Р Е Ш Е
Н И
Е
№……….
гр. Ловеч, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 427/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от И.С.И., ЕГН ********** *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 21-0906-000318/15.11.2021 г., издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Ловеч, с която на
същия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква
„б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от
шест месеца до една година, а именно за 6 (шест) месеца.
В жалбата
се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е необоснована и
издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
посочва, че на 15.11.2021 г. му е бил съставен акт за липса на застраховка
„Гражданска отговорност”, на следващия ден е депозирал възражение и му е бил
съставен нов акт за същото нарушение, както и акт за отказ да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества. Излага, че не му е била предлагана такава проба,
а по-късно е дал кръв за изследване за употреба на наркотични вещества и чака
резултата. При тези съображения моли съдът да отмени оспорения от него
административен акт.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът – Началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Ловеч - редовно призован - не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Настоящият състав на Административен съд
- Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана
по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 15.11.2021 г. против И.С.И. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 511140 за това, че на същата дата в
02:17 ч. в гр. Ловеч, ул. „Трети март“ пред дом №12 с посока на движение към
центъра на града управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер *** като отказва да бъде изпробван с наличното техническо
средство Drug test 5000 с фабричен номер ARJM-0035 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В АУАН е отразено, че е издаден талон за медицинско изследване с
бланков номер 105533 с час на връчване 02:40 ч., както и че в автомобила пътувал
и В.Ц.К. от гр. Ловеч. В АУАН е посочено също, че деянието представлява
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Нарушителят е подписал АУАН и
същият му е връчен срещу подпис на 15.11.2021 г.
За това нарушение и въз основа на
съставения АУАН, Н.В.Н. на длъжност Началник на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Ловеч издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо
И.С.И. на ПАМ по
чл. 171, т. 2а, б.”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
С административната преписка са
представени цитирания в оспорената заповед АУАН Серия GA № 511140/15.11.2021 г.,
талон за изследване №105533, справка за нарушител/водач, доказателства за
компетентността на издателя на заповедта и на актосъставителя, докладна записка
рег. №906р-9470/16.11.2021 г., Възражение до Началника на сектор „Пътна
полиция” от И.И. рег. №906000-12503/16.11.2021 г. Представени са и съставени на
лицето два други АУАН за липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” – Серия GA № 511139/15.11.2021 г. (с резолюция върху него за
прекратяване на основание чл. 54 от ЗАНН на АНП), и серия АА №
013840/16.11.2021 г., както и договор за покупко-продажба на МПС от 10.11.2021г.,
СРМПС №*********.
По искане на оспорващия от МБАЛ
„Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД гр. Ловеч е изискана писмена справка относно
изясняване на обстоятелството дали жалбоподателят е дал кръвна проба на
15.11.2021 г. в 03:00ч. Видно от същата /л.
50-51/, И.С.И. е посетил спешното отделение на болницата на 15.11.2021г. в
03:00 ч. за даване на биологичен материал за изследване за употреба на
наркотици с талон № 105533 и стикери с № 105533.02 до 105533.08, за което е
вписан в журнала на заведението.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б” от ЗДвП.
Министърът на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. /л. 13/ е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 3 и
ОДМВР.
Директорът на
ОДМВР Ловеч със Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. /л. 10-12/ е оправомощил да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171,
т. 2а от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.2 фигурира Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч за цялата територия на ОДМВР Ловеч. Тази
заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател –
Началника на сектор „Пътна полиция“. Следователно оспорената заповед е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.
Административният
орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените
правила. При обективирания отказ да бъде тестван, на водача е издаден и връчен
талон за медицинско изследване и съответния брой стикери към него.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Съгласно чл. 22
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С оспорената
заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б” от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една
година, а именно за 6 (шест) месеца.
Тази мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да
извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание.
Според чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които
съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради
което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от Административния
орган в обжалваната заповед. По делото не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че водачът е управлявал собственото си МПС и е отказал да бъде
проверен с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В съдебното производство не е оборено изпълнението от обективна и
субективна страна на състава на нарушението по чл. 171, т. 2а, б.”б” от ЗДвП,
описано в АУАН Серия GA № 511140/15.11.2021г. Съгласно сочената разпоредба, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Разпоредбата
съдържа няколко хипотези, дадени алтернативно, а не кумулативно, като отказът
на лицето да бъде тествано с техническо средство е достатъчен, за да се приложи
мярката по този законов текст.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че ответникът не е нарушил материалния закон при
издаване на оспорената заповед.
Управлението на
собствено МПС и отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози са релевантните факти,
безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за
административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност е
възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка.
Логиката на
закона се изразява в това, че управлението на МПС е високо рискова дейност, при
която водачите следва да се подчиняват на определени строги правила, с оглед
избягването на пътно-транспортни произшествия, отнемащи човешки животи и
увреждащи човешкото здраве. Затова законодателят е предвидил, че при проверка
от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде
извършена проверка за употребата на наркотични вещества. Следователно отказът
на жалбоподателя да бъде изпробван на място с техническо средство за употреба
на наркотици е напълно достатъчно основание да му бъде наложена принудителната
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от шест месеца“, с оглед постигане на законосъобразната цел да се
препятства извършването на подобни нарушения от него.
Съдът намира за
неоснователно възражението на И., че не му е било предлагано да бъде тестван за
наркотици при проверката от контролните органи. Това негово твърдение
категорично се опровергава от съставения АУАН № 511140/15.11.2021г., който е подписан
от водача без възражения и който АУАН
се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван за употребата на наркотични вещества с
техническо средство е удостоверен и в издадения му
талон за изследване, в който също е отбелязано, че водачът отказва да даде
проба и отново е подписан от И. без възражения.
Неоснователни са
и доводите, че не е отказал изследване, тъй като е дал кръвна проба. Съгласно
чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от шест месеца до една година“ се налага при
наличието на следните хипотези:
- на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда;
- на собственик,
който е употребил наркотични вещества или техни аналози;
- на собственик,
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози;
- на собственик,
който не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Като
материалноправна предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т.
2а, б.”б” от ЗДвП, законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези,
сред които като самостоятелно основание е и отказ да бъде проверен с техническо
средство Drug
test 5000, без изискуема кумулативност с което и да било друго основание по същия
законов текст. Достатъчно е да е налице само отказ за проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества, за да бъде наложена
съответната ПАМ.
Фактът, че И. е
отказал при проверката да бъде тестван с техническо средство Drug test не се променя
от последвалото негово съгласие да даде кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, защото двете хипотези законодателят е заложил в
условията на алтернативност, а не в кумулативност. Употребата на съюза „или”
при изброяването на фактическите основания за прилагане на този вид ПАМ
недвусмислено сочи, че основанията са независими едно от друго, което означава,
че дори и само при наличието на едната от тези хипотези за нарушителя се следва
прилагане на въпросната ПАМ. В същия смисъл е и трайно установената съдебна
практика – така Решение № 17559/19.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 1286/2019г.,
Решение № 14243/20.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017г., Решение №
61/23.02.2021г. на АдмС - Хасково по адм. д. № 1087/2020г. и др.
Посочените
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице.
Приложената ПАМ
е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността
на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и
преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа
на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Възраженията и твърденията в жалбата, както и тези, изразени от
жалбоподателя в проведеното публично заседание са неоснователни, тъй като не се
подкрепят от доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна, което налага оспорването да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.С.И., ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0906-000318/15.11.2021 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Ловеч, с която на същия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест
месеца до една година, а именно за 6 (шест) месеца
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: