№ 636
гр. Благоевград, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500534 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 60572/01.04.2022г.,
подадена от „С.К.“ АД, с ЕИК ********, чрез пълномощник адв. Д. против решение № 8767
от 08.03.2022г., постановено по гр.д. № 203/2021г. по описа на РС Г.Д., с което дружеството
е осъдено да заплати на ищеца сумата от 72,58 лева, от която както следва:12,10 лв.,
представляваща неоснователно заплатена договорна лихва и 60,48лв. неоснователно
заплатена неустойка по договор за потребителски кредит № 506285 от 08.07.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
19.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, като
излага подробни съображения относно допуснати недопустими изменения на предявения
иск. В тази насока прави искане да бъде обезсилено изцяло решението и да бъде прекратено
делото. На следващо място, развива подробни съображения относно неправилните изводи на
съда, че процесният договор е недействителен, тъй като в него не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както и е посочен грешен размер
на ГПР. Поддържа, че са неправилни изводите на съда за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави и поради неравноправност. Сочи, че решението е
необосновано. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест относно
факта на плащането. Моли съда за отмяна на решението като незаконосъобразно и
претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото, с който твърди, че
жалбата е неоснователна, а постановено решение – правилно и обосновано. Оспорва
твърдението на жалбоподателя, че решението е недопустимо, като твърди, че е направено
изменение по чл. 214 от ГПК, но не е предявяван нов иск. Излага доводи за
недействителност на процесния договор, тъй като действителният размер на ГПР е над
максимално установения праг съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че договорът е
нищожен по смисъла на чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като за кредитополучателя е налице
1
изначална невъзможност да осигури уговорената банкова гаранция или поръчители. По
отношение на уговорената клауза за неустойка твърди, че същата е неравноправна, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по
делото разноски.
Във въззивната инстанция не са приобщени нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди приетите от първоинстанционния съд доказателства, установи
от фактическа страна следното :
Видно е от Договор за потребителски кредит № 506285, сключен от разстояние по Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние на 08.07.2017г. между Н. Г. С. и "С.К."
АД, че има за предмет предоставяне на кредит в размер на 500 лв. Първият е
кредитополучател и като такъв е подал по електронна поща заявление за кандидатстване за
кредит, след което е бил одобрен и е приел условията на изпратеният му договор. Сумата по
кредита е била преведена на 08.07.2017 г. от „СК“ АД чрез паричен превод към И. на
длъжника С., който е усвоил същата изцяло. Съгласно клаузите на договора, С. е следвало
да върне заемната сума на 5 месечни вноски, с размер от 159,89 лева всяка, включваща
главница, месечна лихва, вноска фиксирана и неустойка.
От погасителния план по договора се установява, че първата вноска е следвало да се
заплати на 08.08.2017 г., а последната - на 08.12.2017 г., както и че годишния лихвен
процент е 36%, а годишния процент на разходите - 46.92 %. В договора не са посочени
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В чл.17 от договора страните са
уговорили, че в 3-дневен срок от получаване на заемната сума заемателят се задължава да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в солидарно поемане на
задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция. Третото лице (поръчител, солидарен
длъжник) следвало да отговаря на следните условия: да е с навършени 21 години, да
получава минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум 6 месеца по
трудов договор при последен работодател, да няма записи в ЦКР относно просрочия, под
наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова
или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в „С.К.“ АД, да представи
служебна бележка от работодател за 6 месеца назад. Банковата гаранция, следвало да бъде
издадена след сключване на договора за заем, с валидност 30 дни след падежа на последната
вноски и да съдържа безусловното и неотменно изявление на банката да заплати на
ответното дружество всички задължения на заемателя в срок от 1 работен ден след
получаване на искане от заемодателя. Съгласно чл.20 от договора, при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на
799,45 лева, която се разпределя пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена
в погасителния план.
Преди сключване на договора, на ищеца бил изпратен в електронен вариант стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който е
посочен размера на отпуснатия кредит, броя на месечните вноски - 5, размера на всяка
месечна вноска, обща сума, която следва да се заплати – 549,91 лв. и размер на лихвата –
49,91 лв. В част III, т.1 и т.2 на формуляра е посочен лихвен процент по кредита - 36 %,
годишен процент на разходите - 46.92% (ако не бъдат начислени разходи за събиране, лихви
и неустойки за неизпълнение на задължения). Установява се от съдържанието на горните
доказателства, че в тях не е посочен начин на изчисляване на ГПР, нито какво включва той,
а е пояснено единствено какво не включва - разходи за събиране, неустойка и лихви за
забава. В част II, т.8 от формуляра е посочено, че кредитополучателя може, по своя
преценка, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или
поръчителство. В част III, т.4.3 е посочено, че при неизпълнение на обезпечението, посочено
в част II, т.2 в срок до 3 дни от сключване на договора, се начислява неустойка в общ размер
от 159,89 лв. На кредитополучателя са предоставени и Общите условия на "С.К." АД. От
своя страна кредитополучателят С. не е осигурил след предоставянето на кредита нито
поръчител, нито банкова гаранция за задълженията си към кредитора, съгласно клаузите на
договора, поради което му е била начислена неустойка. Не е спорно, и се установява от
заключението на счетоводната експертиза, че ищецът е погасил предсрочно заема, на
2
02.08.2017г., като е изплатил на ищеца сума в размер на 572,58 лв., разпределена по следния
начин: главница - 500 лв., договорна лихва -12,10 лв., неустойка – 60,48 лв. –
пропорционално изчислена за периода от датата на усвояване на кредита – 08.07.2017г. до
датата на предсрочното погасяване – 02.08.2017г.
Според заключението на съдебно - счетоводна експертиза, въз основа на размера на
отпуснатия кредит - 500 лв. и общо изплатената от Н. Г. С. сума по кредита – 572,58 лв., и
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК,
вещото лице е заключило, че действителния Годишен лихвен процент по договора е
174,20%, а действителния Годишен процент на разходите (ГПР) е 408,66%.
От заключението на съдебно - техническата компютърна експертиза се установява, че до
електронния адрес, посочен от ищеца на 08.07.2017 г. са изпратени електронни съобщения.
Доказателство за това, че са били изпратени такива е наличен запис в информационната
система на ответника от дата 08.07.2017 г., съдържащ следната информация: №: „506285“;
Имена: „Н. Г. С.“; Телефон: „...........................“; ЕГН: „**********“; Статус: „Приключен
кредит - върнат“; Стойност: „500 лв.“; Агент: „Няма“; Дата: „2017- 07-08 10:14:03“ и др.
служебна информация, която е в потвърждение на твърдението, че има изпратен такъв
имейл, което не се отрича и от ищеца. Въз основа на извършените проверки обаче, вещото
лице не може категорично да потвърди, какво е съдържанието на изпратените електронни
съобщения до електронния адрес, посочен от ищеца и съдържат ли тези електронни
съобщения индивидуален договор, погасителен план и СЕФ, т.к. не е получил достъп до тях
в оригинал, а в копие и не ги е видял лично. Вещото лице заявява, че може да направи
обосновано предположение, че са били изпратени такива със следното съдържание:
Приложение 1: „Договор за потребителски кредит № 506285“, Приложение 2: „Погасителен
план“ - По Договор за кредит № 506285/ 08.07.2017 г., предоставен от „С.К.“ АД,
Приложение 3: „Декларация за обработване и съхранение на лични данни“ и Приложение 4:
„Общи условия уреждащи отношенията между „СК“ АД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние (приети с решение
на СД, проведено на 31.05.2017 г.)“.
Въззивният съд кредитира изготвените и приобщените заключения.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни
изводи :
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и против подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка за валидност и допустимост по чл.269 от ГПК съдът
констатира, че акта, предмет на въззивната проверка е валиден и допустим, поради което не
са налице основания за обявяване нищожността му или неговото обезсилване по реда,
предвиден в нормата на чл.270 от ГПК. Съдът намира, че са несъстоятелни изложените в
жалбата доводи за недопустимост на решението, поради допуснати недопустими изменения
на предявения иск. Не е налице предявяване на нов иск, а единствено изменение на размера
на исковете.
Категорично следва да се приеме в казуса, че договорът, обвързващ страните в
производството, е договор за потребителски кредит, който е подвид на договора за заем.
Предвид това, той е реален договор и за да се приеме, че е сключен, следва да има предаване
на сумата по договора от кредитора на кредитополучателя. В казуса предаването на сумата
от 500 лв. е доказано от експертизата и не се оспорва от ищеца. По този начин кредиторът е
изпълнил своето задължение по договора и категорично се доказва сключването му. Същият
е сключен по реда на специален закон, уреждащ договори, при които договорът се приема за
сключен с включването му в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора(доставчика), при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
3
разстояние - едно или повече. Тази легална дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗПФУР
покрива и процесният договор за кредит №506285/08.07.2017г. Ищецът не твърди и не
проведе насрещно доказване, че се е отказал от договора в срока по чл. 12, ал.1 и ал.2 от
ЗПФУР, а напротив доказа, че е погасил задълженията си по договора предсрочно и изцяло.
Предвид изложеното решаващият състав счита, че е доказана облигационната обвързаност
между кредитора "С.К." АД и Н. Г. С., поради което той дължи връщане на предоставената
му заемна сума в размер на 500 лв. и е заплатил същата на действително договорно
основание.
Въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на
клаузите на процесния договор, основани на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК,
според които договорът е недействителен, ако в него не е посочен ГПР и общата сума
дължима от потребителя. Както беше обсъдено във фактическата обстановка, в чл.4 от
договора е посочен ГПР, който е подвеждащ, тъй като не е действителния такъв по
договора, а също не са посочени и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Предвид изложеното на потребителя не е била предоставена достатъчно ясно, пълно и
разбираемо информацията за неговите задължения, още повече че действително прилаганият
ГПР не съответства на посочения в договора. За последния факт категорично заключение е
дало вещото лице, изпълнило съдебно – счетоводната експертиза. Въз основа на последната
се установи и това, че клаузите на договора нарушават разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
според която ГПР не може да надвишава пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в лева и евро, определена с Постановление на МС на Р България, който
нормативен максимум е 10%, респ. 50% за ГПР. Както е посочило вещото лице, изчислен по
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК, действителния Годишен
лихвен процент по договора е 178,99%, а действителния Годишен процент на разходите
(ГПР) е 430,34%. Очевидно е, че той противоречи на горецитираната норма, поради което
клаузите за дължими лихви са нищожни. Изложеното прави претенцията за връщане на
платената договорна лихва, поради липса на основание за плащането им (нищожна
договорна клауза) изцяло основателна. Ето защо решението на първоинстанционния съд по
отношение на тази претенция като част от иска е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че и в останалата част постановеното решение е правилно и
законосъобразно, като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанциония съдебен акт. При защитата на потребителя водещо е разбирането да не
се допусне прекомерно обременяване на потребителя така, че да дължи неоправдано висока
цена за ползваната финансова услуга. При съобразяване на клаузите за неустойката се
установява, че са уговорени в противоречие с принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните. Неустойката е предвидена като санкция за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на кредитното задължение с поръчител или
банкова гаранция. Ангажиментът за осигуряване на такова възниква 3 дни след сключване
на договора и като последица има начисляване на неустойка в размер 799,45 лв., която се
начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. Регламентирана по този начин
неустойката излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент функции. Съгласно
т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС това е самостоятелно
основание за прогласяване на неустойката за нищожна. Въззивния съд намира, че в този й
вид неустойката не изпълнява и обезщетителната й функция доколкото не става ясно как е
определен размерът й, тъй като няма данни за възможните вреди за кредитора. Основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събиране на задължението. С уговорената в случая
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира. Не може да се приеме, че
изпълнява и санкционната функция, тъй като в случая кредитополучателя е натоварен с
изключително обусловен ангажимент, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3 дневен срок, като по този начин се нарушава посочения принцип за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Липсва и обезпечителния елемент, тъй
като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Проверката
за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита. В случая клаузата въвежда изцяло в тежест на потребителя
последиците от неизпълнение на задължението. С оглед на това уговорената в договора
4
неустойка е неравноправна, тъй като нарушава императивните изисквания за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, като задължава потребителя
да заплати необосновано висока неустойка за неизпълнение на задълженията по договора,
поради което същата е нищожна.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна и в тази й част, като
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от въззивната проверка, и като съобрази, че въззиваемият С. е
представляван безплатно от адв. Ч., на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния
представител следва да се присъди сумата от 300 лв., адвокатски хонорар за осъщественото
представителство пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8767 от 08.03.2022г., постановено по гр.д. № 203/2021г. по
описа на РС Г.Д..
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес гр. Ш., пл."О." № 13Б,
представлявано от С.Н.Т. - изпълнителен директор да заплати на адв. Г. Г. Ч., с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул.“ И.Д.“ № 7, ет.5, ап.9 сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5