РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20253100201376 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл.44 ЗЕЕЗА по повод
постъпила за разглеждане Eвропейска заповед за арест на българския
гражданин И. Д. Т., роден на ***********, издадена на 04 септември 2025 г.
от съдия - следовател БИ МЕЛИС при Първоинстанционен съд в гр.
Антверпен, Кралство Белгия, с искане за предаване на лицето с цел
провеждане на наказателно преследване.
В съдебното заседание на 18.09.2025г. представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за наличие на визираните в закона
предпоставки за отложено след изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода“ предаване на Т. на компетентния орган, издал
заповедта.
Защитата на И. Т. с оглед изявлението на последния, че желае да бъде
предаден доброволно, счита че същото следва да бъде изпълнено след
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, което търпи
към настоящия момент.
1
И. Т. изразява съгласие за доброволно предаване, като не се отказва от
принципа на особеността.
В посочения от закона срок съгласието за доброволно предаване не е
оттегляно.
В последната си дума Т. моли съда да бъде предаден след като си
изтърпи наказанието „лишаване от свобода“, което му е наложено към
настоящия момент.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, изразени в съдебното заседание, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Европейската заповед за арест е основана на заповед за задържане под
стража, издадена на 04.09.2025г. по дело 2025/124 на Първоинстанционен съд
в гр. Антверпен, Кралство Белгия във връзка с образувано съдебно
производство. Посочено е от фактическа и правна страна, че в нощта на 02
юни 2021г. полицията е намерила г-жа Ш.П. /родена на ********** на
улицата. По-рано през нощта тя се е събудила, поради факта, че за нея
непознат мъж е нахлул в стаята и в последствие я е изнасилил. След което
той е избягал от местопроизшествието. По време на ДНК анализ на проба
/анална/ , взета от пострадалата, е било установено съответствие с единичен
мъжки профил, което в последствие довежда до международно съвпадение на
профилът с профил в България. Донорът на този профил е бил идентифициран
като И. Д. Т., роден на ********* Съобразявайки се с резултатите от ДНК
анализа Нидерландските съдебни власти имат сериозни индикации, че
посоченото лице е замесено в престъплението. Описаната дейност е
квалифицирана от издаващия орган като престъпление по чл.375 /от стария
Наказателен кодекс/ във връзка с чл.417/11 от новия Наказателен кодекс на
Кралство Белгия, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" за
срок от 10 до 15 години.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА при постановяване на
решението си съдът трябва да прецени дали са налице условията на чл.36 и чл.
41 от същия закон или дали не се налице някои от пречките на чл.39 и 40 за да
може да се извърши предаването на лицето на искащата държава, както и дали
има основания за отлагане на изпълнението или условно изпълнение на
заповедта по чл.52 от ЗЕЕЗА.
2
Според съдържанието на заповедта, исканото за предаване лице И. Т. е
осъществил състав на престъплението изнасилване, което е с предвидена
санкция „лишаване от свобода от пет до десет години“, съгласно действащия
към момента на извършване на деянието Наказателен кодекс на Кралство
Белгия, и попада сред предвидените от текста на чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА хипотези,
изключващи двойната наказуемост. Констатацията е достатъчна за
обосноваване на извод за наличие на условията по законовия текст и без
допълнителна проверка за двойна наказуемост на деянията. Не е излишно да
се отбележи обаче, че деянието е престъпление и по българския наказателен
закон, и съответства на описания фактически състав в чл.150 от НК.
От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на
чл.39 ЗЕЕЗА за отказ за предаване на лицето-престъплението не попада под
нейната наказателна юрисдикция, исканото лице не е осъдено за същото
престъпление от български съд или съд на трета държава членка, не е
изтърпяло и не търпи наказание за това деяние и исканото лице не е
малолетно съгласно българското законодателство.
Визираните в чл. 40 ЗЕЕЗА предпоставки също не са налице. Преди
получаване на заповедта лицето не е привлечено като обвиняем или
подсъдим, няма образувано наказателно производство за това престъпление на
територията на Р. България, което да е прекратено. Давностния срок за
наказателно преследване не е изтекъл, съгласно българското законодателство.
Хипотезите посочени в т.4 и т.5 на чл.40 от ЗЕЕЗА също не са налице, предвид
това, че деянието е извършено изцяло на територията на Кралство Белгия,
както и че лицето се иска с цел наказателно преследване, което изключва
възможността да тече процедура по приемането и за изпълнение на
територията на Република България наложена наказание.
Според решаващия съд в настоящия случай, макар и изискани, и в
последствие своевременно предоставени от издаващата държава гаранции по
чл.41,ал.3 от ЗЕЕЗА, същите са безпредметни, поради съществуващата
възможност за приложение на РР 2008/909 ПВР на Съвета по инициатива на
осъдено лице.
По различен начин стои въпросът относно предпоставките описани в
чл.52 от ЗЕЕЗА. Видно от материалите, приложени по делото, към
16.09.2025г. лицето И. Т. изтърпява наказание „лишаване от свобода“,
3
наложено по НОХД 4588/2025г. по описа на Районен съд - Варна в размер на
една година и шест месеца, с остатък към датата на разглеждане на
настоящото производство от една година и шестнадесет дни. Разпоредбата
на чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА дава възможност с решението за предаване съдът да
отложи предаването на лицето до изтърпяване на наложеното наказание,
какъвто е настоящия случай с оглед неговата своевременно поправяне и
ресоциализация, каквато е една от целите на наложеното наказание.
С оглед разпоредбата на чл.44,ал.7 от ЗЕЕЗА съдът намира, че по
отношение на исканото лице следва да се наложи императивната мярка
„задържане под стража”, като в конкретния случай и при приложението на
чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА, тази мярка ще се счете за взета от момента на
изтърпяване на наказанието, и ще следва лицето да се настани в Затвора
гр.Варна до предаването му на съответните компетентни власти.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на
Окръжен съд - Варна намира, че са налице изискванията, визирани в ЗЕЕЗА за
предаване на исканото лице.
Водим от изложените no-горе съображения и на основание чл. 44, ал.7
вр.чл.52 ал.1 от ЗЕЕЗА Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРЕДАВАНЕ на лицето И. Д. Т., роден на
***************В., с ЕГН **********, ОТЛОЖЕНО до изтърпяване на
наложеното му по НОХД №4588/2025 по описа на Районен съд – Варна
наказание „лишаване от свобода“, по ЕЗА издадена на 04 септември 2025 г.
от съдия - следовател БИ МЕЛИС от Първоинстанционен съд в гр.
Антверпен, Кралство Белгия, с цел провеждане на наказателно
производство за престъпления по чл.375 / нов чл.417/11/ от Наказателен кодекс
на Кралство Белгия.
ВЗЕМА мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" по
отношение на И. Д. Т., която да се изпълнява в Затвора – Варна до
предаването му на компетентните органи, и която следва да бъде приведена в
изпълнение след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ НОХД
4588/2025г. по описа на Районен съд - Варна.
4
Препис от решението да се изпрати на ВКП за издаване на
постановление за неговото изпълнение.
Препис от решението се изпрати на Министерство на правосъдието и да
се уведоми за съдържанието Първоинстанционен съд в гр. Антверпен,
Кралство Белгия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5