РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Царево, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20252180200070 по описа за 2025 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В. Н. К., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 24-4635-000392 от 11.09.2024 год. на
Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното
производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно
постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди
се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран.
Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседА.е, жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, не изпраща представител.
По делото бяха събрА. множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят.
1
Съдът, като взе предвид събрА.я по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2024 год. актосъставителя- служител в РУ на МВР-
Приморско, при ОД но МВР- Бургас, бил в наряд, като изпълнявали контрол
на автомобилния транспорт, в района на полицейското управление. Около
20,08 часа на същата дата, полицейският служител спрял за проверка МПС
управлявано от жалбоподателя. При проверката на автомобила се установило,
че в същия не се съдържа необходимото по закон- чл. 139 от ЗДвП-
оборудване. След като приел, че са налице извършени нарушения,
актосъставителя, съставил акт за установяване на административно
нарушение № 1385606 от 16.08.2024 год. в който било описано извършеното
нарушение ясно, точно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя
лично. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление, в което административното
нарушение е описано и квалифицирано, по идентичен като в АУАН начин.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрА.я по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показА.ята на разпитА.я свидетел. Съдът кредитира изцяло показА.ята на
свидетеля- служител на МВР- като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събрА.те по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основА.я, да се съмнява в правотата на показА.ята и в
добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му
задължения. ЦитирА.те показА.я са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основА.е да се съмнява в
достоверността на показА.ята на този свидетел и кредитира същите като
истинни.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказА.е и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
2
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изисквА.ята на ЗАНН относно съставянето на акта
и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
оргА.- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ на
МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите
на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и атакуваното НП са издадени и в
предвидената от закона писмена форма и съдържА.е, съгласно чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържА.е. Всички елементи от състава
3
му са изброени във фактическото описА.е, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е "обвинен" и срещу какво да се защитава, т.е. в случая не са налице,
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Жалбоподателя, в жалбата си оспорва фактическите констатации по
акта.
Навадените твърдения съда намира за несъстоятелни. От събрА.те по
делото доказателства се установи, че водача е бил спрян за проверка, при
която са установени и съответните нарушения. В тази връзка, съда намира за
безспорно установено извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя.
Във връзка с твърдяното от жалбоподателя и след внимателен прочит
на събрА.те по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта
и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирА.
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът
приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
4
административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изисквА.ята за форма и съдържА.е. Посочените в него фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Наложеното наказА.е е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
В случая, деянието е формално, на просто извършване и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Мотивиран от горните съображения и на основА.е чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4635-000392 от
11.09.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР-
Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд-Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5