Решение по дело №1238/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 881                           16   юли 2020  година                            град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на девети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                                  2. Атанаска Атанасова

 

Секретар С.А.

Прокурор Христина Дамянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административнонаказателно дело номер 1238 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ Бургас,  против решение № 399 от 08.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 239/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № ЮИР-64 от 17.12.2018 г. на началника на РДНСК, Югоизточен район, с което, на основание чл. 232, ал.5, т.7, пр.първо ЗУТ, на В.С.В. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба.  Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 399 от 08.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 239/2020 г., е отменил наказателно постановление/НП/ № ЮИР-64 от 17.12.2018 г. на началника на РДНСК, Югоизточен район, с което, на основание чл. 232, ал.5, т.7 ЗУТ, на В.С.В. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в случая не е доказано от субективна страна вмененото на В. нарушение, тъй като, към датата на извършването му, същият не е бил във владение на имота, където е поставен преместваемия обект „метален контейнер-тоалетна №2“, без разрешение, в нарушение на наредбата по чл.56, ал.2 ЗУТ.

Санкцията е наложена на В.С.В. за това, че при извършена проверка на 01.06.2018 г., в поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, местност „ Света Марина“, като собственик, е допуснал да се постави преместваем обект за тоалетна-„метален контейнер-тоалетна №2“, без разрешение за поставяне, в нарушение на чл.56, ал.2 ЗУТ, вр.чл.5, ал.2  от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол.

За нарушението на В. е съставен АУАН № ЮИР-33 от 22.06.2018 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Според касатора, съдът неправилно е приел, че към момента на установяване на нарушението, В. не е бил във владение на имота, поради което не е извършил деянието. Позовава се на решение №217 от 24.01.2017 г., постановено по в.т.д.4860/2016 г. по описа на Апелативен съд София, с което е оставено в сила решение №62 от 04.07.2016 г. по т.д.№59/2015 г. на Окръжен съд София, с което, са обявени за нищожни, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД/в несъстоятелност/, ЕИК/Булстат *********/ дружеството, от което В. е придобил ПИ с идентификатор 67800.34.22/. Сочи, че В. няма качество на кредитор, поради което сделката, касаеща цитирания поземлен имот, е валидна и същият, като собственик на имота, е извършил вмененото му нарушение.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

С решение №217 от 24.01.2017 г., постановено по в.т.д.4860/2016 г. по описа на Апелативен съд София, е оставено в сила решение №62 от 04.07.2016 г. по т.д.№59/2015 г. на Окръжен съд София/л.6-11 от анд №239/20 г. на БРС/, с което, са обявени за нищожни, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД/в несъстоятелност/, ЕИК/Булстат *********/дружеството, от което В. е закупил ПИ с идентификатор 67800.34.22/, извършените от длъжника, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения в производството ред, сделки, сред които и тази по нот. акт нот.акт №31, т.Х, дело №1561 от 26.03.2014 г. на служба по вписванията Бургас/нот.акт №69, т.ІІ, рег.№1355, дело №162 от 26.03.2014 г., л.25 от анд №239/2020 г. на БРС/, касаеща поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 67800.34.22, в който е поставен контейнера. В случая, обявените за нищожни сделки, извършени от „Зенит-99“ООД/в несъстоятелност/, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения ред, са относително недействителни единствено и само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а данни В.В. да е кредитор на дружеството липсват. Следователно, извън кръга на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД, е налице валидна сделка за продажба на поземлен имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, с приобретател  В.В.. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че „Зенит-99“ООД е въведено във владение в цитирания поземлен имот/виж протокол за въвод във владение от 24.04.2018 г., л.12 от анд №239/20 г. на БРС/. Ето защо, независимо, че решението на окръжния съд е влязло в сила на 05.01.2018 г. и е извършен въвод във владение в ПИ с идентификатор 67800.34.22 на 24.04.2018 г., т.е. преди установяване на нарушението на 01.06.2018 г., В. е валиден собственик на имота и е допуснал вмененото му нарушение, в какъвто смисъл са показанията на актосъставителя, извършил проверката на място.

Нарушението е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на  В. на основание чл.23, ал.5, т.7, пр.първо ЗУТ.

Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на делото разноски на ответника не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 399 от 08.04.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 239/2020 г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № ЮИР-64 от 17.12.2018 г. на началника на РДНСК, Югоизточен район, с което, на основание чл. 232, ал.5, т.7, пр.първо ЗУТ, на В.С.В. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

Решението е окончателно.

                           

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: