№ 188
гр. В , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500340 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 370/22.03.2021 г. по гр. д. № 2147/2020 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) е приел за установено, че А. П. Н., ЕГН: ***, гр. В, ул. „Х“ № ***, не дължи на
„Е“ АД, ЕИК: ***, гр. В, бул. „В“ № ***, сумата от 2742.25 лв., начислена фактура №
**********/24.07.2020 г. на кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 16.3.2018 г.
до 31.03.2020 г. Със същото решение районния съд се е произнесъл и по разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Е“ АД, гр. В, в
която се навеждат доводи за нейната неправилност поради нарушение на материални закон,
а именно процесното вземане било възникнало на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Моли
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени
обжалвания акт, и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове като недоказани и неоснователни. Претендират се и разноски.
В отговор на въззивната жалба А. П. Н., гр. В, релевира доводи за нейната
неоснователност. Моли ВТОС да остави жалбата без уважение.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. ***5, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
1
ВТОС счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, което
обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260
ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. *** ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите и по правото:
По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение (чл.
271, ал. 1, изр. 1, пр. ГПК).
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, като е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Правните изводи на районния съд, формирани въз основа на така
установената от него фактическа обстановка, са също правилни, логични и обосновани.
Настоящият състав на ВТОС възприема изцяло фактическите и правните изводи на
ВТРС. Затова, защото те са изцяло в съответствие с доказателствения материал по делото и
с действащото у нас гражданско право. Ето защо на основание чл. 272 ГПК въззивния съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да намира за необходимо да ги
възпроизвежда отново. (Нещо, което би подронило на авторитета на районния съд във
връзка с правилното и законосъобразно разглеждане и решаване на гражданските дела.)
По оплакванията и по исканията на страните:
Основното оплакване на въззивната страна е, че процесното вземане, което е предмет
на отрицателния установителен иск (ОУИ), предявен от А. П. Н., гр. В, срещу „Е“ АД, гр. В,
за да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 2742.25 лв., фактура № **********/24.07.2020 г. на кл. № ********** и
аб. № ********** за периода от 16.3.2018 г. до 31.03.2020 г., е, че същото това вземане е
било възникнало на основание чл. 55 ПИКЕЕ. Въззивната страна обосновава този своя
правен довод с обстоятелството, че по силата на последната разпоредба било достатъчно да
се установи – някакво – измерено количество ел. енергия в средството за търговско
измерване (СТИ), която не се визуализира на екрана му, а в скрит регистър, за да се породи
вземане за дружеството за цената на тази енергия. Сочи се още, че за това било ирелевантно
кога и по какъв начин е натрупана тази стойност в скрития регистър. В случая тази „скрита“
1
ел. енергия се определяла от разликата между сбора от показанията в Т (1.8.1, нощна
kWh 2 kWh
тарифа) от 16 119.4 и Т (1.8.2, дневна тарифа) от 114 248.7 , от една страна, и
0 kWh
показанията в Т (1.8.0, сборна и невизуализирана на екрана тарифа) от 144 304.4.
Тези оплаквания обаче са несъстоятелни.
Това е така, защото, както правилно е посочил и районния съд, по делото няма
доказателства, от които да следва, че показанията в разликата между показанията на СТИ в
2
120
Т и Т, от една страна, и показанията на СТИ в Т, от друга страна, отразяват реално
измерена ел. енергия от СТИ, и то след монтажа му на ищеца по делото. От приложения
протокол № М-5169731/15.03.2018 г. е видно, че процесното СТИ е монтирано на ищеца с
предходни показания в дневната и нощната тарифа, без да е видно какви са били
показанията на СТИ в скрития общ (скрит) регистър при монтажа му. Възможно е
120
разликата между показанията в Т и Т, от една страна, и показанията в Т, от друга страна,
да се дължи на именно на предходната употреба на процесното СТИ, което впрочем е било
произведено през 2006 г. (съгласно съдебно-техническата експертиза от 16.02.2021 г.).
Мислимо е показанието в скрития регистър да се дължи на техническа грешка, на вина при
експлоатацията с него на ответното дружество, на случайно събитие и т. н.
Тази неустановеност на отчетената ел. енергия от процесното СТИ не би могла да се
изясни и от научно обоснованото и логично заключение на вещото лице (ВЛ) по съдебно-
техническа експертиза. Според ВЛ е невъзможно да се установи на какво се дължи
отчитането с тях, както и кога се е случило то – преди или след демонтажа на процесното
СТИ. С оглед на изложеното правилно ВТРС е приел, че не е проведено пълно и главно
доказване от ответното дружество на реалната доставка, респ. получаване на ел. енергия от
ищеца, за да претендира плащането на цифровата, която се явява разлика показанията на
120
СТИ в Т и Т, от една страна, и показанията на СТИ в Т, от друга страна. По тези
съображения и оплакванията на въззивната страна, че твърдяното вземане е било доказано
от заключението по СТЕ и от заключението по експертизата № 58955/24.07.2020 г. на
„Българския метеорологичен институт“, гр. Русе, са също неоснователни.
По разноските:
С оглед на този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 500 лв.
Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 370/22.03.2021 г. по гр. д. № 2147/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е“ АД, ЕИК: ***, гр. В, бул. „В“ № ***, да
заплати съдебно-деловодни разноски на А. П. Н., ЕГН: ***, гр. В, ул. „Х“ № ***, в размер
на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4