Решение по дело №20567/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12263
Дата: 21 юни 2024 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20231110120567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12263
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110120567 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЮЛ срещу И.
Т. Е., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал.1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца сумата от 22168.01 лв., представляваща задължение по
договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2015 г., ведно със законна
лихва от 02.09.2016 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 1587.10 лв. за периода от 28.02.2016 г. до 01.09.2016 г., санкционираща
лихва в размер на 568.31 лв. за периода от 29.05.2016 г. до 01.09.2016 г. на
основание чл. 19.1 И ЧЛ. 19.2 от ОУ, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение от 06.11.2017 г. по гр. д. № 50341/2016 г. по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 16.06.2015 г. между ЮЛ и И. Т. Е. бил сключен
договор за текущо потребление по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя сума в размер на 23000 лв., усвоена на същата дата, със
срок на издължаване 120 месеца до 16.06.2025 г. Поддържа, че била
уговорена възнаградителна лихва с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 7,9 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,181 % и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,719 % при изпълнение на Условията
по програмата ДСК Престиж плюс. Сочи, че кредитополучателят се
съгласява, че при нарушаване на Условията губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в
1
резултата на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 13,769 %. За падежна дата е определено всяко 5-то число на
месеца. По отношение начина на формиране на санкциониращата лихва в
размер на 568,30 лв. с молба от 11.07.2023г. сочи, че е чрез олихвяване на
частта от неплатените вноски, представляващи главница, с наказателна
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта на основание чл. 19.1 и
чл. 19.2 от ОУ. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава в плащанията на
месечните погасителни вноски повече от 90 дни, поради което на 08.11.2019г.
и на основание чл. 19.1 и чл. 19.2 от ОУ банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен. С молбата от
11.07.2023г. ищецът заявява, че в случай, че се приеме предсрочната
изискуемост за ненастъпила на твърдяната дата, с предявяване на
установителния иск предсрочната изискуемост да се счита за обявена. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /връчени на 03.01.2024 г./, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор
на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след
като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК
предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва
да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца
следва да се присъдят сумите от 486.47 лв. платена държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 486.47 лв. държавна такса в
заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, срещу
И. Т. Е., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.
я и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал.1 ЗЗД, че И. Т. Е. дължи на ЮЛ сумата от 22168.01
лв., представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление
от 16.06.2015 г., ведно със законна лихва от 02.09.2016 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 1587.10 лв. за периода от 28.02.2016
г. до 01.09.2016 г., санкционираща лихва в размер на 568.31 лв. за периода от
29.05.2016 г. до 01.09.2016 г. на основание чл. 19.1 И ЧЛ. 19.2 от ОУ, за които
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от 06.11.2017 г. по гр. д.
№ 50341/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА И. Т. Е., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на ЮЛ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1122.94
лв., разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3