№ 24
гр. Сливен, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. С.
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500469 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от гл.юриск.Т.
пълномощник на АПИ – Областно пътно управление – Сливен, със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, бул. „ Хаджи Димитър“, № 41 против
решение № 203/06.10.2023 г. по гр.д. № 1331/2022г. на Районен съд – Нова
Загора, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков”, № 68, сумата от 3904.52 лева - главница,
представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, изплатена по
щета *********, ведно със законната лихва върху главницата от
03.11.2022г./дата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното
й изплащане както и 766.18лева, от които 156.18лева – държавна такса,
50.00лева – внесен депозит за свидетел, 60.00лева – внесен депозит за
свидетел за разпит по делегация, 200.00лева – депозит за изготвяне на
1
заключение по съдебно-счетоводна експертиза и 300.00лева депозит за
изготвяне на заключение по съдебно-автотехническа експертиза.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че показанията на св.К., на които съдът е основал своето
решение са противоречиви, непоследователни, нелогични и противоречащи
на останалия доказателствен материал. Неустановено останало неговото
твърдение, че щетите по управлявания от него автомобил са причинени от
преминало платното животно. Констатираните щети можело да се дължат и
на други причини – употреба на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, несъобразена скорост, неправилно изпреварване и т.н. от страна на
водача на автомобила. Магистралата била оградена с пана и на посоченото
място нямало данни за пробив. Органите на МВР също не установили
конкретното място на настъпване на ПТП, а изготвената експертиза почивала
на свидетелските показания ( които не следвало да се вземат предвид). Моли
се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени. Няма отправени искания за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск.К., пълномощник на„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с който
жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. При
постановяване на решението съдът се бил съобразил с всички събрани по
делото доказателства – писмени и устни. Самата въззивна страна била
представила доказателства, от които било видно, че в процесния участък са
липсвали ограждения, които да възпрат нахлуването на животни по трасето на
магистралата. По делото било установено, че водачът на увредения
автомобил е нямал техническат възможност да спре аварийно. АПИ следвало
да осигури безопасни условия за ползване на републиканската пътна мрежа.
Ответникът отговарял като възложител на трети лица да извършат определена
работа. Той следвало да не допусне преминаването на диви животни през
магистралата. Моли се да се потвърди обжалваното решение както и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
По делото е депозирано становище от гл.юрисконсулт С., пълномощник
на третото лице – помагач на страната на ответника/въззивник „
Автомагистрали“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „
2
Цар Борис трети“, № 215, ет.4, в което е изразена позиция поддържаща
изцяло становището на въззивника. Страната счита, че в случая се касае за
непредвидено, внезапно събитие, което изключва отговорността на ответника,
а не за проявено бездействие. Моли се да се уважи депозираната въззивна
жалба и да бъдат присъдени деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от гл.юрисконсулт
Т., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.
В с.з. третото лице – помагач не се представлява. Процесуалният и
представител юриск.С. в писмено становище процесуалният моли да се уважи
въззивна жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.10.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.10.2023г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.410, ал.1 ,
т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от
3904.52лв. главница и законна лихва върху главницата считано от
03.11.2022г. ( датата на депозиране на исковата молба) представляваща
стойността на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско на МПС“ във връзка с щета № *********.
В разпоредбата на чл.410, т. 2 от КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
3
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е регресен, а отговорността е безвиновна. За установяване
основателността на иска е необходимо въззивникът да установи по несъмнен
начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
него и застрахованото лице, настъпването на застрахователно събитие и
заплащането на застрахователното обезщетение, както и противоправно
бездействие от страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на
което са причинени имуществените вреди на застрахованото МПС.
Съдът намира, че предявеният от ищеца иск е основателен поради
следните съображения:
Няма спор между страните за това, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между въззиваемата стрна - застраховател и
собственика на автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена
застраховка „Каско на МПС“, която е била валидна към датата на настъпване
на събитието. Застрахователят е заплатил дължимото по застраховката
обезщетение на 09.06.2022г. ( 7443.04лв). Част (3904.52лв.) от заплатеното
обезщетение е било търсено от ответника с настоящия иск. Според
изготвената САТЕ щетите отговарят да са получени по начина, по който са
описани в Протокола за настъпване на ПТП и са в причинно – следствена
връзка с него. ВЛ е категорично в позицията си, че този тип щети са много
типични (характерни) и се получават именно при сблъсък с животно. Освен
това ВЛ е посочило, че водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП /да избегне получаването
на щетите. Съдът изцяло кредитира заключението на ВЛ, тъй като същото е
изготвено от компетентно лице, което по никакъв начин не е заинтересовано
от изхода на делото. При изготвяне на заключението, ВЛ не се е съобразило
само с показанията на свидетеля К. ( водач на МПС), а с всички събрани
доказателства. Във връзка с това то е анализирало вида на получените щети,
поради което е възприело, че те съответстват да са получени по начина, по
който е посочил свидетелят и по който е отразено в Протокола за настъпване
на ПТП. В подкрепа на така възприетото становище – за причиняване на
4
щетите по застрахования автомобил от пресичащо магистралата диво
животно, съдът кредитира и писмените доказателства предоставени от
ответника, от които е видно, че през цялата година се извършват ремонти на
участъци, по които има нарушение на целостта на оградата около
магистралата. Никой не може да докаже, точно в кой участък дивото животно
е навлязло в огражденията, но причинените от сблъсъка с автомобила вреди
недвусмислено свидетелстват, че сблъсък е имало. Те не са от сблъсък с друг
автомобил или мантинела. Показанията на св.К. са последователни, логични и
са в съответствие с останалия доказателствен материал, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
Агенция „ Пътна инфраструктура“ стопанисва автомагистралите на
Република България като част от републиканската пътна мрежа. Като
стопанин има задължение да осигури условия за безопасно и бързо
придвижване по тях. Необходимо е да се изградят и поддържат оградни
съоръжения, които да препятстват навлизането на диви животни и свързаното
с това рискове от настъпване на ПТП. От изложеното по – горе е видно, че
ответникът по делото не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние, като е допуснал платната на автомагистралата да бъдат
пресичани от диви животни, поради което е отговорен за настъпилите щети.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По правилата на процеса се дължат разноски на въззиваемата страна.
Такива са претендирани с отговора на въззивната жалба. За юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъдят 200.00лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 203/06.10.2023 г. по гр.д. №
1331/2022г. на Районен съд – Нова Загора.
5
ОСЪЖДА АПИ – Областно пътно управление – Сливен, със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, бул. „ Хаджи Димитър“, № 41 да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков”, № 68 юрисконсултско възнаграждение
за въззивна инстанция в размер на 200.00 (двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6