№ 71
гр. Айтос, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20222110100859 по описа за 2022 година
Ищец по делото е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. И. С. С. от АК-***, със съдебен
адрес: ***, против Х. А. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Б., общ. Р., обл. Б.,
като единствен наследник по закон на сина си М. Х. А. с ЕГН **********, бивш жител
на с. Б., с постоянен адрес към датата на смъртта: с. Б., общ. Р., обл. Б..
Предявени са искове по реда на чл.79 и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати сумата в общ размер на 648, 98 лева, от която сума в размер на 442, 36 лева
– главница по Договор № CCIR-322-00262-2017 за кредитна карта на физически лица
от 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, 21, 69 лева – дължими
възнаградителни лихви за периода от 17.12.2019 г. до 20.02.2020 г. и 184, 93 лева –
дължими лихви за забава за периода от 20.02.2020 г. до 29.09.2022 г.
Поддържа се в исковата молба, че на 08.06.2017 г. банката-ищец е сключила с
наследодателя М. Х. А. като кредитополучател Договор № CCIR-322-00262-2017 за
кредитна карта на физически лица от 08.06.2017 г., по силата на който договор банката
е издала на кредитополучателя кредитна карта Visa Classic и му е предоставила банков
кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500 лева, при месечен
лихвен процент от 1, 35 % съгласно чл.2.1 от договора за кредит и с минимална
погасителна вноска в размер на 30 лева съгласно чл.3.1 от договора за кредит, а
кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените
лихви, такси, комисионни и други разходи, с първоначално определен краен срок за
погасяване на кредита съгласно чл.3.5 от договора за кредит – до 31.05.2019 г., който
1
впоследствие е продължен по реда на чл.6.1 от договора за кредит – до 31.05.2021 г.,
след което кредитът се счита за изцяло изискуем поради настъпване на падежа за
погасяване на задължението. Считано от 17.12.2019 г. кредитополучателят изпаднал в
забава за плащането на сумите по договора за кредит, като до 20.02.2020 г. не е
заплатил дължимите погасителни вноски за месеците 12.2019 г. и 01.2020 г., което
обстоятелство е било основание вземането на банката да бъде обявено за изцяло
предсрочно изискуемо съгласно чл.10.1.1 във вр. с чл.9.1 от договора за кредит –
поради неплащане на падежа на посочените изискуеми задължения за кредита. Поради
това за ищеца възникнал правен интерес от предприемане на действия по събиране на
сумите, но уведомлението за предсрочна изискуемост било върнато от съдебния
изпълнител като невръчено със забележка, че М. Х. А. е починал. Изтекъл и крайния
срок на договора на 31.05.2021 г., като не са предприети действия по погасяване на
задълженията и от наследниците, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу тях.
Още в исковата молба ищецът е направил искане по чл.51, ал.1 от ЗН след като
се призове лицето, което има право да наследява, да му се определи срок, за да заяви
приема ли наследството или се отказва от него.
Исковата молба и приложенията са изпратени на ответника, конкретизиран
изрично с молба с вх. № 5286 от 21.10.2022 г., депозирана на л.61 от делото - Х. А. Х. с
ЕГН ********** с постоянен адрес с. Б., общ. Р., обл. Б., който е единствен наследник
по закон на сина си М. Х. А. с ЕГН **********, бивш жител на с. Б., с постоянен адрес
към датата на смъртта: с. Б., общ. Р., обл. Б..
В срока за отговор по исковата молба от ответната страна не е постъпил такъв.
В първото съдебно заседание ответникът Х. А. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Б., общ. Р., обл. Б., се е явил лично и е направил изявление за отказ
от наследството на сина си.
С изрично определение в същото съдебно заседание съдът е разпоредил
вписване на отказа от наследство в книгата по чл.49, ал.1 от ЗН при РС-Айтос.
С определение № 124 от 13.02.2023 г. съдът е дал възможност на ищцовата
страна да предприеме действия по замяна на главната страна по реда на чл.228 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 1232 от 10.03.2023 г., с която ищецът
заявява, че няма да се възползва от възможността по чл.228 от ГПК, респективно няма
да насочва претенцията си към следващи редове на наследяване.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие следното :
Предявени са искове по реда на чл.79 и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати сумата в общ размер на 648, 98 лева, от която сума в размер на 442, 36 лева
2
– главница по Договор № CCIR-322-00262-2017 за кредитна карта на физически лица
от 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, 21, 69 лева – дължими
възнаградителни лихви за периода от 17.12.2019 г. до 20.02.2020 г. и 184, 93 лева –
дължими лихви за забава за периода от 20.02.2020 г. до 29.09.2022 г.
Ответник по делото е Х. А. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Б., общ.
Р., обл. Б., като единствен наследник по закон на сина си М. Х. А. с ЕГН **********,
бивш жител на с. Б., с постоянен адрес към датата на смъртта: с. Б., общ. Р., обл. Б..
В първото съдебно заседание ответникът Х. А. Х. с ЕГН ********** се е отказал
от наследството и по искането по чл.51, ал.1 от ЗН, направено от ищеца още в исковата
молба, съдът е разпоредил вписване на отказа от наследство в книгата по чл.49, ал.1 от
ЗН при РС-Айтос.
Не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, преди
отказа от наследство ответникът да е приел с конклудентни действия наследството на
наследодателя, като установяването на това обстоятелство е в доказателствена
тежест на ищеца.
По изложените съображения и тъй като отказът има действие от момента на
открИ.е на наследството следва да се приеме, че ответникът не дължи на кредитора
претендираните суми, с оглед на което предявените искови претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. И. С. С. от АК-***,
със съдебен адрес: ***, против Х. А. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Б., общ.
Р., обл. Б., за заплащане на сумата в общ размер на 648, 98 лева, от която сума в размер
на 442, 36 лева – главница по Договор № CCIR-322-00262-2017 за кредитна карта на
физически лица от 08.06.2017 г., сключен с починалия М. Х. А. с ЕГН **********,
бивш жител на с. Б., общ. Р., обл. Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, 21, 69
лева – дължими възнаградителни лихви за периода от 17.12.2019 г. до 20.02.2020 г. и
184, 93 лева – дължими лихви за забава за периода от 20.02.2020 г. до 29.09.2022 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
3
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4