Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 130 от 08.05.2012 година по гр. д. № 1872/2011 година Районен съд – град Г. О. е отхвърлил предявените от ЗK ”Л. И.” – град С. против Й. С. К. по реда на чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 предложение последно КЗ за главница в размер на 116.60 лева, представляващаизплатено застрахователно обезщетение във връзка със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по З. полица № 06-0136973/31.12.2005г., със срок на валидност 01.01.2006г.- 31.12.2006г., на собственика на увредения при ПТП, реализирано на дата 18.05.2006г., около 15.30 часа, в град Г. О., на ул. ”Е. Г.”, срещу № 2, лек автомобил марка „К.”, модел „С.”, с рег. № ..........., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.05.2011 година до окончателното изплащане, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 42.56 лева за периода от 16.05.2008г. до 16.05.2011г. като неоснователни и недоказани. С решението е отхÔърлена претенцията на ЗК „Л. И.” – град С. за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски като неоснователна и е оставена без разглеждане претенцията на дружеството за присъждане на направените съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Ч.гр.д. №1051/2011г. по описа на ГОРС като недопустима. ЗК „Л. И.” – град С. е осъдено да заплати на Й. С. К. сумата от 115.00 лева, представляваща направените от него по делото разноски. Недоволен от така постановеното решение е ищецът по делото „ЗК „Л. И.” – град С., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между дружеството и К., осъществен деликт от застрахованото лице, виновно отклонение от проверка за употреба на алкохол и надлежно плащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Посочва, че виновното отклоняване на К. от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог се установява от обстоятелството, че същият е напуснал мястото на ПТП и протоколът за същото е съставен на един по-късен етап. Моли обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемият Й. С. К. заема становище, че въззивната жалба на ЗК „Л. И.” – град С. е неоснователна и недоказана, респективно – обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на ЗК „Л. И.” – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от ЗК „Л. И.” – град С. срещу Й. С. К. положителен установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че дружеството има вземане от Й. С. К., на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, в размер на сумата 116.60 лева и в размер на сумата 42.56 лева - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за което по Ч. гр. д. № 1051/2011г. на Районен съд – град Г. О. му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1410 от 18.05.2011 година. По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 18.05.2006г. около 15.30ч. в град Г. О., ул. „Е. Г.” № 2, при извършване на маневра „движение на заден ход” водачът на лек автомобил „П.” с ДК № ........... – Й. С. К., допуснал пътнотранспортно произшествие, като блъснал паркиран лек автомобил „К. С.” с ДК № ............., собственост на Д. И. Б. За настъпилото пътнотранспортно произшествие от служители на КАТ-ПП към РУ ”Полиция” – град Г. О. е бил изготвен протокол за ПТП № ........ от 18.05.2006 година. От същия се установява, че К. не е изпробван за употреба на алкохол. Въз основа на протокола за ПТП бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 2091 904785 от 18.05.2006г., от който се установява, че с действията си К. е нарушил чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗДвП. От Наказателно постановление № 2091 от 26.05.2006г. се установява, че за извършеното нарушение на Й. К. са наложени административни наказания глоба в размер на 70.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за това, чена 18.05.2006г., около 15.30ч. в град Г. О., ул. „Е. Г.” № 2 при извършване на маневра „движение на заден ход” със собствения си лек автомобил „П.” с ДК № .......... удря паркирания срещу него от страната на нечетните номера паркиран лек автомобил „К. С.” с ДК № ..............., паркиан от Д. И. Б., след което напуснал ПТП. От З. полица № 041-9001/28/22 3 06-0136973 се установява, че към датата на настъпилото ПТП - 18.05.2006г., между Й. С. К. и ЗК „Л. И.” – град С. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Видно от разходен касов ордер № 151 от 24.07.2006г. на Д. И. Б. е изплатена сума в размер на 116.60 лева, представляваща обезщетение за причинените материални щети. В съдебно заседание на 27.02.2012г. /л. 98 от първоинстанционното дело/ свидетелят Х. Х. Х. заявява, че е изготвил протокола за ПТП от 18.05.2006г. и че не си спомня подробности за инцидента. Посочва, че в него е записано, че К. не е изпробван за алкохол, напуснал е ПТП. От заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза /л. 47 – 53 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, е видно, че установеният механизъм на ПТП е в причинно следствена връзка с настъпилите повреди по лек автомобил „К. С.” с ДК № ..............; че пазарната стойност на процесния автомобил е 14 864.00 лева, а пазарната стойност на нанесените имуществени щети по същия е 116.52 лева. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и да бъде уважен предявеният по делото иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1, предложение последно от Кодекса за застраховането, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен от застрахованото лице деликт, последното виновно да се е отклонило от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В случая по делото обстоятелствата, свързани с наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникналото ПТП и причинените от него вреди, както и изплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице, са безспорно установени от събраните доказателства, а и не се спорят от страните. Застрахователят основава правото си на регрес на това, че застрахования виновно се отклонил от проверка за алкохол, което обстоятелство застрахователят счита за доказано от Протокола за ПТП, от който е установено, че ответникът, сега въззиваем, не е изпробван за употреба на алкохол, както и въз основа на обстоятелството, че същият е напуснал местопроизшествието. В този случай именно застрахователят следва да установи, че ответникът, сега въззиваем, виновно се е отклонил от проверка за алкохол. По делото, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивната инстанция не са ангажирани никакви доказателства застрахованият да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал да се подложи на такава проверка. В изготвения протокол за ПТП е отразено единствено, че К. не е изпробван за алкохол и е напуснал ПТП. Следва да се има предвид, че само фактът на напускане на местопроизшествието не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по делото, сега въззивник. Само при наличие на доказателства за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предложение последно КЗ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл са и Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 16 от 02.02.2011г. по т.д. № 374/2010г. на ІІ т.о. на ВКС. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на ЗК „Л. И.” – град С. по делото е неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 130 от 08.05.2012 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 1872/2011 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |