№ 42924
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110159926 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
319103/09.10.2024 г. от В. М. П., ЕГН ********** и А. С. П., ЕГН **********,
********** чрез процесуален представител адв. А. М. със съдебен адрес:
*********** срещу И. И. Б., ЕГН **********, *********, с която е предявен
положителен установителен иск за факт с правна квалификация чл.124,
ал.4 ГПК, с което се иска да бъде признато за установено, че гр. д. № 915/1994
г., арх. № 6455/1995 г. е прекратено, поради отказ от иска.
В исковата молба са изложени твърдения, че през 1993 г. страните са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за
което ответникът е завел дело по чл.19 ЗЗД, за което е образувано гр. д. №
915/1994 , арх. № 6455/1995 г. по описа на СРС. Сочи, че делото е прекратено
през 1994 г., поради отказ от иска.
Излага твърдения, че при одобрен ипотечен кредит са установили, че
исковата молба е вписано и няма заличаване. Твърди, че извадили съдебно
удостоверение от СРС, от което е видно, че делото е унищожено от Архив. Със
съдебното удостоверение опитали да впишат заличаването на исковата молба,
но получили отказ от съдия по вписванията, тъй като съдебното удостоверение
не е акт, подлежащ на вписване, съгласно чл.6 ПВ.
Моли да се уважи иска.
Моли да се извърши служебна справка в служба Архив на СРС.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: Договор за продажба на недв.
Имот от 36.09.1991 г., Справка от АВ за А. С. П., Справка от АВ за В. М. П.,
Удостоверение от АВ за вписване на им, Копие от искова молба, Копие от внесена д.т. в
1
АВ с вх. № 64992/20.08.2024 г., Копие от данъчна оценка, Копие от кадастрална схема,
Копие от уведомително писмо от АВ ведно с отказ.
В допълнителна молба уточнява, че ищците са предприели действие
по чл.13 ПВ, но имат отказ, тъй като липсва акт. Отказът не е обжалван.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищеците се представляват от адв. А. М. със съдебен адрес: ***********,
което пълномощно важи за всички инстанции (л.5 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Искът е неоценяем и е внесена държава такса в размер на 80.00 лева по
чл.3 ТДТССГПК, съгласно молба с вх. 0 330642/18.10.2024 г.
По допустимостта на производството
С разпореждане съдът е изискал справка от Служба Архив на СРС.
Видно от представените материали гр. д. № 915/1994 г. с арх. № 6455/1995 г. е
унищожено, поради изтичане на срока за съхранение. Няма запазен краен
съдебен акт. Приложения са преписи от описна и архивни книги. В срочните
книги няма диспозитив на краен съдебен акт.
Съгласно чл.4, б. "А" ПВ, вписват се всички актове, с които се
прехвърлят недвижими имоти.
Искът по чл.19 ЗЗД е конститутивен и с решението се прехвърля вещно
право.
Съгласно чл.11, б. "Б" ПВ, вписването исковите молби за постановяване
решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД), с който се
прехвърля или учредява вещно правовърху недвижим имот, и
Съгласно чл.4, б. "з" ПВ, вписват се влезлите в сила съдебни решения,
които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се
констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните
букви;
Съгласно чл.11, б. "В" ПВ вписват се исковите молби за постановяване
на други решения по чл. 4, букви "з".
В процесния случай ищците са били отвеници по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Исковата молба е вписана на основание чл.11, б. "Б" ПВ. Решението по иска
не замества акта по чл.4, б. "А" и не попада в чл.4, б. "з" и чл.11, б. "В" ПВ,
защото има специална разпоредба за вписване на исковата молба по чл.19,
ал.3 ЗЗД, а именно чл.11, б. "Б" ПВ.
Съгласно чл. 4, б. "з" от ПВп, вписват се влезлите в сила съдебни
решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се
констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните
букви. Съгласно чл. 14 от ПВп, влезлите в сила решения, постановени по
2
исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по
представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря
и на изискванията на чл. 6. От текста на самата разпоредба на чл. 14 от ПВп е
видно, че изискванията за спазване на чл. 6 от същия правилник се отнася не
изобщо до процедурата по вписване и документите, които следва да се
представят, а до самото подлежащо на вписване решение, т. е. изискването е
за съответствие на акта, който ще се вписва с изискванията към съдържанието
му, посочени в чл. 6. В този смисъл е Определение № 5082 от 2.06.2022 г. на
СГС по в. ч. гр. д. № 9/2022 г.
При това положение при прекратяване на делото, поради отказ от иска
следва да се приложи чл. 13. ПВ - заличаването на вписването по предходния
член става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се
постановява заличаването или с който се прекратява производството по
образуваното дело. Актът, с който се прекратява производството е
определение и подлежи на обжалване с частна жалба. Разпоредбата на чл.13
ПВ не препраща изрично към чл.6 ПВ, за да се приложи препис от съдебния
акт. Достатъчно е да се дадат данни - съдебно удостоверение и друг документ,
от което да се установи прекратяване на делото, но не и съдебният акт.
Съгласно чл.14 ПВ се вписват всички решение по искови молби по чл.11
ПВ, като вписването трябва да отговаря на чл.6 ПВ - да е представен препис
от решението.
Разпоредбата на чл.14 ПВ регламентира възможност за вписване на
решение. Решението се постановява, когато делото е разгледано по същество,
т.е. съдът не е бил десезиран. В процесния случай съдът е бил десезиран и
производството е било прекратено с определението. При това положение
следва да се приложи чл.13 ПВ - да се заличи вписването въз основа на данни
съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява
производството по образуваното дело.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че постановеният акт на
съдия по вписвания е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, но това се
случва в друго производство. Съгласно представеното уточнение ищците не са
използвали процедурата по обжалване актове на съдия по вписванията пред
Окръжен съд.
С иска ищците целят да бъде заличено вписването на исковата молба,
тъй като липсва краен съдебен акт, тъй като съдебното удостоверение не е
послужило на съдията по вписванията. Така по този начин ищците целят да се
снабдят индеректно с акт, който да замества акта по гр. д. № 915/1994 г.
Настоящият съдебен състав приема, че с исковата молба ищците нямат
да постигнат желаната цел.
Първо, защото с постановяване на решението съдът не може и няма как
да издаде заместващ съдебен акт за прекратяване на гр. д. № 915/1994 г., т.е.
недопустимо е друг съд да издаде акт за прекратяване на друго дело. Ищците
черпят правен интерес от водене на делото, тъй като им трябва краен съдебен
3
акт, който да бъде вписан. С решението по настоящото дело може да
установи, че гр. д. № 915/1994 г. е прекратено, поради отказ от иска, но
същото не представлява краен съдебен акт по гр.д. № 915/1994 г. за
прекратяване на делото. Така решението по настоящото дело ще установи
факт за прекратено друго дело, но няма да има смисъл на краен съдебен акт по
цитираното дело. Следователно в този смисъл отново няма да бъдат
изпълнени разпорежданията на съдията по вписвания за представяне на акт,
който подлежи на вписване. Ето защо съдът приема, че не е налице правен
интерес от водене на настоящото дело, тъй като ищците нямат да създадат
краен съдебен акт, който подлежи на вписване, а ще установят факт. Ето защо
искът е недопустим.
Второ, искът е за установяване на факт – решение, с което да установи,
че друго гражданско дело е прекратено, поради отказ от иска. Това е
положителен установителен иск за съществуване на факт, а съгласно чл.124,
ал.4 ГПК иск за съществуване на факт или несъществуване се допуска само в
случаите предвидени в закона. Такъв случай не е предвиден. Ето защо искът е
недопустим.
Настоящият съд не може да замести акт по гр. д. № 915/1994 г. –
определение за прекратяване на дело, поради десезиране на съда. Ето защо е
следвало ищците още през 1994 г. да инициират производство по заличаване
на вписване като изискат препис от крайния съдебен акт и да го впишат.
Срокът за съхранение на облигационни дело по ПАС е 5 години, които са
изтекли към настоящия момент. Ето защо този краен съдебен акт –
определение не се пази в СРС и няма как да бъде издаден заверен препис. В
такъв случай остава единствената възможност за защита на ищците чрез
процедура по чл.13 ПВ – заличаване на вписване, което според настоящия
съдебен състав не се изиска представяне на съдебен акт. Ето защо ищците
следва да инициират ново производство по чл.13 ПВ и при повторен отказ да
го обжалват, а не да водят настоящото дело.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е недопустим, поради което
исковата молба следва да се върне и производството да бъде прекратено, на
основание чл.130 ГПК.
По разноските
Ищците нямат право на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 319103/09.10.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 20241110159926 по описа за 2024
година на СРС, като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
4
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищците чрез
техния процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5