Р Е Ш Е Н И Е
№...
10.11.2017г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 23.10.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б. К., като разгледа
докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №216 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължима сума по фактури в размер на общо 887,35лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумите.
Исковете са предявени от К. “П.” гр.С.
срещу “Б.” ЕАД, гр.Г.. С исковата молба се твърди, че страните били в договорни
отношения, като ищецът продал на ответника канцеларски материали и офис
консумативи. За продажбите били издадени две фактури - фактура №**********/29.02.2016г. на стойност
315,94лв. и фактура №**********/26.04.2016г. на стойност 571,41лв. Въпреки
многократните покани от страна на ищеца, ответникът не заплатил стойността на
фактурите. За тези суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №121/2017г. по описа на РС-Г..
Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в
установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви
настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 887,35лв.
- главница, представляваща задължение по неизплатени фактури, от които:
315,94лв. по фактура №**********/29.02.2016г. и 571,41лв. по фактура
№**********/26.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор
изразява становище, че искът е допустим. Представените към исковата молба
документи не удостоверявали облигационните отношения между страните. Въпреки
това твърденията на ищеца отговаряли на действителното положение. Счита, че
исковете не били доказани. Изразява съгласие за постигане на споразумение с
ищеца. В съдебно
заседание заявява, че цялото задължение е погасено и моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.121/2017г.
по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 887,35лв. - главница, представляваща задължение по
фактури и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №88/06.03.2017г., с която е уважил заявлението
на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок,
поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия
установителен иск.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на: фактура №**********/29.02.2016г.;
фактура №**********/26.04.2016г. се установява, че страните са имали договорни отношения,
като ищецът е издал на ответника две фактури, както следва: фактура №**********/29.02.2016г. на
стойност 815,94лв. с ДДС и
фактура №**********/26.04.2016г. на стойност 1571,41лв. с ДДС. Страните не спорят
относно възникването на тези задължения. По фактурите са постъпвали частични
плащания от страна на ответника, с което той е признал задължението си по тях.
Поради частичните плащания, ищецът претендира само част от стойността на двете
фактури, които са останали незаплатени.
По делото са приети като писмени доказателства копия на: Извлечение от дневник на
продажбите за месец февруари 2016г., Извлечение от дневник на продажбите месец
април 2016г. и Преводно нареждане от 22.07.2016г. за сумата от 1000,00лв. от страна на ответника и Справка за контрагент за синтетична сметка
за периода от 01.01.2017г. до 31.07.2017г., Дневник за покупките за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г.,
Кредитно известие №**********/20.08.2014г., Преводно нареждане за кредитен
превод от 27.07.2017г. за 559,63лв. от страна на ищеца. С представеното кредитно известие
ответникът обосновава възраженията си, че е погасил задължението към ищеца в
размер на сумата по кредитното известие, което обстоятелство се оспорва от
ищеца. Поради тази причина съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице по процесните
фактури са постъпвали частични плащания, както следва: на 01.06.2016г. е
постъпило плащане в размер на 500,00лв., с което частично е погасено
задължението по фактура
№**********/29.02.2016г. и е останало непогасено задължение в размер на 315,94лв., предмет на
настоящото дело; на 22.07.2016г. е постъпило плащане в размер на 1000,00лв., с
което частично е погасено задължението по фактура №**********/26.04.2016г. и е останало непогасено
задължение в размер на 571,41лв., предмет на настоящото дело. Тези частични
плащания са постъпили преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда и са взети предвид от ищеца при определяне на претенцията му
към ответника. След завеждане на настоящото производство е постъпило частично
плащане от 559,63лв., с което в счетоводството на ищеца е намалено общото
задължение от 887,35лв. и е останало непогасено
задължение в размер на 327,72лв. В счетоводството на ответника обаче е
осчетоводено и Кредитно
известие №**********/20.08.2014г. за сумата от 339,88лв., с което салдото на ищеца е
занулено, т.е. в счетоводството на ответника цялото задължение към ищеца е
изплатено посредством прихващането с посоченото кредитно известие. Същото е
издадено към непроцесна фактура №**********/20.08.2014г. Тази фактура не е
осчетоводена при ответника, но е осчетоводено само кредитното известие към нея
и сумата от кредитното известие е прихваната от общото задължение по
осчетоводените фактури.
Съдът намира с оглед заключението на вещото лице, че към
момента на завеждане на исковата молба действително ответникът е дължал на
ищеца сумата от 887,35лв. -
главница, представляваща задължение по неизплатени фактури, от които:
315,94лв. по фактура №**********/29.02.2016г. и 571,41лв. по фактура
№**********/26.04.2016г. С направеното частично плащане на 27.07.2017г. в размер на 559,63лв. е
погасено изцяло задължението по фактура №**********/29.02.2016г. в размер на 315,94лв., тъй като
то е по-старото и обременително задължение, и е погасено частично задължението
по фактура
№**********/26.04.2016г., като остатъкът от задължението възлиза на 327,72лв. По отношение на Кредитно известие №**********/20.08.2014г. за сумата от 339,88лв., съдът
намира, че то не може да се използва за прихващане на друго задължение на
ответника към ищеца, освен за това, за което е издадено. Няма спор, че
кредитното известие е издадено към фактура №**********/20.08.2014г., която
обаче ответникът не е осчетоводил. Неправилното водене на счетоводството не
може да бъде основание за погасяване на задължения или тяхното прихващане,
както и за избягване на плащането по надлежно осчетоводени фактури,
удостоверяващи действителни сделки. След като фактура №**********/20.08.2014г.
не е осчетоводена, това означава, че ответникът счетоводно не се е задължил по
нея, а е следвало да го направи, за да осчетоводи впоследствие и кредитното
известие, с което да се освободи от това задължение. Кредитното известие е
способ за погасяване на задължение, но само на конкретното задължение по фактурата,
за която е издадено. Не може със сумата по кредитното известие да се погасяват
други задължения, защото това е сума, която в действителност не е преведена от
ответника към ищеца. Ако ответникът надлежно беше осчетоводил фактура
№**********/20.08.2014г. и кредитното известие към нея, сумите по двата
документа щяха да се приспаднат и общото задължение към ищеца щеше да бъде
реалното задължение по останалите фактури, а именно 327,72лв. Съдът намира, че
ответникът действително дължи на ищеца сумата от 327,72лв., представляваща
остатък от задължението по фактура №**********/26.04.2016г., тъй като за тази сума плащане не е постъпвало
при ищеца. В този размер съдът следва да уважи предявения иск, като в
останалата част до претендираните 887,35лв. искът следва да бъде отхвърлен. До
приключване на устните състезания по делото ищецът не е направил оттегляне или
отказ от иска си за сумата от 559,63лв., преведена след завеждане на исковата
молба, поради което за тази сума съдът следва да отхвърли предявения иск.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на общо 253,00лв. за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и
направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за
изпълнение №88/06.03.2017г. по ч.гр.д.121/2017г.
по описа на РС-Г. в размер на общо 142,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., дължи на К. “П“.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „М.”, бул.”Ц.ш.” №***, служебен вход *, представляван
от Е.Н.К.Ц.– Председател на УС, сумата от 327,72лв. /триста двадесет и седем лева и 72
стотинки/, представляваща остатък от задължение по фактура
№**********/26.04.2016г., като отхвърля иска за главница
над присъдените до претендираните 887,35лв., за което задължение е издадена
Заповед за изпълнение №88/06.03.2017г. по ч.гр.д.121/2017г.
по описа на РС-Г..
ОСЪЖДА “Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати на К. “П“., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „М.”, бул.”Ц.ш.” №***, служебен вход *, представляван от Е.Н.К.Ц.–
Председател на УС,
направените разноски по делото в размер на 253,00лв.
/двеста петдесет и три лева/ за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. “П“., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, бул.”Ц.ш.” №***, служебен вход
*, представляван от Е.Н.К.Ц.– Председател на УС, да заплати на “Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., направените разноски по делото
в размер на 80,00лв. /осемдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА “Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати на К. “П“., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „М.”, бул.”Ц.ш.” №***, служебен вход *, представляван от Е.Н.К.Ц.–
Председател на УС,
направените разноски по заповедното производство в размер на 142,00лв. /сто четиридесет и два лева/
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и
включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №88/06.03.2017г. по ч.гр.д.121/2017г. по описа на РС гр.Г..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: