РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8755 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 148214 от 13.07.2020 г., постановено
по гр. дело № 12281/2019 г. по описа на СРС, ГО, 85-ти състав, са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Д.С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи сума в общ размер на 1839,69 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за имот с аб. № 007203, доставена за периода
от 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г., сумата от 169,09 лв. - обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода 31.10.2016 г. - 15.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до
окончателното й плащане, сумата от 48,84 лв. - главница за услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г. и сумата от 10,05 лв. -
обезщетение за забава за периода 31.10.2016 г. - 15.08.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57084/2018 г. по
описа на СРС, 85-ти състав.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че в нарушение
на чл. 127, ал. 2 ГПК във вр. чл. 129 ГПК съдът не е
дал указания на страната, че исковата молба е нередовна, тъй като описаните в
същата писмени доказателства, не съответствали на представените по делото. Ето
защо СРС е следвало да даде указания до страната, което обаче не било
направено. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни
искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник - Н.Д.С., чрез назначения си особен представител е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата.
Въззиваемият - „Т.С.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал
отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не
взема становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
съдът намира следното:
В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът
е потребител на топлинна енергия като собственик на процесния
недвижим имот - апартамент № 78, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****, с аб. № 007203. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия”
са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след
17.07.2012 г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач/и (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно
то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на ищеца, че
именно ответникът Н.Д.С. е собственик
или пък вещен ползвател на процесния имот, до
който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния
период, т.е. че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените
искове. В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният
съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест
с доклада по делото, обективиран в Определение от
09.10.2019 г., е посочил чия е доказателствената
тежест за установяване на този факт. Следва да се отбележи, че съдът не следи
служебно за обстоятелството дали представените към исковата молба доказват твърдяните факти, нето пък исковата молба е нередовна ако
представените към исковата молба не доказват твърденията в исковата молба. По
този въпрос съдът взема отношение с окончателния си съдебен акт. Нещо повече, в
случая СРС не е допуснал твърдяното процесуално нарушение, тъй като съдът дължи
указания до страната в хипотезата на чл. 146, ал. 2 ГПК само в случаите, когато
страната не сочи доказателство за определен факт, но не и в случаите, когато
страната е представила доказателства, но същите не доказват твърдения в
исковата молба, поради тяхната неотносимост към
спора, във връзка с който е сезиран.
Изложеното налага обоснован извод, че
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие
с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на собственост на ответника
върху процесния недвижим имот. Този факт съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК подлежи на доказаване от ищеца, поради
което и при прилагане последиците на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК обосновано и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за процесния недвиим
имот.
Ето защо в съответствие с
доказателствата по делото предявения главен установителен
иск е бил отхвърлен, като с оглед изхода на делото по главния иск неоснователен
е и предявения акцесорен иск, както и иска за дялово
разпределение и лихва върху главницата за дялово разпределение..
Доколкото във въззивната
жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка
за правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността
на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните
изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
148214 от 13.07.2020 г., постановено по гр. дело № 12281/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 85-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: