Р Е Ш Е Н И Е
№….................................
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 13 872 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени
са искове от И.А.Т., като майка и законен представител на детето Р*** Р***М*** родена на ***г. против Р.М.Н. ЕГН ********** с правно основание чл.143, ал.2 от СК и. чл.149 от СК
Ищцата твърди, че с ответника
нямат сключен гр. брак, но са родители на детето Р*** Р***М*** родена
на ***г. Твърди, че са живяли на съпружески начала, като през лятото на 2009 г. се
разделят. От тогава твърди ,че бащата не е заплащал нито лев за издръжка на
дъщеря си, не е проявил интерес към нейното физическо, интелектуално и социално
развитие.
Ищцата излага, че от
25.07.2016г. ,се е установила да живее в
Германия в гр.Фрайберг с детето. Безработна е и не получава социални помощи или
други помощи. На издръжка е на съпруга си
Г*** Т***, с който е сключила брак на 18.09.2015г. Сочи , че всички
грижи по отглеждането на детето са поети от майката. Бащата няма други деца,
няма ангажименти за полагане грижи към други лица и е в работоспособна
възраст. Твърди, че въпреки липсата на
трудово правоотношение ответника полага труд, като се занимава със занаятчийство
и получава доходи. Излага, че повече от
година бащата не е плащал издръжка за дъщеря си.
Моли, съдът да
постанови решение, с което да осъди бащата Р.М.Н. ЕГН **********, да заплаща в
полза на Р*** Р***М*** родена на ***г., чрез нейната
майка и законен представител И.А.Т., издръжка в
размер на 200 лв. месечно, с падеж десето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и сумата от 2400
лв., представляваща издръжка за минало време за една година назад от
завеждането на настоящия иск-14.09.2017 г., ведно с дължимата законна лихва до
окончателното изплащане на главницата.
В едномесечния срок за отговор ответника
представя
писмен отговор. Излага, че
до 26.07.2016г. се е грижил за дъщеря си, тъй като майката отсъствала и периодично се връщала. Твърди,
че И.А., го уговорила да даде съгласие детето да напусне страната, като обещала
да се върнат за учебната година. Не
възразява да заплаща издръжка, но оспорва същата по размер. Излага, че е
безработен и няма имущество и доходи. Моли да бъде освободен от заплащане на
дължими такси и разноски в производството.
ДСП Варна, изразява становище за основатилност на
предявения иск.
ДСП Монтана, изразява становище, че с оглед
потребностите на детето Р*** са налице обстоятелства за определяне на издръжка.
След преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представено по делото в копие
удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № ***
от *** г. Р*** Р***М*** е родена
на *** г. от майка И.А. М***и баща Р.М.Н..
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № *** г*** В*** Т*** и И.А. М*** са сключили граждански
брак на ***. в гр.Варна.
Видно от декларация *** с нот. заверен подпис Р.
Н***в е дал съгласие детето Р*** М*** да напуска РБългария.
Видно от сл.бележка от ДСП Монтана ,Р.Н.
в периода от 01.01.2016г. до 31.08.2016г. не е
подпомаган от ДСП Монтана. В периода 01.09.2016г. до 31.08.2017г. е получил по 47.01.2016г.
месечно по чл.9 от ППЗСП.
Видно от сл.бележка изх.№
814/02.10.2017г. Бюро по труда Монтана, Р.Н. е регистриран като търсещ работа
последно на 21.12.2015г.
Видно от представен в превод документ от
01.09.2016г. Р*** М*** е регистрирна като живееща в
Фрайберг, Вазенщрасе 15.
Видно от удостоверение представено в
превод, издадено от Федерална агенция по труда И***
т.
от 20.01.2017г. получава помощи от по 192, за периода 10.2015-08.2016 -2084
евра.
Видно от писмо от 11.09.2017г., представено
в превод, на Федерална агенция по труда И.Т. не получава обезщетение за
безработица 1.
По делото е представено и
удостоверение,че Р*** М*** е ученичка от 12.09.2016г. и през учебната
2017/2018г. посещава 1 с клас в Основно училище Катариненщрасе 2.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Режимът на
родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с
особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на детето Тихомир
навършил 10 години, съдът намира, че общата издръжка за него следва да е в
размер на 195.00 лв., от които бащата да заплаща 115.00 лв., а майката да
осигурява 80.00 лв. Преимущественото парично участие на майката се обуславя от
обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко
нуждите и интересите на детето и с определяне на издръжка в посочения размер за
него ще се осигурят такива условия на живот каквито би имал, ако родителите му
живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в посочения размер, не би
затруднило ответника, тъй като той е в трудоспособна възраст и би могъл да
реализира доход.
Съобразяваики
податните възможности на бащата, съдът взе предвид че същият е безработен ,
получавал е помощи по чл.9 от ППЗСПП до 31.08.2016г.
Следва да бъде уважен и иска за заплащане на
издръжка за една година назад от датата на завеждане на исковата молба-14.09.2017
г., тъй като ответника не ангажира доказателства да е заплащал такава за този
период. Размерът на дължимата от ответника издръжка за детето Тихомир съдът
определя за изминалия период в същия размер от по 115.00 лв. месечно, като
съответно иска следва да се отхвърли за горницата над 115.00 лв. до претендираните 200.00 лв. за периода от 14.09.2017 г до 13.09.2017
г.
С оглед на размера
на присъдената издръжка и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 163,30
лв. за иска по чл.143 СК, и държавна
такса в размер на 55,20 лв. за иска по чл.149 от СК.
Разноски в поризводството не се претендират от ищцата.
Ответникът е направил искане да бъда освободен от заплащане на такси и
разноски по делото. Видно от ангажираните от Р.Н. доказателства в тази насока,
същият е безработен, до 31.08.2016г. е получавал социални помощи по чл.9 от
ППЗСПП. Ответникът е декларирал, единственото имущество което притежава къща с двор и лек автомобил, извън движение.
Предвид на което, следва да се приеме ,че същият не е в състояние да
заплати дължимите по делото такси в общ размер на 218,50 лв., която сума се
явява непосилна предвид имущественото състояние на задълженото лице . Поради което, са налице условията на чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаването му от заплащането на такси и разноски по делото и подадената
молба в този смисъл е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.М.Н., ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка в полза
на детето Р*** Р***М*** ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, в размер на 115.00 лв. /сто и петнадесет лева/,
считано от 14.09.2017 г., платима до десето число на месеца за който се дължи,
ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
условията за нейното прекратяване или изменение, на основание чл.143 от СК, като отхвърля иска за горницата над
115 лв. до претендираните 200лв.
ОСЪЖДА Р.М.Н., ЕГН **********,
да заплати месечна издръжка в полза
на детето Р*** Р***М*** ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***, издръжка за
минало време за периода от 14.09.2016 г до
13.09.2017 г. общо в размер на 1380.00 лв. /хиляда триста и осемдесет лева/,
ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба
-14.09.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.149 от СК, като отхвърля иска за горницата над
115.00 лв. месечно до претендираните 200.00 лв.
ОСВОБОЖДАВА Р.М.Н., ЕГН ********** от заплащане на дължимата държавна такса и
разноски по гр.д. № 13 872 /2017г. по описа на ВРС , на осн.чл. 83 , ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: