Решение по дело №1397/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3190/11.7.2019г.

гр.Варна 11.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

     при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1397/2019г. и за да се произнесе взе придвид следното:

В исковата молба ищеца Р.В. твърди, че с е осъдена да заплати в полза на „Обединена българска банка“ АД по гр.д.№3081/2005г. 21-ви състав ВРС сумата 4045лв., представляваща невърната част от главница на банков кредит по договор от 20.09.2002г., сумата 352,39лв. представляваща договорна лихва за периода от 30.11.2004г. до 19.06.2005г., сумата 46,54лв. представляваща наказателна лихва за забава за периода 28.11.2004г.-19.06.2005г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от завеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист в съда 21.06.2005г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 262,20лв. представляващи направени съдебно-деловодни разноски. Твърди, че след издаване на изпълнителния лист от ВРС през 2005г. е образувано изпълнително дело №20053110410336 по описа на ЧСИ ***срещу ***, Р.Т.В., ***-починал и ***, което по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД през 2018г. е предадено на ЧСИ *** рег.№ 892 при ВОС за продължаване на изпълнението по него, като е образувано в изпълнително дело №20188920402698 и през периода 2005-2018г. не са предприети никакви действия по принудително събиране на вземанията. Твърди, че с уведомление с изх.№20350/08.11.2018г. по изп.дело №20188920402698 на ЧСИ *** е поканена да изпълни доброволно задълженията си по изпълнителното дело, като заедно с ПДИ е получила копие на изпълнителен лист по гр.д.№3081/2005г. 21-ви състав ВРС, както и „Потвърждение за извършена цесия на вземанията“ на Договор за цесия от 13.12.2006г. между „Е.М.“ ЕООД и „Обединена Българска банка“ АД. Ищцата твърди, че са налице основанията за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20053110410336, тъй като взискателя в продължение на две години не е поискал извършване на нови изпълнителни действия. Твърди, че е налице основание за погасяване на вземането с изтекла обща пет годишна давност, тъй като от 2005г. до 2018г. не са предприемани действия по принудително изпълнение на вземанията. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да приеме че е налице изтекла погасителна давност на правото на принудително изпълнение на задълженията на главница, лихви, такси и разноски по изпълнителен лист издаден от ВРС на 28.06.2005г. по определение от 27.06.2005г. по гр.д.№ 3081/2005г., 21-ви състав с общ размер 4706лв, от които: 4045лв. невърната част от главница на банков кредит по договор от 20.09.2002г., 352,39лв. договорна лихва за периода от 30.11.2004г. до 19.06.2005г., 46,54лв. наказателна лихва за забава за периода 28.11.2004г.-19.06.2005г., 262,20лв. направени съдебно–деловодни разноски. 

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за неоснователен. Възразява против твърденията в исковата молба, че вземането е изтекло по давност поради непредприемане на изпълнителни действия в периода 2005-2018г., като твърди, че при конституирането му като взискател въз основа на договор за цесия от 13.12.2006г. по изпълнително дело № 10336/2005г. по описа на ДСИ при ВРС са започнали да постъпват редовни ежемесечни плащания получавани в резултат на запор наложен от предходния взискател „Обединена Българска банка“АД по изпълнителното дело на длъжника ***, които са продължили от 26.02.2007г. до 23.10.2018г., като към този момент е подадена молба от „Е.М.“ ЕООД за прехвърляне на изпълнителното дело от ДСИ при ВРС при ЧСИ *** с рег.№ 892 с район на действие ВОС. Възразява, че давност не е текла по време на висящото изпълнително производство за никоя от страните до момента на обявяване на ТР №2/26.06.2015г., както и че взискателя не е бездействал и не се е дезинтересирал от вземането си, като давността е прекъсвана многократно. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

     Ищцовата страна е представила копия от изпълнителен лист издаден на 28.06.2005г. срещу нея в полза на „Обединена българска банка“ АД за събиране на сумата от 4 045.57лв. невърната главница по банков кредит по договор от 20.09.2001г., 352.39лв.договорна лихва за времето от 30.11.2004г. до 19.06.2005г., 46.54лв. наказателна лихва за забава за времето от 28.11.2004г. до 19.06.2005г., заедно със законната лихва от момента на сезиране на съда-21.06.2005г. до окончателното изплащане на сумата и 262.20лв. разноски по делото,уведомление от ЧСИ Хр.Георгиев по изп.д.20188920402698 до ищцата с което тя се уведомява, че по молба на ответника в качеството му на взискател при него е предадено изп.дело №20053110410336 за продължаване на изпълнението по него и е поканена ищцата да изпълни доброволно задължението си в срок от две седмици от връчване на поканата (поканата няма отразена дата на връчване на получателя. Ищцата е представила и копие от потвърждение за извършена цесия на вземане без дата в което е отразено изявление на „ОББ“ АД, че потвърждава извършването на цесия на всички вземания  съгласно договор за цесия от 13.12.2006г. и приложение №1 към него, а освен това банката дава съгласие „ЕОС матрикс“ ООД да продължи действията и по започнатите изпълнителни дела и да встъпи в правата и по тях.

     Ответната страна въпреки дадените от съда указания с проекта на доклад, че следва да ангажира доказателства за прекъсване на давността не е предприела никакви действия в тази насока.

От правна страна посочените доказателства установяват наличието за ответника на вземане срещу ищцата установено по съдебен път и за което е издаден изпълнителен лист за сумите посочени по-горе.

Съгласно отразеното в представеното копие от изп.л. същият е изготвен на 28.06.2005г., а е получен от кредитора през м.юли 2005г. От друга страна от поканата за доброволно изпълнение връчена на ищцата се установява, че за сумите по изпълнителния лист е било образувано изп.д.№20053110410336, като единственото категорично доказателство за извършени някакви действия за събиране на вземания по него е посочената покана връчена неизвестно кога, но безспорно едва през 2018г. тъй като в същата покана е отразено, че тя е по изп.д. от тази година. При това положение и поради пасивността на ответника е останало недоказано наличието на извършени от него или от праводателя му по договора за цесия на действия по изп.д. насочени за събиране на задължението, като решаващия състав приема, че е на лице изтекла пет годишна погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД е била изтекла погасителна давност по силата на което вземането на ответника е погасено, в този смисъл решение №325/13.01.2016г. на ВКС по гр.д.№2783/2015г. , ІІІ г.о., съдия докладчик Ерик Василев. Следва да се има предвид, че цедирането на вземането няма отношение към изтичането на давността. Такова отношение няма и прехвърлянето на изпълнителното дело от един съдия изпълнител на друг, тъй като и при двете действия става дума за отношения на взискател с трети лице не насочени пряко към събиране на вземането.

Воден от горните съображения решаващия състав приема, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид извода за основателност на претенцията следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в размер на 790лв.

Воден от горното, съдът

    Р Е Ш И

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата Р.Т.В. ЕГН********** ***, офис 206 и ответника „Е.м.“ ЕООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление ***-6, че ищцата Р.Т.В. ЕГН********** не дължи на ответното дружество сумите от 4045лв. невърната част от главница на банков кредит по договор от 20.09.2002г. с „Обединена българска банка“ АД, 352,39лв. договорна лихва за периода от 30.11.2004г. до 19.06.2005г., 46,54лв. наказателна лихва за забава за периода 28.11.2004г.-19.06.2005г., 262,20лв. направени съдебно–деловодни разноски цедирани в полза на ответника присъдени по гр.д.№3081/2005г. на ВРС, ХХІ състав, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.м.“ ЕООД, ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление ***-6 да заплати в полза на Р.Т.В. ЕГН********** ***, офис 206 сумата от 790лв. сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: