Р Е Ш Е Н И Е № 53
гр. Раднево, 23.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД РАДНЕВО
Наказателно отделение в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христина Вълчанова
при секретаря Живка Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Вълчанова АНД № 60/2020 г. по описа на РС-
Раднево, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.С.Т.,
с адрес ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 161 от 30.12.2019
г. издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните- гр.Стара
Загора, с което на основание чл. 417, ал. 1 пр.
1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложена глоба
в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.
132, ал. 1, т. 18 от ЗВД.
В жалбата се сочи, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон,
като се иска неговата отмяна или алтернативно да се намали наложената глоба с
такава клоняща към минимума.
Жалбоподателят не се явява в
съдебно заседание, но чрез неговия упълномощен защитник адв.С.С. поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище за
основателност на жалбата и в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Основното й възражение се състои в това, че към момента на
извършване на нарушението според нея не съществувала правната норма, посочена
като нарушена- а именно чл.132, ал.1 т.18, както и че липсвала материална
компетентност за издаване на наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се явяват и не изпращат представител. Изразяват становище, че
наказателното постановление е законосъобразно и правилно, че нарушителят е
познат на административния орган, като многократно са му налагани наказания и
същия отказва да изпълнява предписанията на ОД „Безопасност на храните”.
Като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран
с НП за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т.
18 от ЗВМД при следната възприета от наказващия орган и описаната в
обстоятелствената част на НП фактология:
На 26.09.2019г. при извършена
проверка от служители на ОДБХ- Стара Загора между които актосъставителя д-р И.Х.И.
– главен инспектор, отдел ЗЖ и в присъствието на св. д-р И.Ж.И. на длъжност
инспектор отдел „Здравеопазване на животните” при ОДБХ гр.Стара Загора била
извършена проверка в животновъден обект лично стопанство тип „заден двор” с рег. № 6272-0067, находящ се в
з.Знаменосец, общ.Раднево в присъствието на жалбоподателя Р.С.Т., представил се
като собственик проверявания обект същия е отказал да осигури и не е осигурил
достъп на проверяващите от ОДБХ гр.Стара Загора до животновъдния си обект и
животните в него. Достъпа е бил необходим във връзка с усложнената епизоотична
обстановка в страната относно установени
огнища на африканската чума по свинете и по постъпила в ОДБХ гр.Стара Загора
информация за отглеждане на възприемчиви към заболяването животни /прасета/ от Р.Т.
с цел проверка за нерегламентирано отглеждане на свине,превенция и ограничаване
на разпространението на заболяването африканска чума по свинете във връзка с изпълнението на
решение на Областната епизоотична комисия от 15.08.2019г. в гр.Стара Загора.
По този начин жалбоподателят
нарушил императивната разпоредба на чл.
132, ал. 1, т. 18 от ЗВД (в редакцията към 23.08.2019 г.), съгласно
която собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни, осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на
контролните органи от БАБХ и други компетентни органи.
В този смисъл съдът не споделя
направеното възражение от адвокат Станковска, че не била действаща посочената
разпоредба към момента на извършване на нарушението. Действително е налице
промяна в разпоредбата – в сила от 14.02.2020 година, но същата е посочената от
наказващия орган редакция и към 26.09.2020г., а именно:
Собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: осигуряват
постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други
компетентни органи;
Последната редакция е
съответно:
Собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: осигуряват
постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други
компетентни органи и оказват съдействие при извършване на проверките;
Към жалбоподателя няма
повдигнато обвинение за липса на оказано съдействие, а единствено и само за
отказан достъп до животновъден обект, каквато е била и действителната фактическа
обстановка.
Установи се по безспорен за
съда начин, че посочения обект, който няма административен адрес, според
изисканата справка от Община принадлежи на Т.. Към момента на проверката същият
е бил в наследствената къща на родителите си, която ползвал, в село Знаменосец.
Проверяващите И. и И. са го заварили там, както и са му се представили,
посредством представяне на служебни карти. Уведомили са го, че искат да
извършат проверка на стопансваните от него обекти- на личното му стопанство,
регистрирано от него самия като негова собственост, както и на обекта, лично
стопанство, находящ се в задния двор на наследствената му къща. Той е отказал
да ги допусне в обектите си. Отказал да ги допусне и в животновъдния обект,
който е деклариран от него като собствен с посочен номер в наказателното
постановление и акта. В този смисъл е и представената по делото на стр.9
Справка за животни в обект по категории от 25.02.2019г.
Категорично такъв достъп не е
бил осигурен и съдът не възприема като законосъобразни и направените
възражение, че не му била представена заповед за проверката, както и че не
знаел, че това е проверка. Видно от представените многобройни преписки от
страна на наказващия орган на Р. Т. са
му отлично известни проверяващите, тъй като той многократно е бил проверяван и
наказван от тях. Още повече, че по делото категорично се установи, че същите са
се представили като са му представили служебните си карти. Нормата на чл.132,
ал.1 т. 18 от ЗВД не поставя условия за осигуряването на достъп- не се изисква
нито представянето на заповед, нито друго обстоятелство, което да предпоставя
извършването на проверката.
Съгласно чл.472 ЗВМД
изрично е посочена компетентността на
директора на ОДБХ да издава наказателни постановления и поради това не е
необходима нито изрична заповед нито изрично пълномощно. В този смисъл съдът не
споделя възражението за липса на материална компетентност на адв.С..
Нарушението било извършено за
първи път. Същото било осъществено в условията на усложнена епизоотична
обстановка, свързана със заболяването "африканска чума по свинете".
Но дори и такава обстановка не се изисква за да се осигури достъп до
животновъдния обект.
При така установеното св. д-р И.И.
съставил срещу жалбоподателя АУАН № 57-ЗЖ/27.09.2019 г., в негово присъствие
след което му бил предявен и връчен при отказ от страна на жалбоподателя Р.Т..
Актът е предявен и връчен по надлежния ред, като отказа да се подпише е
удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са също надлежно
посочени в самия акт. Същият е разпитан по делото като свидетел- М.Е..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. Въз
основа на последния на 30.12.2019 г. било издадено обжалването НП, което било
връчено лично на санкционираното лице на 28.02.2020г. Жалбата против НП била
подадена от санкционирания до съда чрез АНО като била входирана в деловодството
на ОДБХ- Стара Загора на 09.05.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и показанията на актосъставителя- св. И.И. и свидетелите И.И. и М.Е..
Съдът кредитира изцяло
събраните писмени доказателства и показанията на горепосочените свидетели,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като взаимно се
допълват и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.
Независимо, че св. И. и И. са в служебни отношения с наказващия орган, съдът не
намери обстоятелства, от които да се констатира заинтересованост от изхода на административното
производство. Казано с други думи тези свидетели нямат какъвто и да е личен
мотив да вменяват във вина на въззивника действия, които той да не е извършил.
Предвид изложеното, като
съобрази твърденията, изложени в жалбата и становищата на страните, но и като е
задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и
правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна
страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При изпълнение на правомощието
си за проверка законността на обжалваното НП, като инстанция по същество, съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно производство е
започнало със съставяне на АУАН. Последният е предявен и връчен надлежно.
Липсва пълно и ясно описание
на нарушението, както в АУАН, така и в НП. Изпълнителното деяние на нарушението
се изразява в "неосигуряването на постоянен достъп до ЖО" от страна
на неговия собственик, какъвто в случая е жалбоподателя на въпросния обект. В
АУАН е посочено, че жалбоподателят не е осигурил достъп до ЖО като е възпрепятствал
достъпа до същия. В акта е посочено изрично, че Т. е пречел, като не е допуснал контролните
органи- т.е. конкретизирано е действието, с което е осъществено деянието. В
съдебно заседание и от страна на Т. и неговия защитник не се спори
обстоятелството, че посочения обект е негова собственост и там той отглежда
животни. В този смисъл са и всички събрани писмени доказателства.
Това, че в справката не били
посочени отглежданите прасета съдът не може да третира в полза на Т., тъй като
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Това, че
Т. не е уведомил здравните власти за отглежданите прасета, не може по никакъв
начин да заличи извършеното от него нарушение. Още повече, че тук не става
въпрос за едно прасе, което да осигурява прехраната на Т.. Видно от данните по
делото същият е регистриран като търговец и се занимава с животновъдство, като
отглежда множество различни домашни животни. Редовно не изпълнява предписанията
на здравните власти и бива санкциониран за това. Поведението му и в този случай
говори именно за незачитане на установения в страната правов ред.
В този смисъл, а и предвид обстоятелството, че
същия ден от същите проверяващи е извършена проверка и на друг обект, ползван
от същото физическо лице, където той отглеждал още 3 прасета т.е. общо 9 съдът
счита, че не може да става дума за маловажен случай по смисъла на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. В този обект И. и И. са видели шест прасета , но не са били
допуснати за да опишат животните по надлежния ред, но това не е и необходимо за
осъществяването от обективна страна на посоченото нарушение.
С оглед обаче на обстоятелството,
че нарушението е извършено за първи път, то съдът счита, че следва да измени
наложената глоба, като я намали до минималния й размер – от 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 161/30.12.2019г. издадено от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните- гр.Стара Загора, с което на Р.С.Т. с адрес ***, ЕГН **********
на основание чл. 417, ал. 1 пр.
1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложена глоба
в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.
132, ал. 1, т. 18 от ЗВД, като намалява глобата на 500/петстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: