№ 7276
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100512527 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от въззивника- ищец Е. Т. срещу Решение № 16114 от
26.08.2024 г., постановено по гр. д. № 53851/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 169-
и състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 500
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, покриващо стойността на
извършения ремонт на автомобила за отстраняване на щети вследствие на настъпило ПТП,
както и сумата от 28 лева, представляваща лихва за забава върху застрахователното
обезщетение считано от 24.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба / 02.10.2023
г./.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на
решението на първата инстанция: СРС не обсъдил всички доказателства по делото,
включително съдебно-автотехническата експертиза, която потвърждавала механизма на
ПТП, описан от ищеца, респ. експертизата установявала, че всички увреждания по
автомобила могат да настъпят при описаното застрахователно събитие. Съдът неправилно
приел, че непредставянето на документ от компетентните органи (КАТ) е основание за отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищецът нямал задължение да
уведомява КАТ за настъпилото ПТП на основание чл. 125 от ЗДвП. Поддържа, че правилата
1
съдържащи се в Наредба № 13-41 били неприложими към доброволната застраховка
"Каско". Твърди, че според трайната практика на ВКС, застрахователят може да откаже
плащане само когато виновното неизпълнение на задължение от застрахования е в пряка
причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или реализирането на риска,
като липсата на протокол от КАТ не съставлявал причина за настъпване на ПТП. По
изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, в който се излага
следното: ищецът не е успял да установи по безспорен начин, че ПТП е настъпило по
описания от него механизъм- въпреки че съдебно-автотехническата експертиза потвърдила,
че щетите могат да настъпят при този механизъм, вещото лице е посочило, че те могат да
настъпят и при друг механизъм. Поддържа, че ищецът нарушил задължения, които са
съществени с оглед на интереса на застрахователя / напуснал мястото на ПТП и не
предоставил документ от компетентните органи, който да установява факта на
произшествието/, поради което е налице хипотезата на отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 408,ал.1, т.3 от КЗ. Твърди се, че уврежданията, за които
се претендира обезщетение (задна лява врата, броня, заден ляв панел) били констатирани
още при предварителния оглед за сключване на застрахователния договор на 22.10.2022 г.
(Талон за оглед № R3911337729), поради което следвало да се изключи отговорността на
застрахователя по т. 10.1 от Общите условия, тъй като не се обезщетявали щети,
констатирани по време на предварителния оглед. Моли съдът да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди решението на СРС.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество съдът
намира следното:
Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ вр. с чл.86
от ЗЗД, с който ищецът е искал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение покриващо стойността на
извършения ремонт на автомобила за отстраняване на щети вследствие на ПТП, настъпило
при движение на автомобила на бул. „България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към
центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, поради виновно поведение на
водач на друго МПС, който вземайки решение да се престрои в лентата за движение
направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и отнемайки
предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част, както и сумата от 25 лева
представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
24.04.2023 г. до 02.10.2023 г.
За да отхвърли така предявения иск първата инстанция е приела, че не са се установили по
2
безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, нито действителното му
осъществяване по описания механизъм, както и че вреди на МПС са настъпили в резултат на
ПТП с неизвестно МПС при движение на автомобила на бул. „България“, в посока от ул.
„Околовръстен път“ към центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“,
поради виновно поведение на водач, който вземайки решение да се престрои в лентата за
движение направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и отнемайки
предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част. Прието е и че посочените в
заявлението за образуване на процесната застрахователна щета повреди по автомобила
засягат елементи, които са били отбелязани в протокола при първоначалния оглед на
автомобила при сключване на застраховката, което изключва отговорността на
застрахователя за отстраняване на щети по тях въз основа на т.10.1 от Общите условия.
Фактическият състав на иска по чл.405,ал.1 от КЗ включва наличието на следните
кумулативно дадени елементи: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ответника по имуществена застраховка „Каско“, което има за предмет процесния лек
автомобил; 2/ настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск от
застрахователя; 3/ нанесените щети по автомобила в резултат на реализираното ПТП; 4/
причинно-следствената връзка между процесното събитие и нанесените щети по
застрахованото имуществено; 5/ стойността на дължимото и неизплатено от застрахователя
обезщетение. По делото не се спори, че между ищецът и ответника е налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Каско“, което
има за предмет процесното ПТП. Спорно обаче е обстоятелството дали е настъпило
процесното застрахователно събитие. В практиката на ВКС / Решение № 85/28.05.2009 г. по
т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Определение № 419 от 7.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 850/2017 г.,
I т. о., ТК, Определение № 82 от 10.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 763/2009 г., I т. о., ТК/ е
безспорно, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на
съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването
на правилата за движение, респ. установяваването или оборването факта на настъпване на
ПТП, както и механизма му и участниците в него може да се установи с всички
доказателствени средства. За установяване факта на настъпилото ПТП по делото ищецът е
ангажирал писмени доказателствени средства / уведомление за настъпило застрахователно
събитие, изходящо от ищеца/ и две съдебно- автотехнически експертизи. Съобразно
приетата и неоспорена по делото първоначална САТЕ всички увреждания по процесното
МПС / л.а. „ Фолксваген Голф“/ могат да настъпят при така описаното ПТП, а именно- на
02.04.2023 г., около 12:15 часа, неизвестен автомобил, се движи в четвъртата лента на бул. „
България“, предназначена за движение само наляво след светофара, с посока от ул. „
Околовръстен път“ към бул. „ Гоце Делчев“ и непосредствено преди кръстовището с ул. „
Тодор Каблешков“ , водачът предприема маневра за пристрояване вдясно при която
реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна л.а. л.а. „ Фолксваген Голф“, като след
настъпване на произшествието неизвестния автомобил е напуснал мястото на ПТП. Вещото
лице е посочило и че от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на неизвестното МПС,
3
който от лентата предназначена за движение само наляво е предприел маневра за
престрояване вдясно, без да се съобрази с разположението на движещия се от дясната му
страна лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ ********. Констатирано е и че всички
увреждания по лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ ********, могат да настъпят при
така описаното ПТП настъпило на 02.04.2023 г. в гр. София.
По делото не се спори и че ищецът не е информирал своевременно органите на МВР за
настъпилото ПТП за да бъде съставен своевременно протокол за ПТП. Спорно е обаче дали
ищецът е имал такова задължение. В чл.123,ал.3, б.В от ЗДвП е предвидено, че когато от
произшествието са причинени само имуществени вреди ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. От буквалното тълкуване на
разпоредбата е видно, че задължение за уведомяване на органите на МВР при причинени
имуществени вреди възниква ако между участниците в ПТП няма съгласие относно
обстоятелствата свързани с него. Това обаче предполага участниците в ПТП да не са
напуснали произшествието / както ги задължава чл.123,ал.1, т.1 от ЗДвП/. Ако единият от
участниците в произшествието го е напуснал / какъвто е и процесния случай/ , то за другия
участник не възниква задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП, защото
няма лица между които да възникне несъгласие по отношение на механизма на настъпване
на ПТП. В подобна хипотеза дори и да бъдат своевременно уведомени органите на МВР
констативния протокол ще отразява само твърденията на участника в пътно- транспортното
произшествие, който е останал на място. В такава хипотеза основното доказателствено
средство посредством което може да се установи дали е настъпило ПТП е САТЕ, която може
да установи дали причинените на МПС щети могат да настъпят вследствие на описания в
исковата молба механизъм за настъпване на ПТП. При положение, че вещото лице е
констатирало, че причинените на процесния лек автомобил вреди, могат да бъдат получени
вследствие на механизма на ПТП, описан в исковата молба, то следва да се приеме, че е
доказано настъпването на застрахователното събитие. Обратното разбиране би довело до
невъзможност за застрахованото лице да установи фактическият състав от който произтича
субективното му право и в последна сметка същото да получи съдебна защита. Това
разбиране поставя и правото на застрахованото лице в зависимост от поведението на
участника в ПТП, който е напуснал произшествието в нарушение на чл.123,ал.1, т.1 от ЗДвП.
Ако се възприеме логиката на разсъждения на първата инстанция, то и да беше съставен
протокол за ПТП, то същият отново нямаше да може да докаже настъпването на ПТП,
защото е съставен единствено въз основа на твърденията на застрахованото лице, които така
или иначе са възпроизведени в исковата молба. В обобщение съдът намира, че в хипотези
като процесната- настъпило ПТП при което единият от участниците го е напуснал, за
установяване факта на застрахователното събитие е достатъчно САТЕ да потвърди, че е
възможно щетите нанесени на лекият автомобил да настъпят вследствие на механизма
4
описан в исковата молба.
На следващо място спорен по делото е и въпросът дали уврежданията, за които се
претендира обезщетение (задна лява врата, броня, заден ляв панел) са били констатирани
още при предварителния оглед за сключване на застрахователния договор на 22.10.2022 г. ,
респ. е налице основанието за отказ по т. 10.1 от Общите условия. Назначената по делото
допълнителна САТЕ, че уврежданията по задната броня на процесния лек автомобил при
огледа след сключването на застрахователната полица „ Каско на МПС“ и при съставянето
на опис на увредените детайли по щета № 0000-1201-23-00426 след процесното ПТП са
идентични. Вещото лице е установило и че уврежданията по задната лява врата и задния ляв
панел на процесния лек автомобил при огледа след сключване на застрахователната полица
„Каско на МПС“ и при съставянето на опис на увредените детайли по щета № 0000-1201-23-
000426 след процесното ПТП не са идентични. С оглед на изложеното следва да се приеме,
че уврежданията по задната лява врата и задния ляв панел на процесния лек автомобил са
причинени от процесното ПТП, т.е. налице е причинно- следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените по автомобила увреждания / в подкрепа на този извод
освен т.1 от допълнителната САТЕ са и т.2 и т.8 от първоначалната САТЕ/.
По отношение на релевираното от въззиваемия възражение за основание за отказ по
чл.408,ал.1, т.3 от КЗ, съдът намира следното:
Основанията за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения след настъпване на
застрахователното събитие са уредени по императивен начин в разпоредбата на чл. 408, ал. 1
КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1) при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия;
2) при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; и 3) в други случаи, предвидени със закон. Такива други случаи са установени в
разпоредбите на чл. 363 КЗ и чл. 364 КЗ - съзнателно или несъзнателно необявяване на
съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос,
съществували при сключването на застрахователния договор; в разпоредбата на чл. 365 КЗ-
съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са настъпили
след сключването на застрахователния договор; в разпоредбата на чл. 395 КЗ-свързана с
неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на
вредите; и в разпоредбата на чл. 403, ал. 4 КЗ, която се отнася за отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване.
Общата характеристика за всички основания за отказ се изразява в това, че за да бъдат
законосъобразно приложени основанията за отказ /пълен или частичен/ следва да е налице
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, размера на вредите, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде
5
намален. В този смисъл са разпоредбите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ, като доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя. Причинно-
следствената връзка не се презумира и в случаите, когато в застрахователния договор или
общите условия към него е предвидено друго, вкл. че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Установяване на такава
причинна връзка е необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е.
намаляване на обезщетението – арг. чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. А
значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е онова
бездействие на застрахования по отношение на задължения, установени в закона или
поставени в него тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението е виновно и
се намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. В този
смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 167 от
7.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., ТК, и цитираните в същия съдебен акт
решение № 15 от 12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от
29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. №
350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от 11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК,
II т.о., както и решение № 140/1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК, и
решение № 144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК, и мн. други. В
случая действително ищецът не се е съобразил с правилото на т.14.11 от ОУ на ответника.
Липсата на своевременно уведомяване на органите на МВР и липсата на съставен протокол
за ПТП обаче не попадат в обхвата на чл.408,ал.1, т.3 от КЗ доколкото неизпълнението на
това задължение не е и не може да се намира в пряка причинна връзка с настъпване на
застрахователното събитие. Това е така, защото ПТП щеше да настъпи дори и ищецът да
беше информирал веднага органите на МВР за настъпилото произшествие.
По размера на застрахователното обезщетение:
Застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в
случай, че застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото
застраховане и само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер –
предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното
събитие. Размерът на обезщетението следва да се определи към момента на реализиране на
застрахователното събитие и е равно на действителния размер на вредите, причинени на
застрахованата вещ – чл. 400 КЗ. Застрахователят дължи заплащането на застрахователно
обезщетение в уговорения размер – действителния размер на увреденото имущество
съгласно уговорките на застрахователния договор / т.35 от ОУ на застрахователя/. Съобразно
назначената по делото допълнителна САТЕ стойността необходима за възстановяването на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, без включване
на задна броня / която вреда не се намира в пряка- причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП съобразно т.1 от допълнителната САТЕ/ възлиза на 653, 76 лева.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и доколкото ищецът доказа всички
елементи от фактическият състав на правото си по чл.405,ал.1 от КЗ, в т.ч . и размерът на
6
претендираните вреди, предявеният иск за сумата от 500 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско“, следва да бъде уважен в пълен
размер, независимо че съобразно експертизата размерът на действителните вреди е по-
голям
За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично обезщетение за
причинените му вреди от неизпълнението на ответното дружество в темпорално отношение
на неговото задължение за заплащане на процесното застрахователно обезщетение. Съгласно
клаузата, уговорена в т. 44 от ОУ вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият
е представил всички изискуеми документи за определянето му. В конкретния случай
ответника дължи лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, с
изтичането на 15 работни дни от датата на предоставяне на всички необходими документи-
03.04.2023 г., което означава, че ответника е изпаднал в забава на 24.04.2023 г. Изтеклата
лихва за забава за периода 24.04.2023 г.- 02.10.2023 г. / датата на подаването на исковата
молба/ , изчислена с помощта на електронен калкулатор, възлиза на 28 лева, поради което и
акцесорната претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски пред първата инстанция в размер
на 250- държавна такса за образуване на производството в размер на 50 лева, както и
депозит за САТЕ в размер на 200 лева. На процесуалния представител на ищеца се дължат и
разноски чл.38,ал.2 ЗА вр. с чл.38,ал.1, т.3. Претендира се адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева с ДДС, а насрещната страна е направила възражение за прекомерност.
Съдът не намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение направено от насрещната страна, доколкото същото е съобразено с
минималните размери по НМРАВ /действително същата не обвързва съдилищата съобразно
разрешението дадено в решение по дело C-438/2022 г., но тя може да служи като ориентир за
адекватния размер на адвокатското възнаграждение/, фактическата и правна сложност на
спора и положените усилия от процесуалния представител на ищеца.
На ищеца се дължат и разноските сторени във въззивното производство, а именно: 25
лева държавна такса, 200 лева депозит на САТЕ или общо 225 лева. На процесуалния
представител на ищеца се дължат и разноски чл.38,ал.2 ЗА вр. с чл.38,ал.1, т.3. Претендира
се адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, а насрещната страна е направила
възражение за прекомерност. Съдът не намира за основателно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от насрещната страна по
изложените по- горе съображения.
Така мотивиран Софийският градски съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 16114 от 26.08.2024 г., постановено по гр. д. № 53851/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, с което са отхвърлени предявените от
ищеца Е. А. Т., ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* осъдителни
искове правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните
суми: 500 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, покриващо
стойността на извършения ремонт на автомобила за отстраняване на щети вследствие на
ПТП, настъпило при движение на автомобила на бул. „България“, в посока от ул.
„Околовръстен път“ към центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“,
поради виновно поведение на водач на друго МПС, който вземайки решение да се престрои
в лентата за движение направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и
отнемайки предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2023г. до окончателното плащане, както и
сумата от 28 лв. – мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
24.04.2023 г. до 02.10.2023 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА, на основание чл.405,ал.1 от КЗ, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати
на Е. А. Т., ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение, покриващо стойността на извършения ремонт на автомобила за отстраняване
на щети вследствие на ПТП, настъпило при движение на автомобила на бул. „България“, в
посока от ул. „Околовръстен път“ към центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор
Каблешков“, поради виновно поведение на водач на друго МПС, който вземайки решение да
се престрои в лентата за движение направо, без да сигнализира извършването на посочената
маневра и отнемайки предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част, както и
сумата от 28 лева, на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва, начислена
върху стойността на главницата за периода 24.04.2023 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата върху двете суми от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание 78,ал.1 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е.
А. Т., ЕГН ********** сумата от 250 лева, представляваща разноски в производството пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Е. А. Т., ЕГН ********** сумата от 225 лева, представляваща
разноски в производството пред въззивната инстанция.
8
ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 ГПК вр. с чл.38,ал.2 ЗА, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Адвокатско дружество „ Д., А. и съдружница“ сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 ГПК вр. с чл.38,ал.2 ЗА, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Адвокатско дружество „ Д., А. и съдружница“ сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9