Р Е Ш
Е Н И Е
№ 8 28.07.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС ХХХІІ граждански състав
На осми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при секретаря Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев административно дело № 8 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на пар. 19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК (2011 г.),
вр. пар.62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ и е образувано по повод жалба на С.С.К. и И.Н.К. против заповед № ***/10.09.2010
г. на кмета на Община Бургас.
С определение № 19/10.06.2020 г. жалбата
на И.Н.К. против заповед № ***/10.09.2010
г. на кмета на Община Бургас е оставена без
разглеждане като просрочена, като е прекратено производството
по делото в тази му част. Със същото
определение като заинтересовани страни по делото са конституирани И.Н.К. ***.
Определението не е атакувано от И.К..
В съдебно заседание адв. С., процесуален представител на
жалбоподателя К., поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като присъди на
страната разноските по делото. В качеството му на процесуален представител на
заинтересовата страна И.Н.К., същият адвокат намира жалбата за основателна.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника, кмета на Община Бургас, и на заинтересованата страна Община Бургас
моли съда да отхвърли жалбата и да присъди разноски.
Районен съд – Бургас,
след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С.С.К. и И.Н.К. са наследници по закон на Н. И. К.,
починал през 1999 г. Последният със заповед на районен директор на Районна
дирекция по горите – Бургас № 92/15.04.1967 г. получава на основание ПМС №
21/31.01.1963 г. безплатно за вечно ползване 1,5 дка земя от горския фонд в
местността „***“, парцел № 68. Преди смъртта си, а именно на 26.01.1998 г., Н. К. *** молба с
входящ номер 94-00-17 да закупи предоставената му земя по реда на ПМС №
21/31.01.1963 г. Ползваната от К., а след смъртта му от неговите наследници,
земя сега представлява УПИ ***, целият с площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на вилна
зона „***“, гр. Бургас (частна общинска собственост съгласно акт за частна
собственост № 1926/14.01.2000 г.), идентичен с поземлен имот с идентификатор ***191
по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 817 кв.м., и УПИ ***(частна общинска собственост съгласно акт за частна
собственост № 1925/14.01.2000 г.), целият с площ от 950 кв.м. в кв.2 по плана
на вилна зона „***“, гр. Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор ***24
по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 920 кв.м.
На 26.03.2010 г. комисия, назначена със заповед №
2677/06.10.2008 г. на кмета на Община Бургас, разглежда молбата на Н. К. за придобиване
на право на собственост по отношение на предоставената му за ползване земя,
като я намира за допустима, но неоснователна, защото имотът се намира на
по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица, в него няма изградена сезонна
постройка, поради което излиза с решение, че не са налице условията, визирани в
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Позовавайки се изцяло на решението на комисията от
26.03.2010 г. кметът на Община Бургас издава атакуваната заповед № ***/10.09.2010
г., с която на основание пар.62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ отказва да признае правото на С.С.К. и И.Н.К.,
в качеството им на наследници на Н. И. К., да придобият собствеността върху УПИ
***, целият с
площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на вилна зона „***“, гр. Бургас, идентичен с
поземлен имот с идентификатор ***191 по КККР на гр. Бургас, целият с площ от
817 кв.м., и от УПИ ***, целият с площ от 950 кв.м. в кв.2 по плана на вилна зона „***“, гр.
Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор ***24 по КККР на гр. Бургас,
целият с площ от 920 кв.м.
На 01.11.2010 г. комисия от Община Бургас съставя
констативен протокол № П-198 за това, че в УПИ ***, в кв.2 по плана на вилна зона „***“, гр. Бургас, има
строеж, извършен без одобрен проект и без разрешение за строеж, представляващ
едноетажна масивна сграда с използвано подпокривно пространство с площ 50 кв.м.
покривът е двускатен с дървена конструция и е покрит с керемиди. Конструкцията
на сградата е масивна с ивични основи. Стените са изпълнени от тухли. Строежът
е незавършен и не се ползва.
Изложената
фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
В
обжалваната заповед, като основание за отказа е посочена единствено
разпоредбата на §
4б, ал.1 от ПЗР от ЗСПЗЗ,
и бланкетно (без мотиви) е
прието, че не са налице условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В молбата, с която е сезиран кмета на общината, не са посочени конкретните
правни основания, въз основа на които се иска да се придобие правото на
собственост по отношение на земята,
като същевременно в обжалваната заповед, е посочено единствено, че не са налице
условията на §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният
орган е следвало да разгледа всички възможни хипотези. В случая не само в
заповедта, но и в протокола на комисията,
назначена от кмета, не се съдържат мотиви за
приложението на всички предвидени от законодателя хипотези.
Материалните
предпоставки на закона, регламентиращи правото да бъде придобито правото на
собственост върху предоставен за ползване имот по реда на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, се съдържат в разпоредбите
на §
4а, ал.1, ал.5
и §
4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4а, ал. 1 има предвид застроени имоти до
1.03.1991 г., а § 4б, ал. 1 има предвид
незастроени имоти, представляващи лозя, овощни градини или са единствена
земеделска земя на ползвателите. Общото и при двата случая е, че се касае за
имоти на граждани, които са предмет на искания за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и правилника
за прилагането му и са призвани да уредят правоотношенията между бившите
собственици или техните наследници,
от една страна,
и ползвателите,
от друга. Поради това във всяка една от тях са точно формулирани кумулативните
условия, при наличието на които се дава приоритет на правата на ползвателите.
Разпоредбата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на закона урежда напълно
самостоятелна хипотеза, касаеща предоставено право върху държавна или общинска
земя, собствеността върху която не се възстановява. В този случай липсва конкуренция на
права между ползвателите и бившите собственици. Поради това и законът не
поставя други специални условия, както в предходните две цитирани разпоредби,
независимо дали те са положителни по своя характер (застроен имот, или
имот, който съставлява лозе, овощна градина или е единствен на ползвателя) или са отрицателни (имотът да не се намира
на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или на
по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица) – в този смисъл Решение № 1752 от
6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2011
г., IV о.
Ето защо не представлява пречка за трансформиране на
правото на ползване в право на собственост обстоятелството, че има построена
сграда в УПИ ***,
в кв.2 по плана на вилна зона „***“, гр. Бургас, или обстоятелството, че имотите
се намират
в 10 км. зона от крайбрежната морска ивица (което
не се оспорва от жалбоподателя и заинтересованите страни),
защото в случая не се прилагат §4а, ал.1 и
§
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Относимата разпоредба
§ 4а,
ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ не съдържа горните
изисквания, а по тълкувателен път е недопустимо да
се създават ограничения – аргумент от Решение
№ 5577 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2011
г., IV о.
Съгласно
§4а,
ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на ползвателя е учредено от посочените
в §4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху
която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на
собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени,
определени от Министерския съвет по реда на ал.1, съгласно чл. 36, ал.2, в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В този смисъл, за да се придобие право на
собственост при условията на §4а,
ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице кумулативно предвидените
предпоставки: правото на ползвателя да е учредено от посочените в § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ актове, върху общинска или държавна земя и собствеността върху
имота да не се възстановява на граждани. Първата положителна предпоставка е
налице, видно от заповед на районен
директор на Районна дирекция по горите – Бургас № 92/15.04.1967 г.
наследодателят на жалбоподателя е получил на основание ПМС № 21/31.01.1963 г.
безплатно за вечно ползване 1,5 дка земя от горския фонд в местността „***“,
парцел № 68, което се съдържа в разпоредбата на § 63 от
ПЗР на ПМС № 456/1997 г. като акт, въз основа на който могат да бъдат
придобити права по реда на § 4а
и §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Втората предпоставка, имотът
да е общинска или държавна земя, също е налице, защото имотите са общински, актувани с
акт за частна общинска собственост, и
за тях няма признато право на собственост на
бивши собственици, което не се спори
от страните и което е последната предпоставка, очертана от хипотезата
на §4а,
ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Следователно са изпълнени условията
на §
4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване на наследниците на Н. И. К. в
право на собственост, по отношение на предоставения на наследодателя им
за ползване имот, който към настоящия момент представлява УПИ ***, целият с площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на вилна
зона „***“, гр. Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор ***191 по
КККР на гр. Бургас, целият с площ от 817 кв.м., и от УПИ ***, целият с площ от 950 кв.м. в кв.2 по плана на вилна
зона „***“, гр. Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор ***24 по КККР
на гр. Бургас, целият с площ от 920 кв.м.
С оглед изложеното обжалваната
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон, с оглед констатираните предпоставки за придобиване правото
на собственост върху ползвателския имот по реда на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а преписката следва да се
изпрати на административния орган за извършване на оценка на имота по реда на §62,
ал.4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
жалбоподателят, които са в размер на 510 лева (10 лева държавна такса и 500
лева адвокатско възнаграждение), съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ***/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас, с
която е отказано да бъде признато правото на С.С.К., ЕГН – **********, и И.Н.К.,
ЕГН – **********, в качеството им на наследници на Н. И. К., ЕГН – **********, да
придобият собствеността върху УПИ ***, целият с площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на вилна
зона „***“, гр. Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор ***191 по
КККР на гр. Бургас, целият с площ от 817 кв.м., и УПИ ***, целият с площ от 950 кв.м. в кв.2 по плана на вилна
зона „***“, гр. Бургас, идентичен с поземлен имот с идентификатор ***24 по КККР
на гр. Бургас, целият с площ от 920 кв.м., като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА
административната преписка на кмета на община Бургас за възлагане извършването
на оценка на имота по реда на §
62, ал.4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.
ОСЪЖДА кмета на Община Бургас да заплати на С.С.К., ЕГН – **********,
сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ