Определение по дело №296/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 372
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20243001000296
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
гр. Варна, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9269/10.04.2024 г. на „Технокар“ ЕООД,
ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Ц. от ВАК, срещу решение № 118/13.03.2024 г.,
постановено по търг. дело № 696/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което са
отхвърлени предявените искове за осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД да заплати сумите в размер на 12461,22 лева, представляващи заплатено в полза на
пострадалото лице А.А.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. и
присъдена законна лихва върху същото; 980,00 лева - заплатено в полза на мл. адв.
Г.И. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителство на
пострадалото лице в производството по гр.д. 13917/2020 г. по описа на ВРС; 737,57
лева - заплатени такси и разноски в полза на ВРС по гр.д. 13917/2020 г.; 16706,83 лева
- заплатено в полза на пострадалото лице - С.С.З., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вкл. законна лихва върху същото; 1295,00 лева - заплатено в
полза на адв. А. Д., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство
на пострадалото лице в производството по гр.д. 1391/2020 г., по описа на ВРС; 977,06
лева, представляваща заплатени такси и разноски в полза на ВРС, по гр.д. 13918/2020
г., по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума от
33157,68 лева, от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й плащане,
както и сумата от 1038,44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
заплатената в полза на А.А.Н. сума от 12461,22 лева, изчислена за периода от
29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 81,67 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху заплатеното в полза на адв. Г.И. адвокатско възнаграждение в размер
на 980,00 лева по чл. 38, ал.2 ЗА, за осъщественото представителство на А.А.Н., в
качеството му на ищец по гр.д. 13917/2020г. по описа на ВРС, изчислена за периода от
1
29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 61,45 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху заплатената в полза на ВРС държавна такса в размер на 737,50 лева, по
гр.д. 13917/2020 г., по описа на ВРС, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до
24.10.2022 г.; сумата от 1392,24 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
заплатената в полза на С.С.З. сума от 16706,83 лева, изчислена за периода от
29.12.2021 г. до 24.10.2022 г.; сумата от 107,92 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху заплатеното в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА за осъщественото представителство на С.С.З., в качеството му на ищец по гр.д.
13918/2020 г., по описа на ВРС, от 980,00 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до
24.10.2022 г.; сумата от 81,41 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
заплатената в полза на ВРС държавна такса по гр.д. 13918/2020г. по описа на ВРС в
размер на 737,50 лева, изчислена за периода от 29.12.2021 г. до 24.10.2022 г., на
основание чл. 435 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага становище за незаконосъобразност на
обжалваното решение поради противоречие с процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. На първо място въззивникът
счита, че безспорно се установява механизмът на настъпилото произшествие и са
налице всички обстоятелства за търсене на регресната отговорност на застрахователя.
В подкрепа на този извод счита, че следва да се зачете доказателствената сила на
съставения от компетентните органи констативен протокол за ПТП, от който става
ясно, че застрахованият при ответното дружество водач е нарушил правилата на ЗДвП.
Относно противоправното поведение на водача на застрахования автомобил се
позовава на обвързващата сила на мотивите на постановеното в предходно
производство решение, с участието на застрахователното дружество като трето лице –
помагач. Изтъква липсата на дадени указания от първоинстанционния съд по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК като причина за недоказване на релевантни за спорния предмет на
делото факти. Отделно от горното въвежда твърдения, че застрахователният риск е
свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, а и с вредите, причинени
от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в
качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети
лица. Аргументира извода си със съдържанието на разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ.
Позовава се на относима съдебна практика. Претендира отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД не е подала писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие
на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.
2
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по
жалбата. Същата отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261
от ГПК за редовност.
Въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или
даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване
на релевантни факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима и
редовна, съдебният състав намира, че същата следва да бъде приета и насрочена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, II-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 9269/10.04.2024 г. на
„Технокар“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Ц. от ВАК, срещу решение
№ 118/13.03.2024 г., постановено по търг. дело № 696/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Варна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 296/2024 г. по описа на ВнАпС в
открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от 14:00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3