Номер 94117.09.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20204400500696 по описа за 2020 година
С решение №127 от 23.07.2020г. ,постановено по гр.д.№ 850/ 2019г.
Левченски районен съд осъдил на осн. чл. 109 от ЗС А. Д. А. да преустанови
незаконосъобразните си действия с които пречи на Н. Д. В. да осъществява
правото си на собственост върху притежавания от него недвижим имот в
с.***,като преустанови отглеждането в собствения си недвижим имот на
повече от три едри преживни животни ,без отчитане на приплодите им до
едногодишна възраст , преустанови превеждането на животни по ул.“*** „ в
с.*** и и да почисти улицата и тревните площи по ул. „***„. Отхвърлил иска
по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на А. Д. А. да заплати на Н. Д. В. на сумата
2700лв. представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди ,ведно със
законната лихва,считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на сумата,като неоснователен. Осъдил на осн. чл.
52 във вр. с чл. 50 и чл. 45 от ЗЗД А. Д. А. да заплати на Н. Д. В. сумата
1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
противоправното поведение на ответника ,ведно със законната лихва ,считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното заплащане на
сумата. ,като отхвърлил иска за разликата до претендираната сума от 1300лв.
като неоснователен. Присъдил в полза на ищеца и направените от него
деловодни разноски в размер на 694,23лв.
Това решение е съобщено на А. Д. А. на 29.07.2020г.,откогато тече
двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 07.08.2020г. по пощата е подадена въззивна жалба от А. Д. А. ,чрез
пълномощника му адв.Д.М. срещу това решение на РС-Левски .
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
1
Същата,обаче не е редовна. Няма доказателства да е внесена дължимата
д.т. за въззивно обжалване по сметка на Плевенски окръжен съд. Макар да е
налице разпореждане на РС-Левски за оставяне на въззивната жалба без
движение и даване на срок за внасяне на държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 95 лв. , то по делото липсват доказателства да е била
внесена каквото и да било държавна такса за въззивното обжалване. Въпреки
това РС-Левски е изпратил жалбата заедно с делото на ОС-Плевен, без да са
изпълнени изискванията на чл. 262 , ал.2 т. 2 от ГПК .
Плевенски окръжен съд намира,че следва въззивната жалба да се остави
отново без движение ,като се даде на жалбоподателя срок за отстраняване на
недостатъка по чл. 261 ,т. 4 от ГПК –представяне на документ за внесена
държавна такса за въззивното обжалване , тъй като според ПлОС дължимата
д.т. неправилно е била определена от РС-Левски в размер на 95 лв. при
положение ,че жалбата очевидно е насочена само срещу осъдителните части
на решението на РС-Левски : по иска по чл. 109 от ЗС и по иска по чл. 52 от
ЗЗД . При това положение по първия иск – по чл. 109 от ЗС дължимата д.т. за
въззивно обжалване по правилото на чл. 18 ,ал.1 от Тарифа за д.т. ,които се
събират от съдилищата по ГПК е в размер на 17,50лв./ като се има предвид че
РС-Левски е приел за разглеждане този иск при внесена д.т. в размер на 35
лв./ , а по иска по чл. 52 от ГПК с оглед обжалваемия интерес от 1000лв. ,
дължимата д.т. за въззивно обжалване е 20 лв. или общо дължимата д.т. за
разглеждане на подадената въззивна жалба е в размер на 37,50лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
С решение №127 от 23.07.2020г. ,постановено по гр.д.№ 850/ 2019г.
Левченски районен съд осъдил на осн. чл. 109 от ЗС А. Д. А. да преустанови
незаконосъобразните си действия с които пречи на Н. Д. В. да осъществява
правото си на собственост върху притежавания от него недвижим имот в
с.***,като преустанови отглеждането в собствения си недвижим имот на
повече от три едри преживни животни ,без отчитане на приплодите им до
едногодишна възраст , преустанови превеждането на животни по ул.“*** „ в
с.*** и и да почисти улицата и тревните площи по ул. „***„. Отхвърлил иска
по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на А. Д. А. да заплати на Н. Д. В. на сумата
2700лв. представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди ,ведно със
законната лихва,считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на сумата,като неоснователен. Осъдил на осн. чл.
52 във вр. с чл. 50 и чл. 45 от ЗЗД А. Д. А. да заплати на Н. Д. В. сумата
1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
противоправното поведение на ответника ,ведно със законната лихва ,считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното заплащане на
сумата. ,като отхвърлил иска за разликата до претендираната сума от 1300лв.
като неоснователен. Присъдил в полза на ищеца и направените от него
деловодни разноски в размер на 694,23лв.
Това решение е съобщено на А. Д. А. на 29.07.2020г.,откогато тече
2
двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 07.08.2020г. по пощата е подадена въззивна жалба от А. Д. А. ,чрез
пълномощника му адв.Д.М. срещу това решение на РС-Левски .
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата,обаче не е редовна. Няма доказателства да е внесена дължимата
д.т. за въззивно обжалване по сметка на Плевенски окръжен съд. Макар да е
налице разпореждане на РС-Левски за оставяне на въззивната жалба без
движение и даване на срок за внасяне на държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 95 лв. , то по делото липсват доказателства да е била
внесена каквото и да било държавна такса за въззивното обжалване. Въпреки
това РС-Левски е изпратил жалбата заедно с делото на ОС-Плевен, без да са
изпълнени изискванията на чл. 262 , ал.2 т. 2 от ГПК .
Плевенски окръжен съд намира,че следва въззивната жалба да се остави
отново без движение ,като се даде на жалбоподателя срок за отстраняване на
недостатъка по чл. 261 ,т. 4 от ГПК –представяне на документ за внесена
държавна такса за въззивното обжалване , тъй като според ПлОС дължимата
д.т. неправилно е била определена от РС-Левски в размер на 95 лв. при
положение ,че жалбата очевидно е насочена само срещу осъдителните части
на решението на РС-Левски : по иска по чл. 109 от ЗС и по иска по чл. 52 от
ЗЗД . При това положение по първия иск – по чл. 109 от ЗС дължимата д.т. за
въззивно обжалване по правилото на чл. 18 ,ал.1 от Тарифа за д.т. ,които се
събират от съдилищата по ГПК е в размер на 17,50лв./ като се има предвид че
РС-Левски е приел за разглеждане този иск при внесена д.т. в размер на 35
лв./ , а по иска по чл. 52 от ГПК с оглед обжалваемия интерес от 1000лв. ,
дължимата д.т. за въззивно обжалване е 20 лв. или общо дължимата д.т. за
разглеждане на подадената въззивна жалба е в размер на 37,50лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба от А. Д. А. ,чрез
пълномощника му адв.Д.М. срещу решение №127 от 23.07.2020г.
,постановено по гр.д.№ 850/ 2019г. на Левченски районен съд,като ДАВА на
жалбоподателя едноседмичен срок за отстраняване на нередовност на
въззивната жалба по чл. 261 , т. 4 от ГПК – а именно да представи в този срок
документ за внасяне по сметка на ПлОС на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 37,50лв.,като му УКАЗВА , че в противен
случай жалбата ще бъде върната на осн. чл. 262,ал.2 т.2 от ГПК.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4