Р Е Ш Е Н И Е № 260049
гр. Сливен, 24.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, III-ти наказателен състав,
в публично заседание на трети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДИМОВА
при секретаря Жанина Бояджиева, след като
разгледа докладваното от председателя АНД № 403 по описа за
Производството е образувано по повод жалба Г.С.С.
против НП издадено от ТД на НАП Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. чл.53,
ал.1 от ЗДДФЛ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява.
Същият поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление на
основание чл.28 от ЗАНН.
В с.з. административно – наказващият орган,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Дочев.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.05.2020 г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен,
задълженото лице подава на гише годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за
Въз основа на
горното на жалбоподателят бил съставен АУАН и издадено НП, с което за нарушение
на чл.53, ал. 1 от ЗДДФЛ му било наложено административно наказание в размер на
20 лева.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя С. и свидетеля Б. като последователни и напълно
покриващи се с останалите писмени и гласни доказателства. Дава вяра на
писмените доказателства приобщени по
съответния процесуален ред към делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество
– основателна.
Безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, поради което административно-наказателния
орган е ангажирал и административната му отговорност.
Съдът не констатира в хода на
административно-наказателното производство да са допуснати процесуални
нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му
опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от
закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е яснота
относно административното нарушение, вменено на жалбоподателя, включително
относно качеството, в което същият е наказан.
По делото е безспорно установено
,че жалбоподателят е подал данъчната декларация на 18.05.2020 г., след като
срока за нейното подаване е бил 30.04.2020 г. За нарушението е съставен с АУАН в присъствието на задълженото лице.
В хода на съдебното следствие се
установи, че жалбоподателят е извършил нарушението, поради извънредната епидемиологична
обстановка в страната.
В хода на съдебното следствие обаче ,се установи, че
процесното нарушение се отличава със
степен на обществена опасност по-ниска в сравнение с тази на обикновени случаи
на нарушения от същия вид,поради което ,съдът счита ,че административно - наказващия орган е
допуснал нарушение при издаване на НП, като не е квалифицирал установеното
нарушение като „маловажен случай” и не е приложил разпоредбата на чл. 28б,”А”
от ЗАНН.
Макар
процесното деяние формално да осъществява
от обективна и субективна страна административното нарушение, описано в АУАН,
предвид ниската му степен на обществена опасност, липсата на вреди последици,
както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път,
административно-наказващият орган е следвало да квалифицира същото като „маловажен
случай” и съответно да не ангажира административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.В конкретния казус е налице и допълнително основание да се счете
,че се касае за маловажност, доколкото към датата на извършване на нарушението
в РБ е била обявена епидемиологична обстановка
в хода на която голяма част от задължителните срокове за
данъчнозадължените лица бяха удължени. Действително , в процесния случай такова
удължаване не е било извършено , въпреки което съдът счита,че АНО е следвало да
отчете и това обстоятелство и да приеме ,че извършеното нарушение се отличава с
по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
подобни нарушения.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един
случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН
следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен
случай.
Ръководен от гореизложеното и на
осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП
№ F547510/06.07.2020 г. на директора ТД на НАП Бургас,
офис Сливен, с което на Г.С.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на
чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: