М О Т И В И
към Присъда № 8 от 17.01.2018 г.,постановена
по НОХД № 8323/2017 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура
Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата Н.С.К. с ЕГН: ********** за
това, че в периода от м. юни 2016 г. до м. октомври 2017 г. включително, в с.
Първенец, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Определение от 24.03.2016 г.
по гр.д. № 15687/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна
сила в частта за определената издръжка на 24.03.2016 г., да издържа свои
низходящи – сина си Й.В.И. ЕГН ********** и дъщеря си С.В.И. ЕГН **********
чрез техния баща и законен представител В.Й.И. ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17
/седемнадесет/ месечни вноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева всяка или
общо 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева за сина си Й.В.И. и 17
/седемнадесет/ месечни вноски в размер на 110 /сто и десет/ лева всяка или общо
1 870 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева за дъщеря си С.В.И. ЕГН **********,
или всички вноски на обща стойност 3 910 /три хиляди деветстотин и десет/ лева.
В разпоредително
заседание, прокурорът предложи делото да протече по реда на глава 27 НПК. По
време на съдебните прения поиска на подсъдимата да бъде наложено наказание
,,пробация‘‘ в размер една година при съвкупност от двете пробационни мерки.
Законният
представител на пострадалите, редовно уведомен за насроченото съдебно заседание
не се яви и не отправи надлежно искане до съда за конституиране като страна по
делото.
Назначеният служебен
защитник адв. Н. предложи на подсъдимата да бъде наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1 НК, а именно глоба.
Подсъдимата Н.К. в
разпоредително заседание поиска производството по делото да протече по реда на
глава 27 НПК незабавно, като призна фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като заяви, че е съгласна да не се събират доказателства
за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
поради което и съдебното следствие протече по този ред. Последната заяви, че е
съгласна с казаното от своя защитник, като в последната си дума поиска да й
бъде наложено най-лекото възможно наказание.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимата Н.С.К. е родена на *** ***, …, българска гражданка, без
образование, безработна, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
През 1999 г. св. В.Й.И. и подсъдимата заживели на съпружески начала в с.
Първенец, обл. Пловдив. По време на съвместното им съжителство, на *** г. се
родил синът им Й.В.И., а на *** г. се родила дъщеря им С.В.И.. След 2011 г.
отношенията между св. И. и Н.К. се влошили, като през 2015 г. двамата решили да
преустановят съвместното си съжителство.
С Определение № 2716/24.03.2016 г. по гр.д. № 15687/2015 г. по описа на
Районен съд – Пловдив 3 бр.с., влязло в законна сила на 24.03.2016 г., била
одобрена спогодба между свидетеля и подсъдимата, според която упражняването на
родителските права спрямо децата Й.В.И. и С.В.И. било предоставено на техния
баща – св. В.И.. Със същото определение Н.К. била осъдена да заплаща чрез св.
В.И. на сина си Й.И. месечна издръжка в размер на 120 лева и месечна издръжка в
размер на 110 лева на дъщеря си С.И., считано от 01.11.2015 г. до настъпване на
основание за изменението или прекратяването й.
След влизане в сила на съдебното определение на 24.03.2016 г.,
подсъдимата заплатила през м. Април 2016 г. и през м. Юни 2016 г. две месечни
вноски за издръжка на всяко едно от децата си съответно за м. Април 2016 г. и
за м. Май 2016 г., след което спряла да изпълнява задължението си към тях.
Тъй като Н.К. не заплатила никакви други суми за издръжка на общите им деца,
св. В.И. сигнализирал за случилото се Районна прокуратура – Пловдив, като
впоследствие било образувано досъдебно производство. След образуване на
досъдебното производство Н.К. продължила да не изплаща месечна издръжка на
децата си.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на
подсъдимата К., дадени в хода на досъдебното производство и съдебното
производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите
кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели:
В.Й.И., Й. Д. И., П. А. П.
Всичките свидетели
депозират ясни и логични показания, които напълно се припокриват и се намират
изцяло в синхрон с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка,
копие от съдебно определение, копия от вносни бележки.
От представената
справка за съдимост се установява, че подсъдимата е неосъждана.
От представената
характеристична справка се установява, че подсъдимата е с добри характеристични
данни.
От представеното
копие от съдебно определение се установява, че родителските права спрямо децата
Й.В.И. и С.В.И. било предоставено на техния баща – св. В.И., а Н.К. била
осъдена да заплаща чрез св. В.И. на сина си Й.И. месечна издръжка в размер на
120 лева и месечна издръжка в размер на 110 лева на дъщеря си С.И., считано от
01.11.2015 г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.
От представена
справка от НАП се установява, че за подсъдимата липсват данни за подадени
уведомления за сключени трудови договори, регистрация за самоосигуряващо се
лице.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че
при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски
показания и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен състав констатира, че
същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради
което и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество,
тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и
доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага
самостоятелният им анализ.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Събраният
по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се
приеме, че извършеното от подс. Н.С.К. съставлява
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че за периода от м. юни 2016 г.
до м. октомври 2017 г. включително, в с. Първенец, обл. Пловдив, след като е
била осъдена с Определение от 24.03.2016 г. по гр.д. № 15687/2015 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила в частта за определената издръжка
на 24.03.2016 г., да издържа свои низходящи – сина си Й.В.И. ЕГН ********** и
дъщеря си С.В.И. ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител В.Й.И.
ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 17 /седемнадесет/ месечни вноски в размер на 120
/сто и двадесет/ лева всяка или общо 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева за
сина си Й.В.И. и 17 /седемнадесет/ месечни вноски в размер на 110 /сто и десет/
лева всяка или общо 1 870 /хиляда осемстотин и седемдесет/ лева за дъщеря си
С.В.И. ЕГН **********, или всички вноски на обща стойност 3 910 /три хиляди
деветстотин и десет/ лева.
Съгласно чл. 82, ал.
1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на
низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете
е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е
най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана
с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. За
съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимата К. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Същата е била
наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжките,
нарушава съдебната спогодба.
По наказанието.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК
предвижда, че за това престъпление се предвижда наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ до една година или ,,пробация‘‘.
При определяне на вида и размера
на наказанието следва да се вземат предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчете чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина още на досъдебното производство, изказаното съжаление за
извършеното.
Като отегчаващо вината
обстоятелства се отчете броят на лицата, които са засегнати, а именно две –
Й.И. и С.И., както и броят на незаплатените издръжки – по седемнадесет за всяко
дете.
Ето защо, Съдът намира, че следва
да се наложи по-лекото от алтернативно предвидените наказания в закона –
пробация в размер от десет месеца, изразяваща се в задължителна регистрация по
настоящ адрес:*** за срок от 10 /десет/ месеца с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 /десет/
месеца.
Така наложеното наказание по вид и
размер отговаря в пълна степен на целите на наказанието, предвидено в чл. 36 НК, както и частната и генералната превенция.
Неоснователно се явява наведеното
от страна на защитника възражение за прилагането на разпоредбата на чл. 55 НК и
определянето на наказание ,,глоба‘‘, доколкото посочените по-горе смекчаващи
вината обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
