№ 953
гр. Сливен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230103119 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищците твърдят, че е ответното дружество се е снабдило с
изпълнителен лист срещу наследодателя им за задължения за недвижим имот на адрес
гр........., а всеки от ищците притежава по ½ идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Сочи се, че с изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело и с постановление от 14.06.2021г. изпълнителното производство е прекратено.Твърди
се, че ищецът П. Ч. е подал възражение за изтекла погасителна давност пред ответното
дружество но му е отговорено, че давността не се прилага служебно.Ищецът е поискал от
ответното дружество подробна справка за задълженията, но ответното дружество му е
отговорило с писмо че за периода 31.07.2001г. до 30.11.2015г. главницата възлиза на
789.27лв, а лихвата е в размер на 1447.41лв., начислена към 27.07.2023г. Сочи се, че
вземанията на ответника за главница и мораторна лихва са погасени по давност , тъй като
правото на иск е погасено по давност.
Поискано е, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество главница в размер на дружество 789.27лв, представляваща главница за ползвана
питейна вода периода от 31.07.2001г. до 30.11.2015г. и мораторна лихва в размер на
1447.41лв., начислена към 27.07.2023г.,поради погасяването по давност на правото на иск и
правото на принудително изпълнение. Направена е претенция за присъждане на разноските
по делото.
Съдът е квалифицирал така предявения главен отрицателен установителен иск, като
1
такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорния отрицателен установителен иск,
като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на факта, че
ответното дружество с поведението си е станало причина за завеждане на отрицателен
установителен иск, е негова
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
спиране и прекъсване на давността, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими , но исковата молба е
нередовна, тъй като не са конкретизирани сумите по периоди.Направено е възражение, че
не става ясно кои от ищците за каква част от задълженията отговаря.Поискано е исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищците адв.П. моли да бъдат
уважени предявените отрицателни установителни искове.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, чрез адв.К. моли да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
С протоколно определение от 8.12.2023г. е допуснато изменение на размера на
предявения иск за мораторна лихва, който да се счита предявен за сумата от 1470.04лв.
Съдът след като обсъди направените доводи от страните и доказателствата по
делото,намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2005 г. П.Н. Ч. и В.П. Ч.а са продали на Т. П. Ш. следния свой собствен
недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. ........ със застроена площ от 75,75 кв.м.
С нотариален акт за продажба на недвижим имотот 28.10.2005 г. Т. П. Ш. е продала
на П. П. Ч. собствената си ½ идеална част от апартамент № 3, находящ се в гр. ........ със
застроена площ от 75,75 кв.м.
От удостоверение за наследници на П.Н. Ч. се установява, че е починал на 4.10.2013
г. и е оставил за наследници Т. П. Ш. – дъщеря и П. П. Ч. – син.
На 3.09.2012 г. е образувано изпълнително дело № 973/2012 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, въз основа на изпълнителен лист, с който е осъден П.Н. Ч. да заплати на
Водоснабдяване и канализация ООД гр. Сливен сумата от 628.68 лв., главница за
консумирана вода за периода от 31.07.2001 г. до 31.01.2007 г., сумата от 140.60 лв.,
мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава считан от 21.05.2007 г. и направените
разноски в размер на 16.89 лв. Върху изпълнителния лист са поставени печати за образувано
изпълнително дело № 305/2007 г. , по което поканата за доброволно изпълнение е връчена
на 19.06.2007 г., последното изпълнително действие е извършено на 5.09.2007 г. и
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 19.06.2011 г.
2
Върху изпълнителния лист е поставени и печат за образуваното изпълнително дело №
973/2012 г., като е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 1.10.2012 г.,
последното изпълнително действие е извършено на 1.10.2012 г. и изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 11.07.2016 г.
На 07.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 171/2013 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, въз основа на изпълнителен лист, с който е осъден П.Н. Ч. да заплати на
Водоснабдяване и канализация Сливен ООД сумата от 259.69 лв., представляваща цена на
доставена и консумирана питейна вода за периода 30.04.2007 г. – 29.02.2008 г., мораторна
лихва за забава в размер на13.88 лв., законната лихва за забава от 30.05.2008 г. и
направените в заповедното производство разноски в размер на 26.50 лв. Върху
изпълнителния лист е поставен печат, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на
20.02.2013 г., последното изпълнително действие е на 20.02.2013 г. и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК на 12.07.2016 г.
На 16.11.2016 г. е образувано изпълнително дело № 1007/2016 г. по описа на СИС
при РС – Сливен, въз основа на изпълнителен лист, с който е осъден П.Н. Ч. да заплати
сумата от 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Изпълнителното
производство е прекратено на 14.06.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 1.10.2021 г. Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД са изпратили писмо до
П.Н. Ч., с което са му посочили, че Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД не прилага
служебно изтичането на давностния срок, но погасяването по давност на вземанията не
означава, че длъжника не дължи погасените по давност суми. В писмото е посочено, че като
титуляр на партидата ще бъде въведено името на П. П. Ч..
На 6.07.2023 г. е изпратено писмо от Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД до
П. П. Ч., за това, че дължи главница в размер на 753.99 лв. и мораторна лихва в размер
на1355.67 лв. Писмото е връчено на П. П. Ч. на 10.07.2023 г.
С писмо от 27.07.2023 г. до П. П. Ч. от Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД
е посочено, че има неплатени фактури за периода 31.07.2001 г. до 30.11.2015 г. на обща
стойност 789.27 лв. главница и 1447.41 лв. лихва към 27.07.2023 г.
От месечна справка, издадена от ВиК Сливен ООД се установява, че по партида на П.
П. Ч. са заведени задължения от 1.07.2001г. до 30.11.2015 г. за главница в размер на 789,27
лв. и мораторна лихва в размер на 1470.04 лв., начислена към 23.10.2023 г.
При така установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
съдът намира ,че ищците в качеството си на наследници на П.Н. Ч. имат правен интерес от
предявяването на отрицателни установителни искове,че в качеството си на наследници не
дължат определени суми на ответното дружество,тъй като вземанията са погасени по
давност. Доколкото задължението е в пасива на наследодателя, ищците в качеството на
наследниците на длъжника имат правен интерес от предявяването на отрицателните
3
установителни искове за признаване ,че вземанията не се дължат поради погасяването на
правото на иск и правото на принудително изпълнение.
По отношение на двата отрицателни установителни иска за погасяването по
давност на главницата в размер на 789,27лв, за ползвана питейна вода периода от 01.07.2001
г. до 30.11.2015г. В настоящия случай безспорно се касае за вземания за периодични
платежи-видно и от самото извлечение от сметка като първото вземане е станало изискуемо
към 01.09.2001 г.,а последното към 1.01.2016г. Действително вземането на „Водоснабдяване
и канализация”ООД,гр.Сливен, представлява вземане за периодично плащане и като такова
възниква месечно.При периодично задължение давността тече от изискуемостта на всяко
вземане.В тази връзка е и представеното по делото извлечение от сметка на абоната, в което
са визирани конкретно изискуеми вземания за всеки месец и съответно след като не е
плащано задължението за текущия месец е възниквало и задължението за плащане на
мораторна лихва. Правото на иск ,както и правото на принудително изпълнение по
отношение на вземания за периодични плащания се погасява след изтичането на три години
от момента, в който вземането е станало изискуемо, съгласно разпоредбата на чл.111,б.в. от
ЗЗД .По отношение на вземанията на ответното дружество обаче погасителната давност е
изтекла напълно към момента на подаването на исковата молба. Не се доказа от ответнито
дружество въпреки изрично указаната доказателствена тежест погасителната давност да е
спирала или прекъсвала след издаването на изпълнителните листи. Исковата молба е
предявена на 1.08.2023г.С оглед изложеното съдът приема, че предявените два отрицателни
установителни иска са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на двата отрицателни установителни иска за погасяването по давност
на мораторна лихва в размер на 1470.04лв за всеки от двамата ищци.В разпоредбата на
чл.119 от ЗЗД, а именно,че с погасяването по давност на главното вземане се погасяват по
давност и допълнителните вземания и доколкото мораторната лихва е акцесорно вземане ,
присъдено в изпълнителния лист въз основа на несъдебно изпълнително основание с
погасяването по давност на главницата е погасена и мораторната лихва.Съдът намира, че
така предявените два отрицателни установителни иска се явяват основателни и доказани и
следва да бъде уважени.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и предвид на направеното искане от страна на
процесуалния представител на ищците за присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира,че същото е основателно и ще следва да бъде уважено съразмерно на
уважената част от иска в размер на 564лв за Т. П. Ш. и 489 лв. за П. П. Ч..
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на
“Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на управление
4
гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат *********, че Т. П. Ш., ЕГН ********** от
гр. Сливен, ж.к. Младост 7-А-1 и П. П. Ч., ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. Младост 7-А-
1, НЕ ДЪЛЖАТ на “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на
управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат ********* 789,27 лв. главница за
ползвана, но незаплатена питейна вода за периода от 01.07.2001 г. до 30.11.2015г. , поради
погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение на
ответното дружество.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение
на “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на управление
гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат *********, че Т. П. Ш., ЕГН ********** от
гр. Сливен, ж.к. Младост 7-А-1 и П. П. Ч., ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. Младост 7-А-
1 НЕ ДЪЛЖАТ на “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на
управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат ********* мораторна лихва в
размер на 1470.04лв, начислена към 23.10.2023 г., поради погасяването по давност на
правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на управление
гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат ********* , на основание чл.78,ал.1 от ГПК
да заплати на Т. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. Младост 7-А-1 направените по
делото разноски в размер на 564лв.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес на
управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат ********* , на основание
чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на П. П. Ч., ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. Младост 7-А-
1 направените по делото разноски в размер на 489 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5