№ 1
гр. Силистра, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.а В. ВасилЕ.
в присъствието на прокурора и Т. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Т.а В. ВасилЕ. Гражданско дело №
20233400100163 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от „Владимир
Дистилърс Кьмпани“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област
Силистра, общ, Силистра, гр. Силистра, п.к. 7500, ул. Тутракан 19, представлявано от
Стефан Иванов Ненчовски, в качеството му на изпълнителен директор, чрез: адв. К. Т. Г. от
САК, против Агенция за публичните предприятия и контрол /с предишно наименование
Агенция по приватизация и следприватизационен контрол/ /АППК/, БУЛСТАТ: *********,
и Народното събрание на Република България /НСРБ/, БУЛСТАТ: *********, като ищецът
претендира въз основа на изложените от него основания съдът да осъди ответниците да
заплатят на солидарно на „Владимир Дистилърс Къмпани“ АД, ЕИК *********, следните
суми:
1. сума в размер на 1 500 000 лв. /един милион и петстотин хиляди лЕ./, на
основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, изразяващо се в
отчуждаването на описаното по-долу недвижимо имущество на ищеца за удовлетворяване
на вземане на държавата от трето лице - бивш акционер на дружеството ищец съгласно § 8
ПЗР ЗПСК, заедно със закони а лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно заплащане на задължението.
2. сумата в размер 361 408.20 лв. /триста шестдесет и една хиляди четиристотин
и осем лЕ. и двадесет стотинки/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричио задължение в размер на законната лихва
върху главницата от 1 500 000 лв., за периода от 26.12.2020 г. - деня, следващ датата на
влизане в сила на постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2020 г. по изп.
дело No 71/2013 г., на Орхан Мутлу - ДСИ при Районен съд -Тутракан /25.12.2020 г./ до
25.04.2023 г.
С протоколно определение в с.з. от 10.12.2024 г. по настоящото дело, съдът, по
искане на ищеца е ДОПУСНАЛ изменение на исковата претенция по настоящото дело, като
се счита, че същата е заведена за размер 2 801 060 лв. В тази връзка, ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят тази сума като обезщетение за
1
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващи се в отчуждаването на
процесното недвижими имущество на ищеца за удовлетворяване на вземане на държавата от
трето лице, заедно със законната лихва от момента, към който е определен размерът на
дължимото обезщетение.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.1997г. между Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, в качеството му на орган по
чл.3 от ЗППДОбП/отм./, като продавач, и „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД, гр.София,
като купувач, е сключен договор за продажба на 36 684 поименни акции от капитала на
ищеца „Владимир Дистилърс Къмпани“АД /тогава с наименование „Винко“ЕАД/ срещу
заплащане на цена от 1 220 000 000лв. в сроковете и по начина, указан в договора.С договор
от 02.11.2002г. „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е прехвърлило придобитите по
приватизационния договор акции на „Владимпекс Хилдингс Лимитид“- дружество със
седалище във В.британия, а на 29.12.2005г. акциите са последващо прехвърлени с джиро на
„Владимпекс Груп ЛТД“-дружество със седалище в Белиз. В рамките на осъществявания
следприватизационен контрол за изпълнение на поетите с договора за приватизационна
продажба задължения ответникът АПСК е констатирала неизпълнение на договорни
задължения от страна на купувача „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД.За вземанията на
Държавата, произтичащи от неизпълнение на посочения договор за приватизационна
продажба от 16.05.1997г., са издадени по посочените в исковата молба дела по описа на СГС
три изпълнителни листа, с които „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е осъдено да заплати
общо 6 611 650, 73лв., ведно със законни лихви върху съответните суми, считано от датите
на подаване на исковите молби до окончателното изплащане.
На 21.10.2008г. по искане на АПСК на осн. чл.166, чл.168 и §8 от ПР на ЗИД на
ЗПСК, обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., върху недвижими имоти, собственост на ищеца
„Владимир Дистилърс Къмпани“АД/предходно наименование „Винко“ЕАД/е постановено
вписване на законна ипотека на 21.10.2008г., подновена по искане на АПСК с вписване на
15.10.2018г. и представляващи :
1) Поземлен имот с идент.№ 73496.501.2829, намиращ се в гр. Тутракан, ул.
"Силистра", с площ от
19 661 кв.м., ведно с намиращите се в същия поземлен имот сгради, както следва:
2) Сграда с идент. № 73496.501.2829.1, с площ от 607 кв.м. (промишлена сграда
на три етажа);
3) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.2, с площ от 629 кв.м. (промишлена сграда
на два етажа);
4) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.3, с площ от 70 кв.м. (промишлена сграда на
четири етажа);
5) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.4, с площ от 212 кв.м. (промишлена сграда
на един етаж);
6) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.5, с площ от 128 кв.м. (промишлена сграда
на един етаж);
7) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.6, с площ от 165 кв.м. (промишлена сграда
на един етаж);
8) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.7, с площ от 85 кв.м. (промишлена сграда на
един етаж);
9) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.8, с площ от 45 кв.м. (промишлена сграда на
един етаж:);
10) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.9, с площ от 261 кв.м. (промишлена сграда
на едни етаою);
2
11) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.10, с площ от 103 кв.м. (промишлена сграда
на два етаж);
12) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.11, с площ от 31 кв.м. (сграда за
енергопроизводство на едни етаж);
13) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.12, с площ от 269 кв.м. (промишлена сграда
на едни етаж).
Въз основа на издадените изпълнителни листи по посочените дела е образувано
изпълнително производство през 2013г. в хода на което, след проведена публична продан,
ипотекираните имоти са възложени с влязло в сила на 25.12.2020г. на обявеното за техен
купувач дружество „Аким- стар“ООД за сумата от 126 300лв. без вкл. ДДС.
Разпоредбата на §8 е създадена с преходните разпоредби на ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ,
бр.72/01.09.2006г., и със същата е предвидено, че за заварените приватизационни договори,
по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за
следприватизационен контрол, съответно органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат
необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а
в случаите по чл.25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни
и общински предприятия - върху имуществото на приватизираното дружество.Разпоредбата
е отменена със ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ, бр.34/12.05.2015г. Според формираната по тази
разпоредба съдебна практика, посочена в исковата молба, съдържащата се в § 8 от ПР на
ЗИД на ЗПСК правна уредба създава предпоставки за ограничаване на правата и интересите
на акционерите, които са закупили или след вписване на ипотеката ще закупят акции от
капитала на приватизираното дружество.Вписването на законна ипотека върху имуществото
на приватизираното дружество препятства косвено свободното упражняване на правата на
акционерите да решават как да се управлява недвижимото имущество, обект на ипотеката,
както и поставя акционерите пред опасността да бъдат лишени от осъществяване на
инвестиционните си намерения в случай, че държавата кредитор пристъпи към упражняване
на ипотечното си право и насочи изпълнение върху имуществото на приватизираното
дружество за удовлетворяване на вземанията си към неизправния купувач по договора за
приватизационна продажба.
Провеждането на принудително изпълнение върху имуществото, предназначено да
служи за осъществяване на търговската дейност на дружеството, прави невъзможно
реализирането на положителни икономически резултати от тази дейност и съответно
постигането на целта, която инвеститорът акционер е преследвал със закупуването на
акциите.Като се има предвид, че в закона не се съдържа изискване към момента на вписване
на ипотеката неизправният купувач, за чиито задължения е учредена ипотеката, да е все още
акционер в приватизираното дружество, с признаване на специалното ипотечно право по §8
от ПР на ЗИД на ЗПСК държавата се поставя в привилегированото положение да може да
удовлетвори успешно частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за
дружеството лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, в т.ч. и инвеститори
от други държави членки, които са закупили акции в дружеството, доверявайки се на
гарантираната от чл.19, ал.3 от КРБ закрила на инвестициите. С оглед забраната за
ограничение на свободното движение на капитали, установена в чл.63 от ДФЕС, в съдебната
практика е прието, че е недопустимо разпоредбата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде
прилагана от момента на приемане на България за член на ЕС до законодателната й отмяна
със ЗИД на ЗПСК /Обн. ДВ, бр.34/12.05.2015г./.Същата ограничава свободното движение на
капитали по смисъла на чл.63 от ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на
чл.49 от ДФЕС.Действително разпоредбата е приета преди присъединяването на България
към ЕС, но същата е съществувала в националното право и е отменена от НС едва през
2015г.От своя страна АПСК я е приложила след присъединяването на България към ЕС, като
на основание на същата по искане на агенцията е вписана законна ипотека върху недвижими
3
имоти, собственост на приватизираното дружество ищец, и е проведено принудително
изпълнение по отношение на същото имущество за вземанията на Държавата.
Ищецът счита, че с бездействието си да отмени нормата на §8 от ПР на ЗИД на
ЗПСК, след като България е станала член на ЕС, ответникът НС и с прилагането й АСК,
съответно АПСК, чийто правоприемник е ответната АППК, са допуснали нарушения на
правилото на чл.63 от ДФЕС за свободно движение на капитали и на разпоредбата на чл.49
от ДФЕС относно свободното право на установяване.Допуснатите нарушения на
общностното право от двамата ответници са достатъчно съществени, т.к. са в разрез с
основни принципи на общностното право-свободно движение на капитали и свободно право
на установяване.В пряка причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения ищецът е
претърпял имуществени вреди от вида на претърпени загуби- намаляване на имуществото
му вследствие извършената публична продан на собствените му недвижими имоти за
погасяване задълженията на трето лице към Държавата.Претърпяната от него вреда е
съизмерима с пазарната стойност на недвижимите имоти към датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане-25.12.2020г., възлизаща на сумата от 1 500 000лв. При
направеното увеличение на иска в с.з. от 10.12.2025 г. по настоящото дело, ищецът се
пзовава на решение №14/15.02.2021г. по гр. дело №5165/2016г. на ГК IV ГО на ВКС,
съгласно което „При промяна на пазарните условия преди изплащането на обезщетението,
довела до повишаване на цените на имотите, вредата може да бъде съизмерена с пазарната
цена към съответния по-късен момент, като лихвата за забава в такъв случай ще се дължи от
този по-късен момента, към който е определена пазарната цена.“ В с.з. пред тази инстанция
ищецът се представлява от Изпълнителния директор Стефан Ненчовски, чрез адв. Г. от САК,
която поддържа исковата претенция в увеличения и размер, моли да бъде уважена.
В депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор ответникът АГЕНЦИЯ ЗА
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (АППК), с ЕИК *********, представлявана
от изпълнителния директор Петя Стоянова А., чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт Г. В. К., прави на първо място възражение за неподсъдност, което вече е
разгледано с определение № 577/31.10.2023 г., посатновено по в.ч. гр. д. № 431/2023 г- на
ВнАС, с което Е ОТМЕНЕНО определение №313/12.07.2023г., постановено по гр.д.
№163/23г. по описа на СОС, и е ВЪРНАТО делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове, като е прието, че
същото е неоснователно.
Освен това, счита, че липсва пасивна легитимация по отношение на Агенцията,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 31 от ГПК, държавата се представлява от министъра
на финансите.
По отношение основателността на исковата претенция, счита същата за
неоснователна, като излага следните доводи:
Според ответника АППК , липсват елементите на фактическия състав по чл. 1 от
ЗОДОВ в тяхната кумулативност, а наред с това, представените писмени доказателства не
доказват твърденията на ищеца за претърпени преки имуществени вреди в размер на 1 861
408,20 лв.
Изхождайки от обстоятелството, че фактическият състав на отговорността на
държавата за вреди от нарушения на общностното право включва установяване на
наличието и вида на нарушението, в причинна връзка с което се намират претърпените от
ищеца вреди, счита, че в чл. 4, § 3, изр. 2 от ДЕС е вменено задължение на държавите членки
да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.
В тази връзка, според АППК, ищецът не доказва по категоричен начин наличието
на незаконосъобразно действие, извършено от АППК (като правоприемник на АПСК и
АСК), тъй като действията по вписване на законната ипотека върху недвижимите имоти,
4
собственост на ищеца, са извършени по законовия ред, а именно по реда на чл. 166, ал. 1 и
чл. 168 от ЗЗД. Поради това обстоятелство, отговорност не може да се търси от
административен орган, чиито служители са действали при условията на обвързана
компетентност и в приложение на действал към момента законов нормативен акт.
На следващо място, намира , че ищецът не доказва и факта на реално настъпила за
него вреда, която да породи имуществената отговорност на държавата за вреди. Видно от
приложеното към исковата молба постановление за възлагане на недвижим имот, издадено
по изпълнително дело № 71/ 2013 г. по описа на ДСИ Орхан Мутлу, процесният недвижим
имот е възложен на трето юридическо лице за сумата от 126 300 лв, без ДДС. Липсват
доказателства за конкретния размер на претендиралото обезщетение, както и такива,
установяващи реалното намаляване на имуществото на ищеца, вследствие на извършената
публична продан на имота.
Според АППК ищецът не доказва пряката и непосредствена причинна връзка
между реално настъпила вреда и незаконосъобразно действие на АППК. По образуваното
изпълнително дело изпълнително дело № 71/ 2013 г. по описа на ДСИ Орхан Мутлу, ищецът,
макар да е разполагал със съответната законова възможност, не е реализирал предвидената в
ГПК защита и с това е допуснал вредоносния резултат - публична продан на процесния
недвижим имот. Съдебната практика в идентични казуси приема, че ищецът е могъл да
предяви иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, както и да поиска спиране на изпълнението, за да
предотврати започналото принудително изпълнение върху собствения му имот, в резултат на
което е изгубил собствеността върху него. Освен това, за ищеца в настоящото производство
не е съществувала пречка да участва в публичната продан и да заплати продажната цена в
размер на 126 300 лв., с цел да запази правото си на собственост върху имота.
Ответникът АППК счита, че чрез подаване на исковата си молба, ищецът
упражнява материалните си и процесуални права в нарушение на принципа за
неоснователно обогатяване.Видно от цената на иска, ищецът търси обезщетение, което
многократно надвишава продажната цена на имота. При съпоставяне на цената на имота и
претендираното обезщетение, с размера на задълженията (6 611 650,73 лв.), породени от
неизпълнение сключения на 16.05.1997 г. договор за приватизационна продажба на акции от
капитала на „Владимир Дистилърс Къмпани“, във връзка с които е вписана законната
ипотека, би могъл да се направи извод, че доколкото дружеството е разполагало с правна
възможност да запази собствеността върху собствения си имот и с бездействието си е
пропуснало да се възползва от нея, липса причинно-следствена връзка между действаща
норма от националното право, противоречаща на правото на ЕС и вредоносния резултат,
изразяващ се както в изгубване на собствеността, така и в пропуск да бъдат ползвани от
титуляра на вещното право.
На последно място, ответникът АППК прави възражение за изтекла погасителна
давност, като изхожда от факта, че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от
действия на АППК (като правоприемник на АПСК и АСК), свързани с вписване на
основание § 8 ПЗР ЗИДЗПСК на законна ипотека върху недвижими имоти на ищеца през
2008 г. Съгласно приетото в ТР № 3/ 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г на ОСГК на ВКС
становище, „Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска
след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за
тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В с.з. пред тази инстанция не се
явява процесуален представител, но становището за неоснователност на иска се поддържа в
писмена форма.
В отговора, депозиран по реда на чл .131 ГПК ответникът НС на РБ,
5
представлявано по пълномощие от Е. Ц., началник на отдел „Правни дейности“ в дирекция
„Правни дейности и обществени поръчки“, и Л. Т., главен юрисконсулт в отдел „Правни
дейности“ в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“, а впоследствие се
представлява от юрисконсулт Григорова, освен доводите за недопустимост на исковете,
които вече са обсъдени в горепосоченото определение на ВнАС, излага съображения по
същество, като счита исковете за неоснователни и недоказани по следните съображения.
Според ответника Народното събрание на Република България, не е нарушило и
то достатъчно съществено норма на правото на Европейския съюз при осъщественото
събиране на задължения към държавата поради неизпълнение на приватизационна сделка,
развило се изцяло в рамките на Република България. В процесния случай не е налице
ограничение върху движението на капитали между държави-членки и между държави-
членки и трети страни, нито е допуснато ограничение върху плащанията между държавите-
членки и между държавите-членки и трети страни.
Нормата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е приета на 23 август 2006 г. , поради което
счита, че към 2006 година, преди влизане на Република България в Европейския съюз, е
обективно невъзможно да бъде осъществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в
действия по приемане на нормата от законодателния орган.
Освен това, за да осъществява правомощията си по приемане, изменение,
допълване и отмяна на закони, законодателният орган следва да бъде иницииран по
определен ред. Правото на законодателна инициатива по силата на чл. 87, ал. 1 от
Конституцията на Република България е предоставено на всеки народен представител и на
Министерския съвет. Народното събрание не притежава законодателна инициатива и не
може да отговаря за липсата на такава. Няма правно основание и Народното събрание не
може да бъде конституирано като субект, който да отговаря за липсата на законодателна
промяна, тъй като инициативата принадлежи на други лица.
Изложени са аргументи във връзка със становищено на НС, че са неоснователни
наведените в исковата молба обстоятелства, които обосновават „достатъчна същественост“
на нарушението на двамата ответници.
Наред с това , счита че законодателният орган в рамките на специфичните му
правомощия, определени в Конституцията на Република България, е приел достатъчно
правила и норми, които гарантират „върховенство” на правото на Европейския съюз. Така,
дори и да се приеме, че законодателят е допуснал грешка и не е отменил действието на
процесната законова разпоредба, са налице достатъчно правни гаранции тя да не
възпроизведе ефект върху конкретни правоотношения. Законодателят с изрични норми е
уредил непосредствената приложимост на общностното право, неговия директен ефект и
примата му пред националния правен ред. Няма как законодателят чрез приемането на
нормативния акт след спазена процедура по глава трета от ЗНА, да е пряко отговорен за
засягането на финансовия интерес на въззивника в конкретния казус, още повече че към
2006 година, България не е в Европейския съюз. Народното събрание по никакъв начин не е
нарушило явно и сериозно пределите на упражняване на правомощията си.
Освен това, за да бъде едно нарушение достатъчно съществено, то трябва да е
продължило въпреки постановено решение, установяващо неизпълнение, или решение по
преюдициално запитване или трайно установена практика на Съда в конкретната област,
каквито в настоящия случай няма. Наличието на открита и приключена процедура за
нарушение № 2012/4002 по описа на ЕК не означава че следва да бъде ангажирана
отговорността на Народното събрание.
Дори и да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на
Държавата поради сериозно нарушаване на правото на ЕС, ответникът НС счита,че същата
не може да се насочи към законодателния орган, тъй като той няма законоустановени
правоприлагащи функции. Според него, това обстоятелство и фактите по делото
6
опровергават наличието на пряка причинно-следствена връзка на нарушението на
Народното събрание с претърпените вреди. Орган на законодателната власт не може да
отговаря за вреди на частноправни субекти, поради липса на пряка каузална връзка —
приложението на законите е винаги опосредствано от действия или бездействия на органи на
изпълнителната, местната и/или съдебната власт. Обратното разбиране би довело до
значително ограничаване на законодателната функция и перспективата всеки правен субект
да търси обезщетение от законодателя за вреди за накърнен интерес от приемането на дадена
правна норма без да се държи сметка за обществения интерес. Позовава се на съдебна
практика.
Според НС липсва и третият елемент от фактическия състав за ангажиране
отговорността на Народното събрание - пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и причинените вреди. По отношение на законодателния орган тази връзка е
прекъсната с оглед факти и обстоятелства, настъпили след отмяната на процесната норма.
АППК е администрация към Министерския съвет. Последният по силата на чл. 105, ал. 3
КРБ е длъжен да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията,
произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
Законопроектът, с който е отменен § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, е внесен от Министерския
съвет на 06.02.2015 г., а на 29.04.2015 г. е приет на второ четене в Народното събрание.
Обнародван е в ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. Въпреки това, поовече от 3 години след отмяната
на процесната разпоредба на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК АППК е подновила ипотеката,
учредена на основание на същата..
Не може да бъде ангажирана отговорността на законодателя по конкретен казус,
след като е уредил по несъмнен начин приоритета, върховенството на общностната норма. В
конкретния казус не е налице ограничение върху движението на капитали между държавите-
членки и между държавите-членки и трети страни, нито е допуснато ограничение върху
плащанията между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни.
НС счита, че ищецът се позовава на бездействие от страна на законодателя,
въпреки че самият той е бездействал. След отмяната на процесната разпоредба на § 8 от ПР
на ЗИД ЗПСК същият не е използвал правните си възможности за защита. В ТР №
3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието , че е допустим иск по
чл. 440, ал.1 ГПК и е налице правен интерес от предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия
върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника
върху вещта, предмет на изпълнението. Няма данни ищецът да се е възползвал от
предвидената в процесуалния закон защита и с това е допуснал вредоносния резултат.
Изтъква се и споменатият вече от АППК довод, че не е съществувала пречка за
ищеца да участва в публичната продан и да заплати продажната цена с цел да запази
собствеността си върху имота, като плати сумата 126 300.00 лЕ. без ДДС. Вместо това,
черпейки права от собственото си бездействие, ищецът сега претендира 10-кратно по-висока
сума в размер 1 500 000.00 лЕ.. Няма как законодателният орган да е отговорен за
претендираните в този размер вреди. Същите по никакъв начин не са в пряка причинно-
следствена връзка с действие или бездействие на Народното събрание и освен това навеждат
на извод за неоснователно обогатяване.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност с аналогични на изложените
от АППК доводи.
В с.з. пред тази инстанция Народното събрание се представлява от юрисконстулта
Григорова, която поддържа заявените в отговора по чл. 131 доводи по същество, моли да
бъде отхвърлена исковата претенция по отношение на НС.
В производството по делото, на основание чл. 10, ал.1 ЗОДОВ, участва и ОП, гр.
Силистра, която се представлява от прокурора Т. Ж. , който счита исковата претенция във
7
формулировката след изменението на иска, за основателна, моли да бъде уважена.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Предявеният иск е по чл. чл.1, ал.1 във вр. с чл. 2в, ал.1, т.2 във вр. с чл. 7, ал.1
ЗОДОВ.
От представените от ищеца писмени доказателства по настоящото дело, е
установено, че на 16.05.1997г. между Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието и хранителната промишленост, в качеството му на орган по чл.3 от
ЗППДОбП/отм./, като продавач, и „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД, гр.София, като
купувач, е сключен договор за продажба на 36 684 поименни акции от капитала на ищеца
„Владимир Дистилърс Къмпани“АД /тогава с наименование „Винко“ЕАД/ срещу заплащане
на цена от 1 220 000 000лв. в сроковете и по начина, указан в договора.С договор от
02.11.2002г. „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е прехвърлило придобитите по
приватизационния договор акции на „Владимпекс Хилдингс Лимитид“- дружество със
седалище във В.британия, а на 29.12.2005г. акциите са последващо прехвърлени с джиро на
„Владимпекс Груп ЛТД“-дружество със седалище в Белиз. В резултат от осъществявания
следприватизационен контрол за изпълнение на поетите с договора за приватизационна
продажба задължения ответникът АПСК е констатирала неизпълнение на договорни
задължения от страна на купувача „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД, поради което,
видно от приложените доказателства, за вземанията на Държавата, произтичащи от
неизпълнение на посочения договор за приватизационна продажба от 16.05.1997г., са
издадени по посочените в исковата молба дела по описа на СГС три изпълнителни листа, с
които „Владимир Дистилърс Къмпани“ООД е осъдено да заплати общо 6 611 650, 73лв.,
ведно със законни лихви върху съответните суми, считано от датите на подаване на исковите
молби до окончателното изплащане.
На 21.10.2008г. по искане на АПСК, приложено към исковата молба, на осн.
чл.166, чл.168 и §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, обн.ДВ, бр.72/01.09.2006г., върху недвижими
имоти, собственост на ищеца „Владимир Дистилърс Къмпани“АД/предходно наименование
„Винко“ЕАД/е постановено вписване на законна ипотека на 21.10.2008г., което, по искане
на АПСК е подновено с вписване на 15.10.2018г. Въз основа на издадените изпълнителни
листи по посочените дела е образувано изпълнително производство през 2013г. в хода на
което, след проведена публична продан, ипотекираните имоти са възложени с влязло в сила
на 25.12.2020г. на обявеното за техен купувач дружество „Аким- стар“ООД за сумата от 126
300лв. без вкл. ДДС. Изпълнително дело № 71/2013 г. на СИС при ТРС, което по молба на
кредитора – АППК, с вх. № 306/27.03.2023 г. е изпратено в СИС на СфРС и е образувано
като изп. дело № 888/2023 г. на СИС при СфРС., е приложено по настоящото дело.
Според регламентацията на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, искове, с които се търси
отговорност на държавата за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение
на правото на Европейския съюз, се разглеждат по реда на Гражданския процесуален
кодекс. Ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ, според който , искът за
обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането или по настоящия адрес
или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно ТР № 5/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, държавата отговаря за причинените вреди, като органите, които участват
в процеса като ответници, представляват държавата като процесуални субституенти.
С решение № 71/06.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО, ГК и
решение № 14 / 15.02.2021 г. по гр. д. №5165/2016 , на ВКС, IV ГО, ГК постановено по реда
на чл. 290 ГПК, е прието, че държавата участва в съдебни производства по граждански
спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ),
8
като това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ
(Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз. Според решение № 14 / 15.02.2021 г. по гр. д.
№5165/2016 , на ВКС, IV ГО, ГК , доколкото народното събрание е отговорно за
съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, които са част от вътрешното право на страната, съгласно чл.5, ал.4 на
Конституцията, то същото /Народното събрание/ е легитимирано и като процесуален
субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския
съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се
претендира да противоречи на правото на Европейския съюз. Поради тази причина,
доколкото на ответника НС е предоставена държавната функция по извършване на
законодателния процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са причинени
вреди на частноправен субект, той е процесуално легитимиран да отговаря като ответник по
иска, в качеството си на процесуален субституент на държавата, независимо от това, че
правото на конкретната законодателна инициатива е в отделни субекти.
Претенцията срещу ответника АППК произтича от твърдение за нарушения на
правото на Европейския съюз, изразяващо се във вписване на законни ипотеки на основание
§ 8, ал. 1 ПР към ЗИД ЗПСК и § 11д, ал. 2 ДР ЗСПК в Службата по вписвания –гр. Силистра
в полза на Агенцията, във връзка с нейни вземания от сключен на 16.05.1997г. между
Агенцията и трето за делото лице приватизационен договор и принудително изпълнение на
вземанията чрез публична продан на имоти на ищеца. Ето защо, Агенцията за приватизация
и следприватизационен контрол, по чието искане е вписана и реализирана законна ипотека
върху имотите на ищеца, следва да отговаря заедно /солидарно/ с Народното събрания за
причинените вреди, заради приложение на нормативен акт в нарушение на установените и
гарантирани от правото на ЕС права на ищеца, като субституент на държавата и в
качеството й на орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите (чл. 7 ЗОДОВ).
Предвид гореизложеното, ОС счита, че направените от ответниците възражения
за липса на пасивна процесуална легитимация са неоснователни.
Материалноправните предпоставки за ангажиране на извъндоговорната
отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на правото на
ЕС са : 1) нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни
субекти, 2) "достатъчна същественост" на нарушението и 3) пряка причинна връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда и се основават на принципа
на лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 ДЕС.
Фактическият състав за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл.
4, § 3 ДЕС обхваща случаите на нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя
права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди, чиято обезвреда се
претендира. Определянето на нарушението като "достатъчно съществено" следва да
изхожда от явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са
предоставени в нейното право на преценка. В тези случаи следва да се имат предвид
степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма и обхватът и свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи;
В настоящия случай се претендираните вреди са в резултат от законодателната
дейност на Народното събрание на Република България, вследствие приемане на нормата на
§ 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.), според която е позволено вписване
на законна ипотека в полза на държавата за задължение на лице, различно от собственика на
имота. Претендираните вреди са и от прилагане на горепосочената норма от Агенция за
9
публичните предприятия и контрол,чрез осъществяване на принудително изпълнение върху
имотите на ищеца за задължения, за които последният не отговаря. Претендираното
обезщетение е за имуществени вреди от изгубване на собствеността върху имоти от ищеца
поради реализираното принудително изпълнение по молба на АППК.
Спорен между страните не е въпросът дали цитираната правна уредба (§ 8 от ПР
на ЗИД на ЗПСК, ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008 г., отм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г.) нарушава правото
на ЕС, а доколко нарушаването на правото на ЕС може да има значение в отношения между
субекти само в рамките на една държава без да е налице международен елемент. В случая
следва да се има предвид, че въпросът намира утвърдителен отговор в редица актове на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 147 от 27.01.2016 г. по т. д. № 3013/2013 г., ІІ т. о.,
решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., IV ГО, решение № 37 от 30.06.2017 г.
по т. д. № 2637/2014 г., І т. о., решение № 60175 от 09.09.2022 г. по т. д. № 2415/2020 г., ТК I
ТО и др. По посочения въпрос се приема, че "съществувалата в националното право
възможност да бъде вписана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско
дружество за дълг на негов акционер, тя е съставлявала ограничение на свободното
движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по
смисъла на чл. 49 ДФЕС, тъй като позволява в интерес на държавата едно лице да отговоря с
имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило по своя воля
надлежно реално обезпечение на чуждия дълг. Реализирането на такава възможност не може
да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и да възпре други лица
да инвестират в съответната държава-членка. За наличието на нарушение на правото на
Европейския съюз е без значение дали потенциално засегнати биха се оказали
чуждестранни, или местни лица, предоставили капитал на дружеството, тъй като правото на
Европейския съюз е част от вътрешното право. Показателно за значението на допуснатото
нарушение е обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския съюз,
уреждащо значими правоотношения – свободното движение на капитали и свободното
право на установяване, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не
напр. в приемливо затрудняване на реализирането им), както и обстоятелството, че отмяната
на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение
№ 2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с
разпоредбите на ДФЕС. " По този начин чисто икономическите интереси на държавата
получават приоритет спрямо конституционно защитените инвестиционни интереси на
акционерите. Предвиденото от закона приложение на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК към заварени
приватизационни договори създава несигурност и непредвидимост за инвестициите на
чуждестранните лица, които са придобили акции от капитала на приватизирани дружества в
Република България преди приемане на посочената разпоредба след съобразяване на
имущественото състояние на конкретното дружество към момента на извършване на
инвестицията и на действащата по това време национална законодателна уредба, тъй като
дотогава не е съществувала разпоредба, аналогична на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, която да
осигурява привилегировано положение на държавата спрямо останалите частноправни
субекти като й дава възможност да учреди законна ипотека върху имуществото на
приватизирани по реда на ЗППДОП търговски дружества, за да обезпечи и при
необходимост да удовлетвори вземанията си към неизправните купувачи по
приватизационни договори чрез принудително изпълнение върху това имущество. Тъй като
приватизираните дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите с
приватизационните договори, и по аргумент от чл. 133 ЗЗД имуществото им не обезпечава
изпълнението на тези чужди задължения, предвид забраната за ограничение на свободното
движение на капитали, установена в чл. 63 ДФЕС, в цитираната практика е прието, че е
недопустимо разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на
приемане на България за член на ЕС до законодателната й отмяна със ЗИД на ЗПСК /Обн.
ДВ, бр. 34/12.05.2015 г./.
10
ОС изцяло споделя съображенията, посочени от ВКС в горепосочената практика
и приема, че законодателната норма на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008
г., отм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., представлява ограничение на свободното движение на
капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл.
49 ДФЕС, поставя държавата в привилегировано положение да може да удовлетвори
успешно частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за дружеството лице, за
сметка на участващите в дружеството акционери, с което се придава приоритет на чисто
икономическите интереси на държавата спрямо конституционно защитените инвестиционни
интереси на акционерите и това се нарушава и правото на мирното ползване на
притежанията, установено в член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз.
Тук е мястото да се посочи че независимо от това, че разпоредбата на на § 8 ПР
на ЗИД на ЗПСК е приета от НС през 2006 г. - преди присъединяването на България към ЕС,
нарушението в случая е свързано със съществуването й в националното право, съответно с
поддържането на това съществуване от мнозинството на НС и отмяната й едва през 2015 г.,
въпреки откритата процедура против България от ЕК за нарушение на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС,
в която Европейската комисия е изготвила мотивирано становище, че разпоредбата на § 8 ПР
на ЗИД на ЗПСК не съответства на заложените в чл. 63 и чл. 49 ДФЕС принципи за
свободно движение на капитали и свобода на установяване и нарушава интересите на
инвеститорите от Европейски съюз и няколкото писма и становища от страна на ЕК до
компетентни органи на РБългария в този смисъл. Последвалата отмяна на § 8 ПР на ЗИД на
ЗПСК със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр. 34/ 12.05.2015 г., предприета в рамките на образувана
срещу Република България процедура за нарушение на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС е показателна,
че предвиденият в отменената разпоредба ограничителен механизъм надхвърля
необходимото за постигане на преследваната със законодателното му въвеждане цел, което
не позволява същият да се разглежда като допустим от чл. 65, § 1, б. „б. „ ДФЕС в смисъла,
изведен в постоянната практика на СЕС.
В случая по настоящото дело, разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, ред.
ДВ, бр. 65/22.07.2008 г., е приложена след присъединяването на Р България към ЕС АСК,
като въз основа на нея през 2008 г. , една годинас лед влизане на РБългария в ЕС, по искане
на агенцията е вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на
приватизираното дружество ищец, и е проведено принудително изпълнение по отношение
на същото имущество за вземанията на държавата към новия акционер по
приватизационната сделка ВЛАДИМИР ДИСТИЛЪРС КЪМПАНИ ООД. По този начин , с
бездействието си да отмени нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, след като България става
член на ЕС, НС и с прилагането й АСК, съответно АПСК, чийто правоприемник е ответната
АППК, ответниците са допуснали нарушения на правилото на чл. 63 ДФЕС за свободно
движение на капитали и на разпоредбата на чл. 49 ДФЕС относно свободното право на
установяване.
По отношение на третия елемент от фактическия състав за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие
нарушения на правото на ЕС е наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби - намаляване на
имуществото на ищеца вследствие на извършената публична продан на собствените му
недвижими имоти за погасяване на задълженията на трето лице към държавата, съответно
лишаването му от правото на собственост и противоправното бездействие на ответника НС
като законодателен орган и противоправните действия на АСК и АПСК, чийто
правоприемник е ответната агенция.
Видно от приложените писмени доказателства, имуществените вреди, претърпени
от ищеца са свързани с осъществената публична продан на собствените му недвижими
11
имоти за погасяване на задълженията на трето лице към държавата. Образувано е изп.дело
71/2013 г. при СИС на ТРС, за събиране на вземането на държавата към ВЛАДИМИР
ДИСТИЛЪРС КЪМПАНИ ООД по договор за продажба на акции от 16.05.1997 г., за което
АСК се е снабдила с изпълнителни листове, за купувач на ипотекираните в полза на
държавата собствени на ищеца сгради с прилежаща земя е обявен „АКИМ -СТАР“ ЕООД
при цена общо от 126 300 лв. С влязло в сила на 25.12.2020 г. постановление за възлагане,
постановление за поправка на постановление за възлагане от 22.01.2021, влязло в сила
на16.02.2021 г. имотите са възложени на обявения за купувач и въз основа на
разпределителен протокол от 12.01.2021 г. съдебният изпълнител е разпределил в полза на
АПСК сумата от 117401.02 лв., 6011 лв. към РС-Тутракан /за държавни такси/, 211.37 лв. към
НАП и 2 676.61 лв. към Община Тутракан за МДТ. Тези факти обуславят пряката и
непосредствена причинно-следствена връзка между имуществените вреди, изразяващи се в
претърпени загуби - намаляване на имуществото на ищеца вследствие на извършената
публична продан на собствените му недвижими имоти за погасяване на задълженията на
трето лице към държавата, съответно лишаването му от правото на собственост и
противоправното бездействие на ответника НС като законодателен орган и противоправните
действия на АСК и АПСК, чийто правоприемник е ответната агенция. Правилно ищецът
сочи, че ако разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК беше отменена от компетентния
законодателен орган своевременно и бяха уредени последиците от отмяната й и същата
нямаше да бъде приложена от органа за осъществяване на следприватизационен контрол, а
той не би претърпял вредоносния резултат.
В заключение се налага извода, че приемането на § 8 ПР ЗИД ЗПСК от Народното
събрание и пропускът да бъде отменена разпоредбата непосредствено след присъединяване
на страната към ЕС и прилагането на тази норма от АППК в момент, в който страната е член
на ЕС, представляват съществено нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде
ангажирана отговорността на държавата в тяхно лице.
Спорен между страните е и въпросът относно понесените имуществени вреди.
Както бе посочено по-горе, за задължение към държавата на длъжник лице, различно от
ищеца, по сключен приватизационен договор е вписана ипотека върху недвижими имоти,
собственост на ищеца и същите са изнесени на публична продан за удовлетворяване на
дълга. В следствие на това ищецът е изгубил правото си на собственост върху недвижими
имоти, предмет на настоящото дело, описани по – горе. Обезщетение се дължи за вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните от ищеца
вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответниците.
Тук е мястото да се обсъди и направеното възражение от ответниците за изтекла
погасителна давност преди да се анализира размера на претендираното обезщетение. Съдът
счита, че същото е неоснователно. Видно е, че Постановлението за възлагане от 09.11.2020
г.с което недвижимите имоти, предмет на настоящото дело, собственост на ищеца са
възложени на обявеното за купувач дружество„АКИМ -СТАР“ ЕООД, с ЕИК *********, е
влязло в сила на 23.12.2020 г. и е вписано в Служба по вписванията - гр. Тутракан, с вх рег.
No 325/24.02.2021 г., акт No 190, том I. Това е и моментът, от който тече петгодишният
период на погасителна давност. Делото е заведено на 03.05.2023 г., т.е. много преди изтичане
на срока, поради което и възражението в този смисъл е неоснователно.
Неоснователен и е доводът, че ищецът е можел своевременно да се защити,
предявявайки а иск за нищожност на ипотеката или по реда на чл.440, ал.1 ГПК, като поиска
спиране на изпълнянето. Тези средства за защита не биха могли сами по себе си да се
отразят на провежданите изпълнителни действия, съответно да препятства настъпването на
вредоносния резултат, доколкото дори спирането е въпрос на преценка на съда и няма
сигурност, че би било постановено. По тези съображения за липсата на виновно поведение
на ищеца, което се намира в причинна връзка с вредоносния резултат, не е налице, както не е
налице и съпричиняване по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, съответно основание за намаляване на
12
обезщетението. Доводите на Народното събрание, че причинната връзка между нарушенията
на ответниците и настъпилите имуществени вреди за ищеца е прекъсната, тъй като
последният не е използвал механизми за запазване на собствеността, каквито според
ответника са искът по чл. 440, ал. 1 ГПК и участието на ищеца в публичната продан на
ипотекираните имоти, като несвоевременно направени не следва да бъдат разглеждани.
Имуществената вреда за ищеца се изразява в намаляване на имотното състояние на
неправомерно отстранения от имота му собственик и изгубване правото на собственост, в
резултат от противоправното поведение на ответниците.
За определяне пазарната цена на процесния имот като еквивалент на
претендираното обезщетение за вреди съдът назначи две единични, една тройна и една
допълнителна тройна експертиза, тъй като въпросът за стойността на имота беше един от
най – оспорваните по делото. Двете единични експертизи работиха чрез използване на два
метода за оценяване – метода на вещната стойност и метода на пазарните аналози . по
първата единична експертиза пазарната цена на имота е определена на 958700 лв., според
втората – 1 409 766 лв., като двете оценки са фиксирани към дадата на изготвяне на
заключението – първото към 15.03.2024 г., а второто към 01.05.2024 г. При назначаване на
тройната експертиза са използвани методите на амортизационната възстановителна
стойност и методът на пазарните сравнения /аналози/ . Според тройната експертиза – към
месец май 2023 г., когато е заведено настоящото дело, цената на прозесния имот е 830 400
лв., към месец септември 2024 г., когато е с.з., в което е разгледана и приета е 917 670 лв.
Общото правило е, че вредата е съизмерима с пазарната цена, на такъв имот на същото
място към момента на отстраняването. Съгласно решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. №
5165/2016 г., IV ГО , в случай, че дължимото обезщетение не е изплатено в деня на падежа,
собственикът търпи вреда и от забавянето на изпълнение на паричното задължение,
съизмеримо със законната лихва, а ако действително понесената вреда е по-голяма - в
доказания по-голям размер. Пак в същото решение на ВКС е посочено, че при промяна на
пазарните условия преди изплащането на обезщетението, довела до повишаване на цените
на имотите, вредата може да бъде съизмерена с пазарната цена към съответния по-късен
момент, като лихвата за забава в такъв случай ще се дължи от този по-късен момента, към
който е определена пазарната цена. Ето защо, по реда на чл. 214 ГПК съдът допусна
изменение на иска, изразяващо се в увеличение размера на исковата претенция като
претендираната сума е цената на процесния имот към октомври – ноември 2023 г. в размер
на 2 801 060 лв., която , съгласно заключението на допълнителната тройна СТЦЕ е най –
високата стойност на пазарната цена поради съществената промяна на пазарните условия
през този период, доколкото липсва изплатено от държавата обезщетение за причинениете
вреди, а при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази новонастъпилите факти
в хода на производството по делото вкл. промяната на пазарните условия и значителната
инфлация, за да определи справедливо обезщетение. Вещите лица са посочили, конкретна
дата на забавата в изплащането на тази сума е 28.11.2023 г. , независимо, че това не е датата
на увреждането.
И трите експертизи, ведно с допълнителната тройна такава са използвали като
един от методите за определяне на пазарната стойност на имота метод на пазарните
сравнения (аналози), така както е възприет от Българските стандарти за оценяване (БСО) –
като се извежда стойност чрез сравняване на обекта/актива, предмет на оценка, с идентични
или сходни/подобни обект и/активи, за които е налична ценова информация – недвижимите
имоти, които съответстват в най-голяма степен на оценявания обект по отношение на
факторите, оказващи влияние върху стойността: местоположението, устройствените
показатели на УПИ, техническите характеристики и възрастта на сградите и условията на
пазара към момента на сделките. В съдебно заседание вещите лица дават подробни
разяснения за факторите, повлияли при оценяването на имотите, сред които е пазарната
обстановка към датата на оценката – изключително малкото на брой сделки с аналогични
13
имоти за региона и изключително малкото на брой имоти от такъв тип в региона. Съдът
приема, че тройната съдебно-техническа експертиза и допълнението към нея установява
действителната средна пазарна цена към момента на отчуждаването на имотите от Съдът
кредитира именно тройната експертиза с допълнението към нея като обоснована,
компетентна и изготвена при съобразяване на всички факти, връзки между тях, опитните
правила и логика. На първо място, заключението е изготвено от три вещи лица,
притежаващи знания, имащи отношение към предмета на експертизата. Заключението е
мотивирано, убедително защитено и изготвено след задълбочен анализ и комплексно
изследване на обекта, доказателствата, оценяваните имоти и техните пазарни аналози. На
следващо място, това е единствената експертиза по делото, която отчита действителната
икономическа и пазарна обстановка и пазарните условия в сектора на недвижимите имоти в
страната както към момента на проданта на процесните имоти, така и динамиката на
пазарните условия в периода след завеждане на делото, която като фактор е със съществена
тежест, доколкото търсената пазарна оценка е за нуждата на справедливата обезвреда. При
изготвянето на заключението вещите лица са използвали ценова информация от надеждни
източници, идентични и сходни обекти за сравнение, приложили са подходящи корекционни
коефициенти, които са съобразени с конкретните разлики и специфики в сравняваните имоти
и едновременно с това – при отчитане на пазарното търсене и предлагане на аналогични
обекти в относимия период. Ето защо съдът приема за релЕ.нтна изчислената стойност
съобразно заключението по тройната съдебнотехническа експертиза и допълнителната
задача по него.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че се е осъществил фактическият състав на чл.
2в ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
имуществени вреди от допуснато от ответниците достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС, осъществено от Народното събрание чрез се в приемане и поддържане на
разпоредба в националното право - § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.,
отм. - ДВ, бр. 34 от 2015 г., ограничаваща свободното движение на капитали по смисъла на
чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС и правото на
мирното ползване на притежанията, установено в член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата
на основните права на Европейския съюз и осъществено от Агенция на публичните
предприятия и контрол чрез прилагане на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, ред.
ДВ, бр. 65/22.07.2008 г., отм. ДВ, бр. 34 от 2015 г. Налице са условията на чл. 53 ЗЗД,
приложим на основание § 1 от ПЗР на ЗОДОВ – вредите са причинени от двамата
ответници, поради което последните отговарят солидарно пред увредения. Обезщетението
следва да задоволи негативния кредиторов интерес - да възстанови патримониума на
пострадалия в състоянието преди увреждането, като го обезвреди, доставяйки му
стойността, съизмерима с пазарната цена към съответния по-късен момент в резултат от
промяна на пазарните условия преди изплащането на обезщетението, довела до повишаване
на цените на имотите като лихвата за забава в такъв случай ще се дължи от този по-късен
момент. Ето защо дължимото обезщетение е в размер на 2 801 060 лв. за вреди от загуба на
собствеността на процесния имот. Поради уважаване на главния иск за имуществени вреди
до посочения по-горе размер, следва да се уважи и акцесорният иск за законна лихва, както е
претендирана - от 28.11. 2023 г. до окончателното плащане.
На ищеца, с оглед изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски в
общ размер от 8105 лв., който включва ДТ 25 лв., 1000 лв. за възнаграждение на вещи лица и
7080 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък с разноски по чл. 80
ГПК или по 4052,50 лв. всеки един от тях, тъй като за тези плащания няма солидарност.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на съда разноските за експертизи в общ размер на сумата от 6215 лв. лв.
или по 3107,50 лв., тъй като за тези плащания няма солидарност.
14
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за публичните предприятия и контрол /с предишно
наименование Агенция по приватизация и следприватизационен контрол/ /АППК/,
БУЛСТАТ: *********, и Народното събрание на Република България /НСРБ/, БУЛСТАТ:
*********, да заплатят солидарно на „Владимир Дистилърс Кьмпани“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Област Силистра, общ, Силистра, гр. Силистра, п.к.
7500, ул. Тутракан 19, представлявано от Стефан Иванов Ненчовски, в качеството му на
изпълнителен директор, сума в размер на 2 801 060 /два милиона осемстотин и една хиляди
и шестдесет/ , на основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз,
изразяващо се в отчуждаването на следното недвижимо имущество, собственост на
„Владимир Дистилърс Кьмпани“ АД, ЕИК *********:
1) Поземлен имот с идент.№ 73496.501.2829, намиращ се в гр. Тутракан, ул.
"Силистра", с площ от 19 661 кв.м., ведно с намиращите се в същия поземлен имот сгради,
както следва:
2) Сграда с идент. № 73496.501.2829.1, с площ от 607 кв.м. (промишлена сграда
на три етажа);
3) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.2, с площ от 629 кв.м. (промишлена сграда
на два етажа);
4) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.3, с площ от 70 кв.м. (промишлена сграда на
четири етажа);
5) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.4, с площ от 212 кв.м. (промишлена сграда
на един етаж);
6) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.5, с площ от 128 кв.м. (промишлена сграда
на един етаж);
7) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.6, с площ от 165 кв.м. (промишлена сграда
на един етаж);
8) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.7, с площ от 85 кв.м. (промишлена сграда на
един етаж);
9) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.8, с площ от 45 кв.м. (промишлена сграда на
един етаж:);
10) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.9, с площ от 261 кв.м. (промишлена сграда
на едни етаж);
11) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.10, с площ от 103 кв.м. (промишлена сграда
на два етаж);
12) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.11, с площ от 31 кв.м. (сграда за
енергопроизводство на едни етаж);
13) Сграда с идент.№ 73496.501.2829.12, с площ от 269 кв.м. (промишлена сграда
на едни етаж),
за удовлетворяване на вземане на държавата от трето лице - бивш акционер на
дружеството ищец съгласно § 8 ПЗР ЗПСК, заедно със законната лихва от 28.11.2023 г. до
15
окончателно заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Агенция за публичните предприятия и контрол /с предишно
наименование Агенция по приватизация и следприватизационен контрол/ /АППК/,
БУЛСТАТ: *********, и Народното събрание на Република България /НСРБ/, БУЛСТАТ:
*********, да заплатят на „Владимир Дистилърс Кьмпани“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област Силистра, общ, Силистра, гр. Силистра, п.к. 7500,
ул. Тутракан 19, представлявано от Стефан Иванов Ненчовски, в качеството му на
изпълнителен директор, сума в размер на 8105/ осем хиляди и то и пет лЕ./ общо или по
4052,50 /четири хиляди и петдесет и два лЕ. и петдесет стотинки/ лЕ. всеки един от тях,
представляваща направени от дружеството разноски по делото пред тази инстанция,
съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, който включва ДТ 25 лв., 1000 лв. за
възнаграждение на вещи лица и 7080 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък с разноски по чл. 80 ГПК или по 3540 лв. всеки един от тях, тъй като за
тези плащания няма солидарност.
ОСЪЖДА Агенция за публичните предприятия и контрол /с предишно
наименование Агенция по приватизация и следприватизационен контрол/ /АППК/,
БУЛСТАТ: *********, и Народното събрание на Република България /НСРБ/, БУЛСТАТ:
*********, да заплатят на Силистренски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 6215 лв. / шест хиляди двеста и петнадесет лЕ./ , представляваща
разноски по делото за възнаграждения на вещи лица по кеспертизите или по 3107,50 лв. /
три хиляди стои седем лЕ. и петдесет стотинки/ лв., всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и ОП, гр. Силистра.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
16