П Р О Т О К О Л
Година
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На 18 декември Година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА К.
Секретар:
М.К.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА МИЛЕНА К.
гражданско дело номер
5063 по описа за 2012 година.
На
именното повикване в 09,40 часа се
явиха:
ИЩЕЦ: Г.М.М. - редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. Д.Д.- редовно упълномощен от по- рано.
ОТВЕТНИК:
ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ -поделение Пловдив– представлявано от
КРАСИМИР ДИМИТРОВ ШОПОВ- редовно призовани, не изпращат представител.
ВЕЩО ЛИЦЕ:В.Е.Н.- налице.
АДВ Д.: Да се даде ход на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
НА СЪСТАВА докладва, че по делото е постъпила молба от адв.
Р.А., в качеството му на процесуален представител на ответника, в която същият
заявява, че не може да се яви в съдебно заседание, поради служебната си
ангажираност, но не възразява да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа отговора и направените доказателствени
искания. Не възразява да бъде приета съдебно- счетоводната експертиза.
СЪДЪТ
намира, че са налице
процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р
Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ Д.: Поддържам исковата
молбата така както е предявена. Допълнения и уточнения по фактите нямаме.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират
съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи
на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила
на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на
държавна такса в половин размер.
АДВ Д.: Считам, че в момента не може да бъде
постигната спогодба.
Тъй като спогодба в днешното съдебно заседание не се постигна, съдът
О П Р
Е Д Е ЛИ:
Докладва делото както следва:
Ищецът
Г.М. ЛИХАЛЕВ твърди в
исковата си молба, че до 04.07.2012г. изпълнявал длъжността „пазач невъоръжена
охрана” в Складова база за съхранение на ВВЗ- с. Калояновец,
при ДП „Строителство и възстановяване „ –поделение Пловдив, като със Заповед №РД 09 60/03.07.2012г. трудовото му правоотношение с
ответникът било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 част втора от КТ,
като не му били изплатени следните обезщетения:
Обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в
размер на 555,28лв., по чл. 224, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2012г. до
04.07.2012г. в размер на 76,03лв., обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ и чл. 52
ал. 3 от КТД, в размер на едно брутно трудово възнаграждение за периода през
който е останал без работа в размер на 620,50 лева.
Твърди, че по ч.гр.д.№4689/2012г.по
описа на РС- Ст. Загора била издадена
Заповед №3149 по чл. 410 , по което длъжникът бил
подал възражение, поради което подавал този иск.
Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетението, което му
дължал общо на сумата в размер на 1 251,81 лева, от които Обезщетение по
чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 555,28лв., по чл. 224, ал.1 от КТ за периода от
01.01.2012г. до 04.07.2012г. в размер на 76,03лв., обезщетение по чл. 222 ал.1
от КТ и чл. 52 ал. 3 от КТД, в размер на едно брутно трудово възнаграждение за
периода през който е останал без работа в размер на 620,50 лева както и
разноски в размер на 300,00 лева- представляващи адвокатски хонорар или общо
сумата в размер на 1 551,81 лева.
В
посочения от съда срок на 26.10.2012г. по делото не е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му
представител адв. Р.А., като в него същият
е взел становище по иска, като заявява, че искът бил неоснователен,
поради което моли съдът да го отхвърли изцяло. Не отрича, че между него и ищеца
по делото е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено по
силата на заповед № РД
09 60/ 03.07.2012г. Твърди, че в месеците следващи прекратяване на трудовия договор, а именно
месец юли и август 2012г. на ищеца Г.М. му била изплатена сума в общ размер на
1 298,50 лева, представляваща претендираните от
него в ИМ обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ, по чл. 224,ал.1 КТ, както и
обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ и чл. 52, ал.3 от КТД. Представя по делото
извлечение счетоводните книги и от ведомости, с които били заплащани тези суми за месеците юли и август. От същите било
видно, че на ищеца били изплатени суми за м. юли 2012г. в размер на 605,31 лева
и за месец август 2012г. в размер на 693,19 лева. Въпреки, че в приложените
документи било записано заплата за м. юли и м.август, считали, че те
представляват изплащане на претендираните
обезщетения, тъй като трудовият договор на ищеца бил прекратен на 03.07.2012г.,
като през месеците юли и август 2012г. ищецът Г.М. не е бил във валидни трудови
правоотношения с ответника.
Предвид гореизложеното смятали
исковите претенции за неоснователни, като молят съда същите да бъдат отхвърлени
изцяло. При условията на евентуалност изплатените на ищеца суми не
представляват обезщетенията, които той претендира, то на основание чл. 109 ЗЗД
да бъде извършено прихващане служебно от тази сума до размера на претендирания от ищеца, тъй като сумата в размер на 1298,50
лева изплатена от ответника на ищеца би представлявала изплатена такава без правно основание. Моли съда да му присъди
и направените по делото разноски за адвокат.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран
с искове за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 и по чл.224 ал.1 от КТ.
В
производството по чл.220 и чл.224 от КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с работодателя.
В това
производство в тежест на ответника е да докаже възраженията си за заплащане на претендираните суми.
АДВ Д.: Да се изслуша заключението на съдебно счетоводната експертиза.
Съдът пристъпи към изслушване
заключението на съдебно- икономическата експертиза.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ
В.Е.Н.- на 49г., българска
гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и особени отношения със
страните.
ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността
по чл.291 НК.
ОБЕЩАВА да даде добросъвестно
и вярно заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
Допълнения и уточнения нямам. Дължимите суми от ответника на ищеца са изплатени
след подаване на исковата молба от последния.
АДВ Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се
приеме заключението.
Съдът намира, че следва да
приеме заключението на съдебно счетоводната експертиза, като компетентно и
добросъвестно изготвено, поради което и на основание чл.157 от
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на
съдебно икономическата експертиза, изготвено от вещото лице В.Е.Н., като
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на
вещото лице В.Е.Н. в размер на 50,00 лева, което да се изплати от бюджета на
съда.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ беше издаден РКО и същото беше освободено от съдебната зала.
СЪДЪТ ПОВТОРНО:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
АДВ Д.: Госпожо Председател от името на доверителят ми правя отказ от
иска, тъй като дължимите суми са получени от същия. От доказателствата по
делото и изслушаната днес съдебно- счетоводна експертиза е ясно, че ИМ е
подадена преди изплащане на сумите. Претендираме присъждане и на съдебни
разноски за адвокатско представителство и за ДТ.
СЪДЪТ СЧИТА, че следва да допусне направения отказ от иска, тъй като същия
е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 233 от .
Предвид обстоятелството, че претендираните суми са
заплатени на 08.12.2012г.- т.е, след завеждане на исковата молба съдът счита,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.2 от .
На основание чл. 78 ал.6 от , ответникът следва да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт ДТ
в размер на 50 лева, а по сметка на РС- Стара Загора възнаграждение за Вещо лице в размер на 50
лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 233, чл. 78, ал.2 и чл. 78, ал.6 от ,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА отказ от предявения иск.
ОСЪЖДА ДП ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ – поделение
Пловдив, БУЛСТАТ: 1308471160016, с адрес: град Пловдив 4000, ул. Нестор
Абаджиев №32, представлявано от Красимир Димитров Шопов, Складова база за
съхранение на ВВЗ- с. Калояновец, да заплати на Г.М.М. ЕГН **********,*** Загора, чрез процесуалния
си представител адв. Д.Д., сумата от 300 лева,
представляваща заплатено възнаграждение за адвокат по делото.
ОСЪЖДА ДП ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСВО И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ – поделение Пловдив, БУЛСТАТ: 1308471160016, с адрес: град
Пловдив 4000, ул. Нестор Абаджиев №32, представлявано от Красимир Димитров
Шопов, Складова база за съхранение на ВВЗ- с.
Калояновец, да заплати в полза на Държавата по сметка на Бюджета на съдебната
власт ДТ в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА ДП ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСВО И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ – поделение Пловдив, БУЛСТАТ: 1308471160016, с адрес: град
Пловдив 4000, ул. Нестор Абаджиев №32, представлявано от Красимир Димитров
Шопов, Складова база за съхранение на ВВЗ- с.
Калояновец, да заплати по сметка на Районен съд- Стара Загора, сумата от 50,00
лева представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№5063/2012г.
по описа на Районен съд- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
днес за ищеца и в едноседмичен срок от връчването на съобщението на ответника, пред Окръжен съд- Стара Загора.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: