№ 643
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 31.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение от 19.10.2020г., постановено по гр.д. № 10295/2018г. на СРС, ГО, 29
състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу ЕМ. С. Ц. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 2 514, 48
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. “****” № ****, за периода
от м.06.2014г. – м.04.2016г. и за сумата от 55, 38 лева – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 49577/2017г. по описа на СРС, ГО, 29 състав. Със същото
решение са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия
за сумата над 2 514, 48 лева до пълния предявен размер от 3 291, 20 лева и за
периода от м.05.2013г. до м.06.2014г., включително и за цена на услугата
дялово разпределение – за сумата над 55, 38 лева до пълния предявен размер
1
от 69, 66 лева – като погасени по давност, както и са отхвърлени изцяло
исковете за обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и
върху цената на услугата дялово разпределение – съответно за сумата от 611,
87 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.07.2017г. /като погасен по давност в
една част и неоснователен в друга/ и за сумата от 17, 44 лева за периода от
15.09.2014г. до 11.07.2017г. – като неоснователен.
Решението, в частта, в която са уважени предявените искове за
главници, както и в частта, в която е отхвърлен иска за цена на услугата
дялово разпределение и съответно – по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за отхвърляне на
иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, е влязло в законна сила като необжалвано.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове,
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно поддържа, че за исковия период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2008г. и съответно – Общите условия за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ –
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014г. В чл. 32, ал. 1 от ОУ от
2008г. било предвиден ред и срок за заплащане на месечните дължими суми
от потребителите. Според посочената разпоредба задължението следвало да
се изпълни в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В
този смисъл жалбоподателят счита, че задължението за плащане на месечните
фактури е с падеж на изпълнение – до края на месеца, следващ месеца на
доставка на топлинна енергия. По различен начин бил определен срокът за
заплащане на потребената топлинна енергия в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
от 2014г., в сила от 12.03.2014г., където било посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки,
продавачът издава за отчетния период фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период. Клиентите дължали обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва само върху сумата по
издадената обща фактура. Задълженията за заплащане на дължимите суми,
2
посочени в ежемесечните фактури, е срочно – определен е 30-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на
интернет страницата на продавача. В случая задълженията по общата фактура
от 31.07.2014г. станали изискуеми едва на 15.09.2014г., като от този момент
следвало да тече давностният срок за вземанията. Съответно – сумите по
общата фактура от 31.07.2015г. ставали изискуеми на 16.09.2015г. По тези
съображения счита, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл
установения в нормата на чл. 111 от ЗЗД срок за погасяване на вземането по
давност. В жалбата се поддържа, че приложимите Общи условия за продажба
на топлинна енергия обвързвали и ответника, тъй като той не е упражнил
правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По тези съображения прави искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове за главница за топлинна енегргия и за обезщетение за
забава върху това главно парично вземане да се уважат в пълните им размери.
Ответникът по жалбата ЕМ. С. Ц. не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът
ЕМ. С. Ц. е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
3
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. По отношение на релевираното
възражение за погасяване на част от вземането за топлинна енергия и за цена
на услугата дялово разпределение по давност са развити съображения, че
същото е основателно за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г., включително.
Първоинстанционният съд е приел, че изискуемостта на вземането за този
период е настъпила в месеца следващ месеца на ползване на топлинната
енергия /конкретно от деня, следващ изтичането на месеца на потребление/, а
не е в зависимост от издаването на общата фактура в края на отоплителния
период. По тези съображения е отхвърлил иска за главница за сумата над 2
514, 48 лева до пълния предявен размер от 3 291, 21 лева и за периода от
м.05.2013г. до м.05.2014г. По същите съображения е отхвърлен иска за цена
на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.06.2014г. и
за разликата над сумата от 55, 38 лева до пълния предявен размер от 69, 66
лева. Претенциите за мораторна лихва за забава върху двете главни парични
вземания са отхвърлени изцяло – в едната си част на основание чл. 119 от
ГПК поради погасяване на главното вземане, а в друга част – като
неоснователни.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът ЕМ. С.
Ц. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, бул. “****” №
**** и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С."
ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от м.05.2013г. до
м.04.2016г., включително, топлинна енергия възлиза на общо 3 291, 21 лева с
включени изравнителни сметки.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г.,
4
са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
5
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните
вноски.
За част от процесния период – от м.05.2013г. до 12.03.2014г., са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители в гр. София от 2008г. Според чл. 33, ал. 1 от същите,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът по чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008г. е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни /за периода от
м.05.2013г. до м.02.2014г., включително/ – според Общите условия от 2008г.
за продажба на топлинна енергия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От
01.07.2013 год. – когато вземането за стойността на доставената топлинна
енергия за първия месец от исковия период /м.05.2013 год./ е било изискуемо,
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 21.07.2017г., са изтекли 3 години по отношение на вземането
за главница за периода от м.05.2013г. до м.02.2014г., включително, до
каквито изводи е стигнал и районният съд.
По отношение на исковете за лихви, дължими върху главницата за
топлинна енергия, доставена в периода от м.05.2013г. до м.02.2014г.,
6
включително:
Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008г. за
продажба на топлинна енергия. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според
нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно
отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг.
от чл.119 от ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима за главницата до
м.02.2014г., включително, е погасено поради погасяването по давност на
главното задължение за този период, както правилно е приел районният съд.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия в периода
от м.03.2014г. до м.05.2014г.:
По отношение на процесните задължения за главници за периода от
м.03.2014г. до м.05.2014г. въззивният съд приема, че е приложимо правилото
на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не
са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните
съображения:
Съгласно действалите през процесния период /в случая от м.03.2014г.
до м.05.2014г./ Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
7
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал.
2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за
месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване
/изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията
за периода от 01.03.2014г. до 30.05.2014г., включително, е започнала да тече
от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от изготвянето на
8
индивидуалната справка за отопление и топла вода по отношение на
вземанията на цена на услугата дялово разпределение, и е изтекла преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 21.07.2017г. Следователно процесните
главни вземания се явяват погасени по давност за посочения период и в
размера, определен от първоинстанционния съд.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.
32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в
процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент,
от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че главното вземане и за периода от м.03.2014г. до
м.05.2014г., включително, е погасено по давност.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена
топлинна енергия в периода от м.03.2014г. до м.05.2014г.:
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2014г. до 11.07.2017г., т.е твърди, че ответниците са в
забава от 15.09.2014г. Съгласно действалите към този момент Общи условия
на ищеца, в сила от 12.03.2014г. месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него
дял от топлинната енергия за разпределение в сградата-етажна собственост и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
9
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок
за изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в който смисъл са и
формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна
на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на
задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия през
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва
да се приеме, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в частта, в
която са били отхвърлени с първоинстанционното решение и която част
единствено е предмет на подадената въззивна жалба, се явяват
неоснователни.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
Въззиваемият не претендира разноски, поради което такива не следва да
се присъждат независимо от изхода на спора.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
10
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29158 от 31.01.2020г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с решение от 19.10.2020г., постановено по гр.дело №
10295/2018г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11