№ 2888
гр. Варна, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110115657 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното : „
РС Варна е сезиран с искова молба, депозирана в съда на дата 10.12.2024 г., надлежно
уточнена в срок с писмена молба от 13.01.2025 г., подадена от ищеца М. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** чрез адв. Е. Т. - ДАК, със съдебен адрес за призоваване:
***, тел. ***; e-mail: *** против ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор.
С исковата молба ищецът е предявил ОСИ с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ ведно с акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправените до съда искания по см.на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК, съгласно уточнението в
молбата от 13.01.2025 г. са следните:
Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното
дружество „Е.“ АД, ЕИК *** да плати на М. Н. Н., ЕГН **********, както следва:
СУМАТА от 1 826,66 лева, представляващи дължимо и неплатено обезщетение за
неспазено предизвестие от страна на работодателя - ответник „Е.“ АД при прекратяване на
трудовото правоотношение за срока на уговореното предизвестие, което е 30 дни, ведно със
законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното
плащане, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
СУМАТА от 498,18 лева, представляващи дължимо и неплатено обезщетение за 6 дни
неизползван платен годишен отпуск ведно със законната лихва за забава от подаване на
исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД и
СУМАТА от 1 160,14 лева, представляващи остатък от дължимо и неплатено
обезщетение за оставане без работа за период от 1 /един/ месец, при прекратяване на
трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, което е общо в размер на 1 826,66
лева, от които платени 666,52 лева ведно със законната лихва за забава от подаване на
исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ,
вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М. Н. Н. твърди, че по силата на трудов договор № 00020707/03.08.2021г.
работил като „Склададжия“ при работодателя - „Е.“ АД.
Съгласно изискванията на КТ бил уговорен размера на трудовото възнаграждение, а
именно - основно трудово възнаграждение в размер на 1031,00 лева - месечно,
1
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - по 0,6% за всяка
отработена година на съответната длъжност и срок на предизвестие при прекратяване на
трудовия договор, еднакъв и за двете страни - 30 дни. С Допълнително споразумение от
01.10.2021г. основното трудово възнаграждение на М.Н. било изменено на 1 289,00 лева, с
Допълнително споразумение от 01.06.2022г. - на 1 547,00 лева, като ищецът бил преназначен
на длъжност „Монтажник“. С Допълнително споразумение от 01.07.2022г. основното
трудово възнаграждение на Н. било изменено на 1 805,00 лева.
Процесният трудов договор № 00020707/03.08.2021г., сключен между страните, бил
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 96/29.04.2024г.
С прекратяване на трудовото правоотношение работодателят определил на работника
да се изплатят и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 826,66 лева и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 498,18 лева.
Твърди се в исковата молба, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
поради съкращаване в щата, М. Н. останал без работа и има право на обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ в размер на 1 /едно/ брутно трудово възнаграждение в размер на 1 826,66
лева.
След прекратяване на трудовия договор от дължимите обезщетения, работодателят-
ответник, сочи ищеца в исковата си молба, че му изплатил на 27.06.2024г. единствено сумата
в размер на 666,52 лева, представляваща частично обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Поради това, че ответникът въпреки многократните покани да изпълни доброволно
задължението си, до настоящия момент не извършил плащане, обосновавало правния
интерес М. Н. Н., ЕГН ********** да предяви осъдителен иск за осъждане „Е.“ АД, ЕИК ***
да плати горепосочените суми. В изпълнение на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като начин на
плащане на процесната сума ищецът сочи - банков превод по банкова сметка на ищеца, а
именно: „***“ АД, IBAN: ***.
В уточнителната си молба ищецът е допълнил, че ТПО е възникнало с ответника по
силата на Трудов договор № 00020707/03.08.2021г., било прекратено, съгласно чл. 335. ал. 2,
т. 3 от КТ, с връчването на Заповед № 96/29.04.2024г. на 29.04.2024г. Размерът на последното
получено брутно трудово възнаграждение бил в размер на 1 826,66 лева. Обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск се претендира за 6/шест/ дни. Трудовото
възнаграждение било изплащано по банков път по посочена от М. Н. банкова сметка. Видно
от представената с исковата молба Заповед № 96/29.04.2024г., уточнява на последно място
ищеца, че инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение била на
работодателя - ответник.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е представил с исковата молба
заверени за вярност с оригинала копия на: 1. Трудов договор № 00020707/03.08.2021г.; 2.
Длъжностна характеристика за длъжността „Склададжия“; З. Допълнително споразумение
от 01.10.2021г.; 4. Допълнително споразумение от 01.06.2022г.;5.Длъжностна характеристика
за длъжността „Монтажник – велосипеди“; 6. Допълнително споразумение от 01.07.2022г.; 7.
Заповед № 96/29.04.2024 г.; 8. Молба от 29.05.2024г. за изплащане на обезщетение по чл. 222,
ал. 1 от КТ; 9. Преводно нареждане от 27.06.2024г.; 10. Регистрационна карта в „Бюро по
труда“- гр. Варна и 11. Служебна бележка от 29.05.2024г. за регистрация в „Бюро по труда“-
гр. Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът е квалифицирал предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ; чл. 222, ал. 1 КТ ведно с
акцесорните искания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като с доклада по делото,обявен за окончателен ,
без възражения на страните , е разпределил и доказателствената тежест между страните,
допуснал до събиране относимите и допустими доказателства .
В открито съдебно заседание проведено на дата 28.07.2025 г. ищецът , редовно
уведомен, не се явява, не се и представлява . В молба-становище вх.рег.№ 64890/21.07.2025
г. от адв. Е. Т. – ДАК – пълномощник на ищеца, ищецът не възразява да бъде даден ход на
делото в отсъствие на адв.Т.. Заявява, че поддържа изцяло подадената искова молба и моли
да бъдат приети представените с нея писмени доказателства. Няма други доказателствени
искания. Представя списък на сторените разноски по чл. 80 от ГПК. Ако ответникът не се
яви, предвид обстоятелството, че същият не е депозирал отговор на исковата молба, моли
съдът да постанови неприсъствено решение, ведно с присъждане на сторените разноски.
2
Ответникът по делото, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК не е изпратил
представител за откритото съдебно заседание.
СЪДЪТ, въз основа на доказателствата по делото, на база приложимия закон , приема
за безспорно установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
страна :
Видно от Протокола от откритото съдебно заседание проведено на 28.07.2025 г-,
искането на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл.
238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил за основателно. Това е така, защото
съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК,
поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на представител на ответника
в съдебно заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, липсата
на отговор на искова молба, както и че предявените искове вероятно са основателни, с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважен изцяло.
С оглед изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в
полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно -
деловодни разноски .
Съдът присъжда в полза на ищеца сторените разноски съгласно списъка по чл. 80
ГПК , приобщен на л. 44-ти по делото , кореспондиращ и с доказателствата за извършените
разноски /л.45-48/ - сумата в общ размер на 1 150.00 лв.
Характера на предявените искове и уважаването йм налага съдът да определи и
възложи съгласно чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника дължимите се по всеки от трите
иска държавни такси в полза на РС Варна .Сборът от дължимите такси по трите ОСИ
възлиза на сумата от 173.06 лв. която съдът възлага в тежест на ответника и в полза на
бюджета на съдебната власт , т.к. ищците по трудови дела по силата на закона са освободени
от плащане на държавни такси .
На последно място съгласно чл.242, ал. 1 , предложение последно ГПК, съдът следва
да допусне предварително изпълнение на решението в частите в които присъжда
обезщетенията по КТ в полза на ищеца и в тежест на ответника .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК,
Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 1 826,66 лева (хиляда
осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки ), представляващи дължимо и
неплатено обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя - ответник „Е.“
АД при прекратяване на трудовото правоотношение за срока на уговореното предизвестие,
което е 30 дни, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба -
10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 498,18 лева
(четиристотин деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляващи дължимо и
неплатено обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск ведно със законната
лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
3
ОСЪЖДА ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 1 160,14 лева (хиляда
сто и шестдесет лева и четиринадесет стотинки), представляващи остатък от дължимо и
неплатено обезщетение за оставане без работа за период от 1 /един/ месец, при прекратяване
на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, което е общо в размер на 1
826,66 лева, от които платени 666,52 лева ведно със законната лихва за забава от подаване на
исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ,
вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 , предложение последно ГПК
предварително изпълнение на Решението в частите в които съдът е уважил предявените от
ищеца искове с правно осн. чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ; чл. 224, ал. 1 от КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество “ Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от общо 1150.00 лева
(хиляда сто и петдесет лева ) - сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Съгласно чл.127, ал.4 ГПК присъдените в полза на ищеца парични вземания могат да
бъдат платени от ответника в полза на ищеца , по избрания от ищеца начин – а именно по
банков път , по банкова сметка на ищеца водена в : „***“ АД, с реквизити : IBAN: ***.
ОСЪЖДА ответното дружество “ Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр.Варна СУМАТА от общо
173.06 лева (сто седемдесет и три лева и шест стотинки) -представляваща сбора от
дължимите се държавни такси по уважените искове, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4