РЕШЕНИЕ
№ 3713
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330120523 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ц. К. К., ЕГН ********** против
„Бубянов“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, ал. 2,
вр. с чл. 245, ал. 2 КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата работи в „Бубянов“ ЕООД,
на длъжност „**“, въз основа на трудов договор №** от *** г., сключен на
основание чл. 70, във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, като същата постъпила на
работа и започнала да изпълнява трудовите си задължения на ** г.
Уговореното между страните брутно трудово възнаграждение било в размер
на 650 лева. Твърди се, че ищцата добросъвестно изпълнявала трудовите си
задължения, а работодателят системно не изплащал дължимите трудови
възнаграждения, като неизплатени били възнагражденията за месеците от май
до ноември 2021 г. вкл., като за ищцата възникнало и акцесорно вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяко
възнаграждение до завеждане на исковата молба.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: за м. май 2021 г. –
1
сумата от 378,24 лева, представляваща нетно тр. възнаграждение и лихва за
забава в размер на 19,65 лева за периода 25.06.2021 г. – 28.12.2021 г.; за м.
юни 2021 г. – сумата от 504,39 лева, представляваща нетно тр.
възнаграждение и лихва за забава в размер на 22 лева за периода 25.07.2021 г.
– 28.12.2021 г.; за м. юли 2021 г. – сумата от 504,39 лева, представляваща
нетно тр. възнаграждение и лихва за забава в размер на 17,65 лева за периода
25.08.2021 г. – 28.12.2021 г.; за м. август 2021 г. – сумата от 504,39 лева,
представляваща нетно тр. възнаграждение и лихва за забава в размер на 13,31
лева за периода 25.09.2021 г. – 28.12.2021 г.; за м. септември 2021 г. – сумата
от 504,39 лева, представляваща нетно тр. възнаграждение и лихва за забава в
размер на 9,11 лева за периода 25.10.2021 г. – 28.12.2021 г.; за м. октомври
2021 г. – сумата от 504,39 лева, представляваща нетно тр. възнаграждение и
лихва за забава в размер на 4,76 лева за периода 25.11.2021 г. – 28.12.2021 г. и
за м. ноември 2021 г. – сумата от 504,39 лева, представляваща нетно тр.
възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на
предявените искове, като оспорва същите по основание и размер.
Не оспорва, че между страните на *** г. е сключен трудов договор
№**, по силата на който ищцата постъпила на работа при ответника на ** г.
на длъжност „**“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лева,
платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Твърди се, че работодателят ежемесечно в уговорения срок е изплащал на
ищцата в брой трудовото възнаграждение. Сочи се, че единствено за месец
ноември 2021 г. възнаграждението било изплатено със забава – на 30.12.2021
г., поради отсъствието на ищцата от работа в периода от 01.12.2021 г. до
датата на изплащане на възнаграждението. Твърди се, че на 30.11.2021 г.
ответникът поискал обяснение от ищцата за установено чрез камера
нерегламентирано вземане на пари от касата, като от следващия ден ищцата
преустановила явяването си на работа. Същата уведомила ответника, че
поради заболяване на детето й няма да се явява до **г. След тази дата
изпратила болничен лист за периода от 17.12.2021 г. до 23.12.2021 г. Твърди
се, че на 27.12.2021 г. ищцата отказала да получи възнаграждението си за
2
месец ноември 2021 г., което й било изплатено в брой на 30.12.2021 г. в
присъствието на двама свидетели, за което бил съставен протокол.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и от представения трудов договор се
установява, че между страните е учредено трудово правоотношение за
процесния период.
По делото е приобщено заключение по съдебносчетоводна експертиза,
видно от което дължимото трудово възнаграждение за претендирания период
възлиза на 3404.58 лева– нетна сума, дължимото обезщетение за забава върху
главницата е в размер на 85,88 лева. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и
обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
По делото се установи съществуване на трудово правоотношение между
страните за процесния период. В приложение на установената от чл.8 ал.2 КТ
презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът
приема, че за същия период работникът е изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна
сила. Следователно за същия период за работодателя са възникнали
задълженията по чл.128, т.1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното
възнаграждение за извършената работа.
От приетата по делото експертиза се установи, че неизплатено нетно
възнаграждение на ищеца за месеците от май до ноември 2021г. възлиза на
3404.58 лева– нетна сума, а дължимото обезщетение за забава върху
главницата за периода 25.06.2021 г. – 28.12.2021 г. е в размер на 85,88 лева.
Тежестта да докаже изпълнението на задължението си за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение носи работодателят, като същият
бланкетно оспорва в отговора на исковата молба, че не дължи сумите.
3
Съгласно чл.128, ал.1, т.2 КТ работодателят е длъжен да начислява във
ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и
служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начина,
определен в императивната разпоредба на чл.270, ал.3 КТ – лично по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или
служителя-на влог в посочена от него банка.От страна на работодателя не
бяха ангажирани годни доказателства за изплащане на претендираните суми.
Следователно въз основа на правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема за недоказано изпълнението на
задълженията на ответника да заплати трудовото възнаграждение на ищеца за
процесния период, поради което и предявените искове се явяват основателни,
като следва да се присъди нетната сума на трудовото възнаграждение,
предвид обстоятелството, че същата е претендирана, а именно 3404.58 лева и
обезщетение за забава върху същата от 85,88 лева.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева като на основание чл. 78
ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на държавата по сметка на Районен съд
Пловдив сумата в размер на 139,62 лева – за предявените искове, и сумата от
100 лева – възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от
предявените искове.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бубянов“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К.
К., ЕГН **********, на основание чл. 128 т.2 КТ сумата в общ размер от
3404.58 лева, представляваща дължими от ответника нетни трудови
възнаграждения за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.01.2020 г.
4
до окончателното изплащане на сумата;както и на основание чл. 86 ал.1
ЗЗД сумата в размер на 85,88 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за периода 25.06.2021 г.
– 28.12.2021 г.
ОСЪЖДА „Бубянов“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата в размер на 1300
лева, представляваща разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Бубянов“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд Пловдив сумата в размер на 139,62 лв., представляваща
държавна такса по уважените обективно съединени искове и депозит за вещо
лице съразмерно уважената част от предявените искове.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5