№ 2139
гр. Бургас, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120101845 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „ЗАД Дааллбогг: Живот и здраве“ АД срещу К. Г. Я.,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 350 лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета №
*** застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разходи в размер от 15 лева,
на трето лице, за причинените на собствения му лек автомобил от застрахования при ищеца
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, материализиран в застрахователна
полица № *** ответник, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на броня, преден
ляв калник, лява врата, ляво външно огледало, дясна врата, декор лайсна зад броня, заден
ляв калник, резервоар, предно ляво колело, причинени вследствие на реализирано
застрахователно събитие – на *** г., около 23,00 часа, в гр. Б., по вина на ответника, който
управлявайки лек автомобил марка „А.“ модел „А4“ с рег. № *** е причинил ПТП със
спрения лек автомобил марка „С.“ модел „3Х“ с рег. № ***, с което е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма, ведно със законната лихва върху регресната главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2023 г., до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 5,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху
регресната главницата за периода от 05.12.2022 г. до 25.01.2023 г., на основание чл. 415 ал. 1
т. 2 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че застрахованата в периода на процесното застрахователно събитие
ответница на *** г., около 23,00 часа, в гр. Б., по нейна вина, докато е управлявала лек
автомобил марка „А.“ модел „А4“ с рег. № *** е причинила ПТП, вследствие което е
причинила имуществени вреди на лек автомобил марка „С.“ модел „3Х“ с рег. № ***, с
което е извършила нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявала
1
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма. Поддържа се, че в полза на третото лице е
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 350 лева, за което са
сторени ликвидационни разходи в размер от 15 лева, което е породило регресно право на
застрахователя срещу ответника. Сочи се, че последният не е заплатил в срок процесните
суми, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в които е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответницата е
управлявала процесния автомобил под въздействието на алкохол, както и претенцията за
обезщетение за забава, като се твърди, че липсват доказателства ответницата да е била
поканена да заплати процесните суми.
В съдебното заседание, дружеството ищец не изпраща процесуален представител.
Депозирана е молба от *** г., в която е заявено, че предявените искове се поддържат и е
направено искане за тяхното уважаване.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът подържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представената по делото застрахователна полица № ***
/02.04.2021 г. се установява, че ответницата е имала при ищеца действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ по повод лек автомобил „А.“ модел „А4“ с рег. № *** със срок на
застрахователно покритие от *** г.
От представения протокол за ПТП № *** г., съставен и подписан от полицейски
орган, както и от ответницата, се установява, че на *** г. в гр. Б., по вина на ответнцата,
която е управлявала лек автомобил марка „А.“ модел „А4“ с рег. № *** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 промила е блъснала лекия автомобил на трето лице.
Не е спорно, че вследствие от осъщественото на *** г. ПТП върху автомобила на
блъснатото от ответницата трето лице са причинени увреждания на броня, преден ляв
калник, лява врата, ляво външно огледало, дясна врата, декор лайсна зад броня, заден ляв
калник, резервоар, предно ляво колело.
От представеното по делото платежно нареждане се установява, че *** г. във връзка с
процесното ПТП, в полза на третото лице, собственик на увредения автомобил е изплатено
застрахователно обезщетение в размер от 350 лева от ищеца, видно от представеното по
делото платежно нареждане (л. 21).
По делото не са представени доказателства за връчена от ищеца на ответницата
регресна покана за изплатеното застрахователно обезщетение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
По иска по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Според чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
2
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – е страна
по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с
обект лек автомобил „А.“ модел „А4“ с рег. № ***; настъпване в срока на застрахователно
покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди на лек автомобил
марка „С.“ модел „3Х“ с рег. № ***; изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за
причинените вреди; ответникът е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; размера на регресната
си претенция; изпадането в забавата на ответника и размера на претендираното обезщетение
за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
По делото се установи, че при реализиране на процесното ПТП от *** г. между
страните е имало валидно застрахователно правоотношение по сключен между тях договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, материализиран в застрахователна полица №
***/02.04.2021 г. по повод лек автомобил „А.“ модел „А4“ с рег. № *** със срок на
застрахователно покритие от *** г.
Установи се, че в срока на застрахователното покритие на процесната застраховка е
настъпило застрахователно събитие - *** г., представляващо покрит застрахователен риск, а
именно рискът от увеличаване на пасива от имуществото на ответнцата, в резултат от
ангажиране на нейната „Гражданската отговорност“, поради причинените вреди на лека
автомобил, собственост на трето лице, вследствие на осъществено ПТП от *** г.
Ответницата не е оспорила участието си и твърдените от ищеца механизъм и вреди при
осъществяването на ПТП, а и тези обстоятелства се установяват от приложения по делото
протокол за ПТП, подписан от ответницата.
От представения, неоспорен и подписан от ответницата протокол за ПТП се
установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, същата е
управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Посоченото
обуславя извода, че ответницата при настъпване на ПТП е извършил нарушение на Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като допустимата по закон норма,
съгласно чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП е до 0,5 промила включително /към момента на
застрахователното събитие/. Този извод не се разколебава от направеното в отговора на
исковата молба оспорване, че не е установено по несъмнен начин, че ответницата е
употребила алкохол, доколкото представения по делото протокол за ПТП е подписан от
същата. Подписът положен от ответницата върху частен документ, какъвто е протокола за
ПТП в частта относно употребеното количество алкохол, представлява признание за
неизгодни за нея факти, поради което същите се ползват с висока доказателствена стойност
по делото.
По делото се установи, че ищецът е изплатил в полза на третото лице, чиито
автомобил е увреден вследствие на процесното ПТП, застрахователно обезщетение в размер
от 350 лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният иск по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 350 лева. Претендират се ликвидационни разноски, които
определени в обичайния и неоспорен от ответницата размер от 15 лева също следва да бъдат
3
присъдени.
По иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
При осъществяване на фактическия състав по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, в полза на
изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче разгледано
като задължение на виновния водач – в случая ответницата, възниква като безсрочно.
Следователно, за да се счита изпаднала в забава по регресния дълг е следвало ответницата да
бъде поканена от ищеца – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът не е представил регресна
покана и обратна разписка за връчването на ответницата. Без наличие на доказателства по
делото за изпратена от ищеца и връчена на ответницата регресна покана не може да се
направи извод за поставянето в забава за регресното задължение, поради което не може да
се направи извод и че акцесорното задлъжение за обезщетение за забава върху главницата е
възникнало, респ. че ответницата дължи заплащане на претендираното от ищеца
обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното направеното с отговора на исковата
молба възражение от особения представител на ответника възражение в тази насока се явява
основателно. Неоснователни са твърденията на ищеца наведени в исковата молба, че
мораторна лихва се дължи от изплащане на застрахователното обезщетение до деня на
депозиране на исковата молба в съда, на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, доколкото
последната визира монета на забавата при деликтната отговорност, какъвто настоящия
случай не е.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за обезщетение за забава е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете. С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил държавна
такса в размер от 75 лева, а впоследствие депозит за особен представител в размер от 400
лева. Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът
определя в размер от 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 566,80 лева, от които сумата
от 73,90 лева за държавна такса, сумата от 394,30 лева за депозит за особен представител и
сумата от 98,60 лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски, съобразно уважената част от претенцията в
размер от 73,90 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Г. Я., ЕГН
********** с адрес гр. Б. дължи на „ЗАД Дааллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 сумата от 350
лева /триста и петдесет лева/, представляваща заплатено от застрахователя по щета № ***
застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разходи в размер от 15 лева
/петнадесет лева, на трето лице, за причинените на собствения му лек автомобил от
застрахования при ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
материализиран в застрахователна полица № *** ответник, имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на броня, преден ляв калник, лява врата, ляво външно огледало, дясна врата,
декор лайсна зад броня, заден ляв калник, резервоар, предно ляво колело, причинени
4
вследствие на реализирано застрахователно събитие – на *** г., около 23,00 часа, в гр. Б., по
вина на ответника, който управлявайки лек автомобил марка „А.“ модел „А4“ с рег. № *** е
причинил ПТП със спрения лек автомобил марка „С.“ модел „3Х“ с рег. № ***, с което е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху регресната главница, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2023 г., до окончателното
погасяване на задължението, като отхвърля иска за сумата от 5,27 лева, представляваща
обезщетение за забава върху регресната главницата за периода от 05.12.2022 г. до 25.01.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 284/01.02.2023 г. по ч. гр. д. №
440/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Г. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Б. да заплати на „ЗАД Дааллбогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 566,80 лева /петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет
стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, както и
сумата от 73,90 лева /седемдесет и три лева и деветдесет стотинки/, на основание чл. 78
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5