Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 260141

 

                                                   гр.Хасково, 21.04.2021 год.

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

       

                             С решение № 1 / 15.01.2021 г., постановено по гр.дело № 20205620100501 / 2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград е отхвърлен иска, предявен на основание чл.109, ал.1 от Закона за собствеността от Ц.Г.Д., М.А.Т. и П.А.К. против „Електроразпределение Юг” ЕАД -гр.Пловдив, за премахване на разпределителна касета, с намиращите се в нея ел.съоръжения и средства за търговско измерване на трети лица от имота на ищците, находящ се в гр.***, ул.***.

                             Съдебният акт е постановен по предявен иск от Ц.Г.Д., М.А.Т. и П.А.К. против „Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.Пловдив, с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС. 

                             Недоволни от решението са останали Ц.Г.Д., М.А.Т. и П.А.К., с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.

                         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                         Безспорно по делото е установено, че ищците Ц.Г.Д., М.А.Т. и П.А.К. са собственици на поземлен имот с идентификатор 65677.701.882 по КККР, с адрес на имота – гр.***, ул.***, ведно с построените в него гараж и две жилищни сгради.В тази насока съдът цени събраните по делото писмени доказателства – нотариални актове и удостоверение за наследници.

                         Като безспорно съдът приема и това, че на тротоара, намиращ се пред сграда, построена в имота на ищците и върху железобетонен фундамент е монтирана електроразпределителна касета, захранваща сградата на *** в гр.*** и съседната сграда, намираща се на улица ***. Установено по делото е още, че разпределителната касета електрозахранва битови консуматори и представлява част от електроразпределителната мрежа ниско напрежение в населеното място.Касетата е заведена като актив  на ответното дружество, с дата на придобиване - 31.01.1998 год. /позиция – кабелни изводи НН отклонение ***, ред 10, като същата представлява част от мрежа НН /ниско напрежение/ и е поставена при спазване на техническите и градоустройствени правила и норми, действали към момента на изграждането й.В тази насока съдът цени заключението на вещото лице К., представено по допуснатата пред първоинстанционния съд техническа експертиза, от което се установява още, че при извършен оглед и замерване, определеното от експерта отстояние  на касетата от имотната и регулационна линия на имота на ищците е 5 см., а бетонният фундамент, върху който е поставена касетата конкактувал в задната си част  с лицевата стена на сградата, стената от която била  замазана с варова мазилка, с липсваща такава зад металната ел.разпределителна касета, поради недостатъчно разстояние.Наблюдавало се разрушаване на варовата мазилка от двете страни на касетата. Върху бетонният фундамент, върху който била поставена касетата се наблюдавали деформации и разрушения.В подкрепа на констатациите на вещото лице относно състоянието на стената от жилищната сграда на ищците и фундамента, върху който е поставена касетата, са и събраните по делото гласни доказателства.

                 При така установената фактическа обстановка, съдът намира за неоснователен иска, предявен на основание чл.109 от ЗС, по следните съображения: От текста на разпоредбата, съгласно който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са – неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика  да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Съгласно задължителни указания, дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 год. на ВКС по т.д.№ 4/2015 год., ОСГК, ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС – случай, в който попада и разглеждания казус, предвид съществуващото в полза на ответното дружество сервитутно право, съставляващо правно основание да ползва имота на ищците и да ограничава правото им на собсственост.Безспорно по делото е установено, че разпределителната касета, намиращата се на тротоара на ул.***, в гр.***, на разстояние 5 см. от фасадната стена на сграда, собственост на ищците, е изградена при действието на Закона за електростопанството и съставлява държавна собственост, съгласно чл.2, ал.1 от ЗЕ /отм./. При влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 год. /отм./, това съоръжение, представляващо енергиен обект, съобразно легалното определение за това понятие, дадено в § 1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката, аналогична на § 1, т.17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и т.8 от Приложение № 1 към Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, е съществувало и се счита за енергиен обект, за който на основание чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ е възникнал сервитут, запазил действието си на основание § 26, ал.1 от ПЗР на Закона за енергетиката. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице, представено по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че електроразпределителната касета, представляваща част от мрежа НН /ниско напрежение/ в гр.***, е заведена като актив, с дата на придобиване от 31.01.1998 год., съгласно извлечение от инвентарната книга на ответното дружество и е поставена при спазване на техническите и градоустройствените правила и норми, действали към момента на изграждането й – Закон за електростопанството в сила от 1975 год. и отменен през 1999 год. Установеният със закона сервитут задължава ищците да държат на границата на имота си разпределителната касета – обстоятелство, обуславящо изложеният по-горе довод за това, че не е налице неоснователно действие от страна на ответника, явяващо се основание за отхвърляне на предявения иск.

             Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на иска, предявен на основание чл.109 от ЗС, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

             Мотивиран така, съдът

 

        Р            Е            Ш            И

 

             ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 15.01.2021 год., постановено по гр.д. № 20205620100501 по описа за 2020 год. на Районен съд – Свиленград.

             ОСЪЖДА Ц.Г.Д.,ЕГН ********** ***, М.А.Т., ЕГН ********** *** и П.А.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат П.К. за заплатят на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № 37 сумата в размер на 100 /сто/ лева – разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

              Решението   подлежи на  обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             ЧЛЕНОВЕ: