Решение по дело №737/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.З.Д., ЕГН: **********, чрез адв. П.М.Б. против Решение № 219 от 20.03.2023 г. по АНД № 30/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0769-002710 от 10.11.2022 г., издадено от началник на група в сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на касатора на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията относно наличието на две различни дати в наказателното постановление, както и тези отнасящо се до задължението на контролните органи да съставят протокол, в който да бъде отразено състоянието на лицето и дали са налице основания за началото на проверката, изобщо. Сочи се липса на съвместимост между мотиви и диспозитив в оспореното Решение и се поддържат всички останали аргументи, изложени в първата инстанция. Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено, както и да се отмени издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание депозира по делото молба, в която изразява становище, че поддържа посочените в касационната жалба възражения и претендира разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление №22-0769-002710 от 10.11.2022 г., издадено от началник на група в сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на касатора на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. Съдът е обсъдил както размера на наложеното наказание, така и липсата н предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства, като по делото не са налични каквито и да е доказателства, опровергаващи така установеното от РС - Бургас. Обстоятелството, че касаторът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касаторът С.З.Д. собственоръчно е положил подписа си на три места. В АУАН Д. е изложил единствено възражения, че пробата за наркотични вещества не е била извършена от екипа, който го е спрял и му се е наложило да изчака повече от 15 минути, за да пристигне екипа на КАТ, като изложените от него в жалбата до РС възражения, че не е управлявал моторното превозно средство, а същото е било паркирано с изгасен двигател, категорично са опровергани не само от полицейските служители, разпитани в качеството на свидетели, но и от доведения от самия Д. свидетел – Тома Ковачев, поради което правилно РС – Бургас е приел, че от показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства посочената в АУАН и НП фактическа обстановка е безспорно доказана.

Касационната инстанция счита, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка, така както е описана в съдебния акт, кореспондира с описаното в АУАН и НП, като в същите ясно е посочено, че Д. е управлявал собствения си лек автомобил на 04.08.2022 год., около 23.40 часа и е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози в 00.30 ч. на 05.08.2022 год., като не съществува каквато и да е неяснота относно датата на нарушението и обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието, поради което възражението в касационната жалба за наличие на две дати в НП, което ограничава правото на касатора да разбере срещу какви факти е нужно да организира защитата си, се явява неоснователно.

Действително, в мотивите на съдебния акт е допусната техническа грешка като еднократно на стр.4, вместо наркотични вещества е посочено алкохол, но така допусната грешка не е довела до опорочаване на съдебния акт, нито до твърдяното в касационната жалба противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като от изложените в съдебния акт мотиви може да се проследи мисловният път, който е следвал съдът, за да стигне до изводите, обективирани в диспозитива, с който е потвърдено оспореното пред него наказателно постановление. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства.

Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението за липса на съставен протокол, в който да бъде отразено състоянието на лицето, като в тази връзка намира за необходимо да посочи, че от свидетелските показания на свид. Морфов и свид. Димова безспорно се установява наличието на предпоставки за започване на проверката, а с оглед на резултата от същата и наличието на основания за съставянето на АУАН, а впоследствие и издаването на процесното НП.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219 от 20.03.2023 г. по АНД № 30/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: