№ 114
гр. Елхово, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20212310100290 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване
установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр.с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и се разглежда
по реда, визиран в чл.238 ал.1 и чл.239 от ГПК.
Ищецът – “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, действащо чрез
пълномощника си – юрисконсулт Р.С.-Ч., в исковата си молба против ответника – Н.П. Б. /З./ с
ЕГН: **********, с настоящ адрес - с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Георги Димитров“ №6,
твърди, че на 01.02.2021г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК, което е било образувано в ч.гр.д. № 121/2021 година по описа на PC – Елхово и тъй като
длъжникът Б. е оспорила вземането по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК чрез
възражение, ищецът е депозирал настоящата искова молба в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК.
В исковата си молба ищецът излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05. 2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване на сайта на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Твърди се, че ответникът съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите -чл. 18, ал. 1 и ал. 2. От своя страна по силата на чл.7, т.1 от
ОУ ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
потребление на ответницата с ИТН 2901105, находящ се в с.Раздел, общ. Елхово, обл.Ямбол, като
за ответницата Н.П. Б. е бил открит клиентски номер **********.
В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът твърди, че е доставил на посочения обект
на Н.П. Б. за периода от 12.07.2019 г. до 10.08.2019г. електроенергия на обща стойност 184,80 лв.,
1
която сума не е заплатена от ответницата. Тъй като се твърди, че ответницата е изпаднала в забава,
ищецът претендира и лихва за забава в общ размер от 25,47 лв. за периода от 28.08.2019 г. до
31.01.21 г., като твърди, че законната лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на
фактурата до датата на образуване на делото.
Сочи се, че поради подадена от ответницата Н.П. Б. жалба по телефона на 03.07.20г., е
извършена проверка на място, въз основа на която е установено, че за м.08.2019г. абоната е
коректно отчетен с оптична глава, на 23.10.2019 абоната е прекъснат от стълб за неплащане, като в
момента не може да се направи проверка на показанията, тъй като ел-ра е без захранване -/лишен
от стълб-справка от КЕЦ/. Отчита се винаги на 10-та дата от месеца, при неосигурен достъп е
поставян код 18/липса на достъп/. Периода не надвишава 31 дневен период на отчитане. Твърди се,
че е изпратен отговор до клиента-ответник, като му е указано, че показанието е снето с оптична
глава и е правилно отчетено.
Предвид тези си съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата Н.П. Б. /З./ му дължи заплащане на сумата от 184,80 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 12.07.2019 г. до 10.08.2019 г.; сумата от 25.47 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.08.2019 г. до
31.01.21 г., ведно със законна лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. С иск.молба е заявена претенция и за присъждане на направените разноски в
заповедното и в настоящото исково производство. Съобразно процесуалните правила с исковата си
молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане - за
приобщаване на ч.гр.д.№121/2021г. по описа на РС-Елхово.
Ответницата – Н.П. Б. /З./ от с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, в предоставения й 1-
месечен срок, не се е възползвала от предоставената й процесуална възможност и не е депозирала
писмен отговор, не е взела становище по предявените против нея искове и не е посочила и
представила каквито и да е доказателства.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се явява пълномощникът му –
адв.Андрияна Андреева – Илиева от АК-гр.Сливен, ред.упълномощена, която заявява поддържане
на исковите претенции по основание и размер и сезира съда с искане по чл.238, ал. 1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата.
В съдебно заседание ответницата Н. Б. /З./, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител, не е представено становище по исковите претенции и не е направено искане делото
да се разгледа в нейно отсъствие.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
ищеца чрез пълномощника му искане по чл.238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответницата, тъй като са налице кумулативните предпоставки,
визирани в цитираната разпоредба, а именно: ответницата не е представила в едномесечния
преклузивен срок отговор на исковата молба и не се е явил представител на нейна страна в
първото съдебно заседание по делото, както и не е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие.
В същото време са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 от ГПК и с призовката за съдебно
заседание на ответницата Б. /З./ са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна
на книжата и от неявяването й в съдебно заседание. Същата е получила такова съобщение,
връчено й лично на 27.05.2021г., както и е получила лично на 05.07.2021г. призовка за насроченото
за 03.09.2021г. съдебно заседание, на което не се е явила и не е изпратила представител.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
2
доказателства – надлежно заверени копия за вярност с оригинала от – Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ведно с
доказателства за влизането им в сила; Фактура ФЕ **********; писмо до клиента изх.№42293-1-
23/10.07.2020г.; РИЙД АУТ на електромер, които не са оспорени от ответницата, както и от
приложеното ч.гр.д. № 121/2021 година по описа на РС – Елхово, съдът намира, че искът е
вероятно основателен. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявените искови претенции, без да мотивира съдебния
акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
По ч.гр.д. № 121/2021 година по описа на РС – Елхово, образувано след изпращането му
от РС-Бургас по правилата на местната подсъдност възведени в чл.411 ал.1 от ГПК, ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 60 от 05.03.2021 година, с която е
разпоредил на длъжника Н.П. Б. да заплати на кредитора – “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, сума в общ размер от 210.27 лева, включваща главница в размер
на 184.80 лева, представляваща стойност на електрическата енергия, доставена за периода от
12.07.2019г. до 10.08.2019г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на 25.47
лева, начислено за периода от 28.08.2019г. до 31.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 184.80 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /пред РС-Бургас/
- 01.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по заповедното
производство разноски в общ размер на 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева, представляваща
заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и сумата от 50.00
лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78
ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Тъй като ответницата е депозирала възражение по реда на чл.414 от ГПК в
законоустановения срок, на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано да предяви в
едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си
против длъжника. Искът е предявен в указания от съда законовоустановен с разпоредбата на
чл.415 ал.4 от ГПК срок по отношение на паричното вземане, за което е била издадена заповедта за
изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК в обективно
кумулативно съединяване положителни установителни иска: главен иск – по чл.422 вр.с
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр.с чл.79 ал.1 предл.1-во от ЗЗД – за установяване на вземане в размер
на 184,80 лева, представляващо дължимата и неплатена цена на потребена ел. енергия през
периода от 12.07.2019 г. до 10.08.19 година и акцесорен иск – по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от
ГПК, вр.с чл.86 от ЗЗД - за установяване на вземане в размер на 25.47 лева, представляващо
обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на законната лихва, начислена за
периода от 28.08.2019 г. до 31.01.21 г., ведно със законната лихва върху главницата /сумата по
главния иск/, считано от 01.02.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№121/2021г. по описа на РС-Елхово.
Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни при наличие на правен интерес от предявяването им, което се доказа и от
приложеното ч.гр.д. № 121/2021г. по описа на РС-Елхово, по което има издадена срещу
ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми,
дължимостта на които е оспорена от длъжника чрез депозирано по реда на чл.414 от ГПК
възражение. Исковата молба е подадена в съда в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.4 вр.с ал.1 т.1 от ГПК.
Съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239, ал.1 от ГПК. На страните са указани последиците от неспазване
3
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковите претенции и се подкрепят от представените писмени доказателства. Ето защо, съдът
намира предявените в обективно съединяване по реда на чл.422 от ГПК положителни
установителни искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без
да мотивира решението по същество.
По делото не са налице доказателства за изършено изцяло или частично плащане от
страна на ответника на процесните суми – предмет на паричните вземания, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №121/2021г. по описа на РС-Елхово. Напротив,
от възприетата от ответника Н. Б. /З./ напълно пасивна позиция следва да се приеме, че
претендираните от ищеца парични вземания са изискуеми и дължими към релевантния момент –
01.02.2021г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Предвид на това,
съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на неизпълнено
задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по съществото на спора. В
съответствие с това исковите претенции следва да се уважат изцяло, така както са предявени.
По отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 година на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер, поради което
ответникът Н. Б. /З./ следва да бъде осъдена да заплати на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, направените в заповедното производство разноски в размер от
общо 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за
образуване на заповедното производство и сумата от 50.00 лева, представляваща определено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с
чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените в настоящото производство разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в
общ размер на 225.00 лева, от които 75.00 лева, представляващи заплатена държавна такса за
образуване на настоящото производство и 150.00 лв., представляващи определено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 вр.с ал.1 от ГПК и чл.37 от ЗПП вр.с чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва да се връчи
на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от това връчване,
има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил лишен от
възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание
или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и че може да предяви с иск същото право или
да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239 вр.с чл.238 ал.1 от ГПК, Елховският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П. Б. /З./ с ЕГН: **********, с
4
настоящ адрес - с.Раздел, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Георги Димитров“ №6, че същата ДЪЛЖИ
на ищеца – “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, действащо чрез пълномощника си –
юрисконсулт Р.С.-Ч., на основание чл.422, вр. с чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1
предл.1 и чл.86 от ЗЗД сумата от 184,80 /сто осемдесет и четири лева и 80 стотинки/ лева,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 12.07.2019 г. до 10.08.19 г.; сумата от 25,47 /двадесет и пет лева и 47 стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 28.08.2019 г. до 31.01.21 г., ведно със законна лихва върху главница от 184,80 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
01.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението , за които парично вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 60 от 05.03.2021г. по ч.гр.д. № 121/2021г. по описа на РС-
Елхово.
ОСЪЖДА Н.П. Б. /З./ с ЕГН: **********, с настоящ адрес - с.Раздел, общ.Елхово,
обл.Ямбол, ул.“Георги Димитров“ №6, да заплати на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” №37, действащо чрез пълномощника си – юрисконсулт Р.С.-Ч., направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Н.П. Б. /З./ с ЕГН: **********, с настоящ адрес - с.Раздел, общ.Елхово,
обл.Ямбол, ул.“Георги Димитров“ №6, да заплати на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” №37, действащо чрез пълномощника си – юрисконсулт Р.С.-Ч., направените
по настоящото дело разноски в общ размер на 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239 ал.4 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ОС-
Ямбол в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № 121/2021г. по описа на
РС-Елхово.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5