Според настоящия състав такива са извършени-поискан е
запор на банкови сметки на ответника в конкретна банка и именно въз основа на
него е събрана дължимата
Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от
съдия Димитров ч.гр.д. №. 7313 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е
по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по
жалба „З.А.Д.
ОЗК - З.” АД, ЕИК: ******** против Разпореждане
от 21.01.2019 г. постановено
по ИД № 20191110400069, по описа на ДСИ В.Д., с
което ЧСИ е приел и възложил на длъжника за плащане
разноски за адвокатски хонорар на взискателя Е.К.К.
в размер от 350 лева , а също е определил пропорционалната такса по чл. 53, ал. 1, б. „б“ от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ,като е
включил горната сума в размера на базата,върху която е изчислена таксата.
Жалбоподателят твърди,че определното адвокатско
възнаграждение не
съответства на правната и фактическа сложност на делото и при липса на извършени от взискателя чрез
неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане възнаграждението следва да бъде намалено до
посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г. минимум, т.е. 200
лв.
Моли съда да уважи жалбата и претендира разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Е.К.К. я оспорва изцяло. Твърди,че разпореждането
на ЧСИ е правилно и законосъобразно, отговарящо на практиката на съдилищата в
страната, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва
да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение, като претендира разноски.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният
съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва
да се остави без уважение, тъй като приетото адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева не е прекомерно, с оглед на това,че пълномощникът на взискателя
е извършил и действия по процесуално представителство и воденето на делото, а е факт,че плащането е постъпило след изтичането на
срока за доброволно изпълнение.
Молбата е процесуално допустима - подадена е
от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по
силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата ,
Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнителното
дело № 69/2019 год. по описа на ДСИ при СРС е
образувано на 18.01.2019 г. по молба на Е.К.К.
представляван от адв. И.В.въз
основа на изпълнителен лист от 14.01.2019г.,
издаден от Районен съд Перник по гр.дело № 7724/2017 г. за
сума общ размер на 11060.62 лв.
На 30.01.2019 г. с
получаването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е бил уведомен и за разпореждането на ДСИ от 19.01.2019 год.,с което
е начислил в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв.,а също за размера на таксата по чл.53 от ТДТГПК,която е била
изчислена върху база,в която горните разноски са били включени.
Дължимата сума е платена/удържана от сметката на длъжника
след изтичане на срока за доброволно
изпълнение-на 22.03.2019 г.,като преди това по искане на пълномощника на взискателя
са наложени запори на сметките на длъжника в банка „ОББ“АД и
впоследствие в „И.“
АД,откъдето е извършено самото плащане.
Спорно по делото е дали на взискателя правилно са
присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по изпълнителното дело са
извършени
действия с цел удовлетворяване на парични вземания и на
второ място правилно ли е включена сумата за адвокатско възнаграждение в базата
при изчисляването на пропорционалната такса..
Според настоящия състав по изпълнителното дело са
извършени
действия с цел удовлетворяване на парични вземания
изразяващи се в налагане на два запора по искане на пълномощника на
взискателря,поради което ДСИ правилно е определил размера на адвокатското
възнаграждение и по чл.10,ал.1,т.2 ГПК и е присъдил същото в размер на 350 лв. Вероятно
друго щеше да е разбирането ако незабавно , в срока за доброволно изпълнение ,
длъжника беше платил, тъй като тогава запорите/ действия на
взискателя
с цел удовлетворяване на парични вземания/ щяха да са безпредметни.
На второ място правилно горната сума е включена в базата за
изчисляване на пропорционалната такса по чл. 53 ТДТГПК , доколкото
липсва разборедба
, по подобие на по
чл.
26 ТТРЗЧСИ, която изрично забранява в базата да се включват и
авансово заплатените такси.
С оглед на гореизложеното СГС намира ,че жалбата се явява неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
16243/06.02.2019 год. /на деловодството на СГС/на „З.А.Д. ОЗК - З.” АД, ЕИК: ******** против Разпореждане от
21.01.2019 г., постановено по ИД № 20191110400069, по описа на ДСИ В.Д..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/