Р Е Ш
Е Н И Е
№ 35
Гр. Кубрат, 26.03.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично заседание на шести март, две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена Великова
При секретаря В.Д. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 581
по описа за 2012 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени
иск с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143
от СК .
Ищецът И.С.Х., ЕГН
********** като баща и законен представител на С.И. С., ЕГН ********** и Е.И. С.,
ЕГН ********** като твърди, че е баща на родените от съвместното съжителство с
ответницата Н.Б.М., ЕГН ********** деца С.
и Е., моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127, ал.2 от СК да му предостави упражняването на
родителските права по отношение на малолетните, като на майката определи
подходящ режим на лични отношения с децата; да определи постоянното
местоживеене на С. и Е. при него, а майката да бъде осъдена да плаща ежемесечна
издръжка в размер на 100.00 лева за
всяко от децата, считано от подаване на исковата молба в съда платими чрез
бащата; претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Н.Б.М.,
ЕГН **********, като заявява, че предявените от ищеца И.С.Х., ЕГН ********** искове са
неоснователни, тъй като от 2009г. И.Х. започнал да злоупотребява с алкохол, в
резултат на което предизвиквал скандали, осъществявал срещу нея психически
тормоз и отправял заплахи за здравето и живота й, като след пореден скандал –
на 22.11.2012г. я изгонил от съвместно обитаваното жилище, претендира тя да упражнява
родителските права по отношение на малолетните им деца С. и Е.; да бъде
определено местоживеенето на момчетата при нея, а на бащата се определи
подходящ режим на лични отношения със синовете му; да бъде осъден ищеца да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева за голямото дете – С. и в
размер на 80.00 лева – за Е..
Кубратският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за
установено от фактическа страна следното: Страните са родители на децата С.И. С., ЕГН ********** и Е.И. С., ЕГН **********, видно от съставените за
раждането им акт № 90/13.06.2005 год. и акт №
36/19.02.2008 год. и двата на
Община – Кубрат,
чието съдържание е възпроизведено в приетите като доказателства по делото Удостоверения за раждане от *** год. и от 20.02.2008
год.
От събраните по делото
писмени и гласни
доказателства, се установи по несъмнен
начин, че страните заживяват
на семейни начала през 2005г.,
като
от съвместното си съжителство имат родени две деца: С. и Е., ненавършили
пълнолетие. Семейните отношения се развивали нормално, като майката основно се
занимавала с полагането на преки грижи по отглеждането на децата и поддръжката
на семейното жилище, а бащата – работел като полевъд по трудов договор, като
приемал и допълнителна работа – услуги на съселяни, като от 14.01.2013г. е
регистриран в дирекция “Бюро по труда” гр. Кубрат като безработен. От средата на
2012г. започнало неразбирателство между родителите, провокирано от съмнения на
ищеца, че ответницата поддържа връзка с друг мъж, за което свидетелства и
писмото от РУП гр. Кубрат по повод жалба на М. срещу Х.. В края на месец
ноември 2012г. ответницата признала, че има връзка с друг мъж, при което ищецът
й казал да напусне съвместно обитаваното жилище. От 23.11.2012г. родителите са
разделени, като децата останали да живеят при баща си, а ответницата се
установила да живее в дома на своя приятел св.Г. Г.. От тогава преки и
непосредствени грижи за децата полага бащата, подпомаган от своя близка
родственица, като същият се ангажирал изцяло и с издръжката на децата. Майката
не е участвала в издръжката на малолетните, твърди, че бащата препятствал
контактите й със синовете им. При опити да заговори по-големия си син на
улицата, той бягал от нея. Пред социалния работник С. изразил становище, че е
обиден на майка си, която ги е напуснала, за да заживее с друг мъж. След
образуване на делото ответницата започнала да посещава малкия Е. в детската
градина, като за посрещане на Новата 2013г. оставила подаръци и за двете
деца.
От представеното
Удостоверение № 55/03.12.2012г. се установява, че С.И. С. е ученик в І клас на
ОУ “Христо Смирненски” гр. Кубрат, а от представеното Удостоверение №
56/03.12.2012г. е видно, че Е.И. С. посещава ЦДГ № 3 “Славейче” гр. Кубрат,
филиал село Медовене.
От представените
писмени доказателства се установява, че
майката
от 12.12.2012г. е с прекратено трудово правоотношение, а за бащата, видно от
социалния доклад, се съдържат данни, че при трудова заетост по трудов договор и
допълнителна работа, осигурява около 600.00 лева месечен доход. Същият в
съдебно заседание признава, че от 14.01.2013г. е регистриран като безработен.
Доколкото и двамата са работоспособни и физически здрави, същите са в състояние да осигурят доход най-малко в размер на минималната
работна заплата за страната.
Детето С. е на навършени седем години, а детето Е. – на
пет години.
Ищецът и ответницата нямат задължения към други
родени деца.
Тази фактическа
обстановка съдът приема установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от социалния доклад на Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално
подпомагане” гр. Кубрат и от показанията на разпитаните свидетели Х., Б., Г., С.
и Н..
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените от ищеца искове, квалифицирани с
правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 от СК, са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Малолетните С.И. С. и Е.И. С. са родени от прекратено между
родителите им
фактическо съпружеско съжителство. Установи се по несъмнен начин, че от датата на фактическата
раздяла бащата е
родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието им. За този
период от време – от датата на фактическата раздяла до подаване на исковата
молба в съда, единствено той, подпомаган от своята родственица св. Х., е полагал грижи за
отглеждането и издръжката им,
като ответницата не е плащала издръжка.
Съдът намира, че
на този етап децата следва да продължат да живеят при ищеца, защото при него се
чувстват по-спокойни, свикнали са с обстановката в жилището, в което живеят
откакто са родени, показват привързаност и желание да са със своя родител.
Съдът отчита, че една коренна промяна на местоживеенето им в дом, в който
никога не са пребивавали, при непознати за тях хора, ще се отрази стресово на
децата. На този етап те следва да опознаят мъжа до тяхната майка, да влязат в
непосредствен контакт с него, но не изведнъж, а постепенно, за да може на един
по-следващ етап, при промяна на обстоятелствата, да заживеят заедно с
родителката си, без това да води до сътресения в психиката им. Съдът намира, че
при дадената от закона възможност майката да се вижда с децата си, на първо
място те ще възстановят прекъснатата частично връзка майка-деца, ще успеят
отново да се сближат, както с нея, така и със съжителстващия с нея мъж. Ето
защо на майката следва да се даде възможност да се вижда с децата всяка първа и
трета събота от 10:00 часа до 16:00 часа в съботния ден, както и една седмица
през лятото, несъвпадаща с платения отпуск на бащата.
Родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.
В настоящият случай по
безспорен начин е установено, че страните са родители на малолетните деца, родени от съвместното им
съжителство. От качеството на родител произтича
задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката им.
Дължимият размер издръжка е
в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента С. е навършил 7-годишна възраст, посещава училище и съдът намира, че за
месечната му издръжка
са необходими не по – малко от 170.00
лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от храна, облекло, учебни и занимателни пособия. Детето Е. е
навършило 5-годишна възраст, посещава детска градина в родното си село, поради
което съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по-малко от
150.00 лева, съобразявайки
се с обичайните нужди за съответната възраст от
храна, облекло, занимателни пособия.
И двамата родители, макар към този
момент да са безработни, са
физически здрави и работоспособни,
поради което няма пречки да реализират
ежемесечно доход в размер на поне минималната
за страната работна заплата от 310.00
лева.
И двамата родители в еднаква
степен дължат на малолетните
си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се
с това, че бащата е този, който лично се грижи за
отглеждането на момчетата,
съдът счита, че следва от необходимите на месец 160.00 лв. за издръжката на детето С. майката да поеме 90.00 лева, а бащата разликата от 80.00 лв., а от
необходимите за издръжката на детето Е. общо 150.00 лева, майката следва да
поеме 80.00 лева, а бащата – разликата от 70.00 лева. Този размер издръжка е изцяло във
възможностите на майката,
която е работоспособна,
поради което реализира месечен доход най-малко в размер на минималната работна заплата - 310.00 лева, поради което
претенцията на законния представител на децата С. и Е., ответницата
да заплаща за в бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 04.12.2012 год., ежемесечна издръжка в
този размер от 90.00 и от 80.00
лева
съответно за С. и за Е.
е основателна и доказана, а в останалата част до 100.00 лева следва да се
отхвърли.
С оглед изложеното
до тук следва предявените от майката насрещни искове да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани. Както се посочи и по-горе съдът намира, че на този
етап не следва децата да променят местоживеенето си, за да заживеят при своята
майка, тъй като от свидетелските показания и от социалния доклад се установи,
че те от една страна са разочаровани от избора на родителката им да заживее с
друг мъж, а от друга страна – установяването им в дома на св. Г., в абсолютно
непозната обстановка, с хора, с които никога не са влизали в контакт, които не
познават, ще се отразят отрицателно на психическото и емоционално развитие на
момчетата. Съдът, както се посочи и по-горе, намира, че към този момент следва
да се възстанови връзката майка-деца, а осъществявайки контакти с майката, чрез
нея синовете й ще се сближат и опознаят и мъжът до нея, с оглед при една бъдеща
промяна на условията, да се постанови и промяна на родителските права.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от последния разноски в
размер на 230.00 лева и в
полза на РС – Кубрат държавна такса върху определения размер издръжка в размер на 244.80 лева.
Водим от изложеното и на
основание чл.127 във вр. с чл.143
от СК и чл.127а от СК,
съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения от И.С.Х., ЕГН ********** с постоянен
адрес в с. Медовене, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Софроний Врачански № 16, срещу Н.Б.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Медовене, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Бачо Киро № 4,
иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителски права по отношение на малолетните деца С.И. С. ЕГН ********** и Е.И.
С., ЕГН **********, на техния баща – И.С.Х..
ПОСТАНОВЯВА
децата С.И.
С. и Е.И. С. да живеят
при баща си – И.С.Х. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на майката – Н.Б.М. режим
за поддържане на лични отношения с децата си С.И. С. и Е.И. С., с право да ги
вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 16:00 часа в съботния ден, както и 7 дни през лятото, несъвпадащи
с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Н.Б.М. да заплаща на детето
си С.И. С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от 04.12.2012
год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия
баща и законен представител И.С.Х. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 100.00
лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Б.М. да заплаща на детето
си Е.И. С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, считано от 04.12.2012
год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия
баща и законен представител И.С.Х. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 100.00
лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Б.М. против И.С.Х. насрещни искове
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата С.И. С. и Е.И. С. и определяне местоживеенето им
при нея, както и за осъждане на ответника да плаща ежемесечна издръжка за всяко
от децата в размер на 80.00 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.Б.М. да
заплати И.С.Х. направените от него разноски в размер на 230.00 (двеста и тридесет) лева, включващи държавна
такса от 30.00 (тридесет) лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА
Н.Б.М. да
заплати по сметка на РС - гр. Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в
размер на 244.80 (двеста
четиридесет и четири лева, осемдесет стот.) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.
Районен
съдия: /П/ Ал. Великова