№ 422
гр. Плевен, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600423 по описа за 2025 година
С определение № 50/20.V.2025 г. постановено по ЧНД № 67/2025 г.
Левченски районен съд е оставил без уважение молбата на осъденото лице С.
Е. К. за постановяване на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК.
Недоволен от така постановеното определение е останал въззивният
жалбоподател, който го обжалва пред настоящата инстанция, чрез своя
процесуален представител. В депозираната жалба са изложени доводи, че
определението предмет проверка е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
от материалите по делото е установено, че К. е имал уважителни причини да
не възстанови нанесените вреди. Защитата се аргументира с това, че в хода на
наказателното производство не е бил предявен граждански иск и е изтекъл 5-
годишния давностен срок за предявяване на вземането, което обстоятелство се
явява уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. II от НК.
Предвид на горе изложеното жалбоподателят моли съда да отмени
определението на районния съд и да постанови друго такова, с което да го
реабилитира по реда на чл. 87 от НК.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява
становище, че определението предмет на въззивна проверка е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
1
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а по същество неоснователна.
С определение № 50/20.V.2025 г. постановено по ЧНД № 67/2025 г.
Левченски районен съд е оставил без уважение молбата на осъденото лице С.
Е. К. за постановяване на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК. В
хода на проведеното производство е констатирано, че са налице две от
изискванията визирани в разпоредбата на чл. 87 от НК за извършване на
съдебно реабилитация. Установено е от страна на районния съд, че не е налице
третата изискуема предпоставка, за да бъде извършена реабилитацията, а
именно, че не са възстановени причинените щети, като за това не са налице
уважителни причини. Първоинстанционния съд се аргументира с това, че
бездействието на пострадалия да инициира производство по принудително
изпълнение не представлява уважителна причина за това осъденото лице да не
възстанови причинените щети. Застъпва становището, че разпоредбата на чл.
87, ал. I, т. 2 от НК не обвързва възстановяването на насените от
престъплението вреди с предявяването на граждански иск в наказателното
производство или в отделно гражданско такова, респективно дали е
инициирано изпълнително производство.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния
съд поради следните съображения:
Посочените доводи във въззивната жалба не могат да бъдат споделени,
тъй като тълкуването на разпоредбите в Десета глава на НК сочи към
заложената в чл. 87 от НК идея при наличие на определени предпоставки,
които в своята кумулативна даденост представляват сигурен индикатор за
такава характеристика на осъдения, която сочи към неговото успешно
поправяне и превъзпитаване и при положение, че за осъждането все още не е
настъпила реабилитация по право, той да бъде реабилитиран по силата на
съдебен акт. Именно тази законова концепция предопределя акцесорния
характер на съдебната реабилитация – тя е възможна доколкото не е
настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични допълнителните
предпоставки, изрично посочени в наказателния кодекс. По този начин се цели
да се поощри законосъобразното поведение на осъдените лица след
изтърпяване на наказанията, като законът им осигурява възможност за
2
реабилитация на един доста по-ранен етап след изтърпяване на наказанието, в
сравнение с предвидените в чл. 88а от НК хипотези.
Тази логика на закона предопределя единствено възможния извод, че
визираните в чл. 87, ал. I, т. 2 от НК вреди следва да са реално възстановени,
за да се приеме, че е налична тази предпоставка за допускане на съдебна
реабилитация. Всяка различна интерпретация на законовия текст би довела до
едно неоправдано благоприятстване положението на осъдения. Още повече, че
невъзможността дадено лице да бъде реабилитирано по този ред не изключва
неговата реабилитация по чл. 88а от НК, при настъпване на условията за това.
Несъстоятелен е доводът за наличие на уважителна причина с оглед
липсата на предприети от страна на кредиторите действия по принудително
събиране на дължимите суми. Принудителното изпълнение на имуществено
задължение е предвидено като възможност при липса на доброволно
изпълнение, което във всички случаи е най-желателно. Ето защо, осъденият не
би могъл да се позовава на липсата на образувано срещу него изпълнително
производство, тъй като това не е пречка за доброволно изпълнение, нито
означава, че у кредиторите липсва интерес от изпълнение на дължимото.
В този ред на мисли следва да се посочи, че доводът на въззивния
жалбоподател изложен, както в жалбата, така и в заключителното слово пред
настоящата инстанция, че погасителната давност по чл. 117 от ЗЗД се
приравнява на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. II от НК не може
да бъде споделен. Същият е несъстоятелен, тъй като изтичането на
предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото
правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови
вредите, които виновно е причинил другиму. Изтичането на давността не
погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни
дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора
действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера
на длъжника и то в случай, че последният направи възражение в тази насока.
При изтекъл давностен срок, длъжникът във всеки един момент би
могъл доброволно да изпълни и да погаси своето задължение. Поради всичко
това, обстоятелството, че по отношение на вземането за причинени от
престъпление вреди е изтекла предвидена в закона погасителна давност не
може да се счита за уважителна причина по чл. 87, ал. II от НК.
3
Под уважителна причина по смисъла на този законов текст следва да
се разбира такова обективно положение, което поставя осъденото лице в
безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и да е налична воля за
това, като например тежко здравословно състояние, семейно положение,
свързано с издръжка на деца и други. Освен това, разпоредбата на чл. 87, ал. ІІ
от НК би могла да намери приложение и в случай, че дългът е обезпечен, тъй
като по този начин се гарантира удовлетворяването на правоимащите лица.
/решение № 530/4.XII.2008 г. по н.д. № 520/2008 г., ІІ н.о. на ВКС/.
Предвид на изложеното настоящата инстанция счита, че изводите на
първоинстанционният съд, с които е оставена без уважение молбата на С. Е.
К. за постановяване на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК са
напълно отговарящи на доказателствата по делото, поради което
определението се явява правилно, законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50/20.V.2025 г. постановено по ЧНД №
67/2025 г. на Левченски районен съд като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4