Решение по дело №375/2021 на Районен съд - Перник

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260877

гр. Перник, 13.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 375 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

        Производството е образувано по искова молба от С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** 34, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от:  310.21 лева - главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от 11.10.2005г. до 10.12.2007г., сума в размер на 44.83 лева - законна лихва за забава за периода от 11.12.2005г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума 13 размер на 10.10 лева направени поделото разноски, поради погасяването й по давност.

В исковата молба се сочи, че въз основа на молба, с молба с вх. № 5724 от 05.12.2008г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД срещу И.Р.К. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа па изпълнителен лист издаден по частно гражданско дело ***г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на 310.21 лева - главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от 11.10.2005г. до 10.12.2007г., сума в размер па 44.83 лева - законна лихва за забава за периода от 11.12.2005г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер па 10.10 лева и направени по делото разноски.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 301/14.04.2020г. издадено от община Перник, наследници на И.Р.К. починал на 11.11.2019г. са С.К.К.. ЕГН ********** - съпруга, К.И. Р., ЕГН ********** - син и Р.И. Р.. ЕГН ********** - син.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследство наследниците, конто са приели наследството, отговарят за задълженията, с конто то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая дяловете па наследниците му са но 1/3 идеална част от задължението.

Претендиралите от ответното дружество суми не се дължали от ищците, тъй като се твърди да  са погасени по давност. Твърдението за недължимост па тези суми, поради погасяване на вземането, по съществото си представлявало възражение за изтекла погасителна давност, което е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира.

Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем. за лихви и за други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата, поради периодичния характер на плащането на доставената топлинна енергия.  Посочено е, че в общите условия за предоставяне па ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник е уредено, че предоставената услуга - доставка на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа за което ВиК операторът издава месечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, т.е.. във всички случаи се касае за периодични плащания. Конкретния случай по настоящето дело попадало безспорно в обхвата па горецитирапня задължителен за останалите съдилища тълкувателен акт, поради което претенцията на дружеството, в т.ч. главница п лихва, е погасена поради изтекъл давностен срок. Посочено е още, че когато взискател не е поискал извършването па изпълнителни действие в продължение па 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата, поради периодичния характер па плащането на доставената топлинна енергия. Според единната съдебна практика, и видно от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГК па ВКС се твърди, че  вземанията па ВиК дружества се характеризират като „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД и като такива се погасяват с тригодишна давност. В общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник е уредено, че предоставената услуга - доставка на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа за което ВиК операторът издава месечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, т.е., във всички случаи се касае за периодични плащания. Конкретния случай по настоящето дело попадало безспорно в обхвата па горецитирания задължителен за останалите съдилища тълкувателен акт, поради което считам, че претенцията па дружеството, в т.ч. главница и лихва, е погасена поради изтекъл давиостеи срок.

Счита се,  че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че по изп. дело № дело ***по описа на ЧСИ С.Д. за 2008г. взискателнт не е искал извършване на изпълнителни действия, и не  е внасял съответните такси и разноски за извършването им, в продължение па повече от 3 години вземането е погасено по давност.

С оглед горното налице се обосновава  правен интерес от установяване на обстоятелството, че ищеца не дължи по отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД сумите по изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ***г. по описа па Районен съд - Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д..

            Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** 34, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от:  310.21 лева - главница, представляваща стойност на консумирана п отведена питейна вода за периода от 11.10.2005г. до 10.12.2007г., сума в размер на 44.83 лева - законна лихва за забава за периода от 11.12.2005г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума 13 размер на 10.10 лева направени поделото разноски, поради погасяването й по давност.

               Моли се съдът, да  изиска изпълнително дело ***по описа на ЧСИ С.Д. за 2008г., като същото е било приобщено към материалите по делото.

            С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

            В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация”- ООД, Перник,   е депозирал писмен отговор, в който оспорва претенцията по основание и размер. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното дело може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.

Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално действие, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. Вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по принудителен начин, придобило е качеството на естествено вземане. Последното може да бъде събрано, само ако длъжникът плати доброволно.

С оглед на изложеното, след тази дата няма предприети нови действия по принудително събиране, Дружеството не е провокирало завеждане на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.

Освен това счита, че ищецът заявява искане, основано на едни и същи факти. С едни и същи процесуални действия се установяват релевантни факти и за главницата, и за лихвата, поради което е налице един иск, а не два или повече и следва да се присъди в условията на евентуалност един минимален размер на адвокатски хонорар. В конкретния случай вземането, което се оспорва е обективирано в един изпълнителен лист- главница, лихви и разноски.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК оспорва размера на адвокатското възнаграждение.

Счита, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се за отхвърляне на претенцията.

В проведеното по делото последно съдебно заседание не са се явили представители на двете страни по делото, като съдът е докладвал и приел изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д..

 

 

                     Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото е приложено определение от 14.02.2008 г., постановено по ч.гр. ***г. по описа на ПРС за 2008г.,  и Изпълнителен лист от 19.2.20008 г., въз основа на същото , а именно за сумите, предмет на исковата молба, за които е бил осъден И.Р.К., като видно от представено удостоверение за наследници, с изх. № 301/14.04.2020г. издадено от община Перник, наследници на И.Р.К., починал на 11.11.2019г. са С.К.К., ЕГН ********** - съпруга, К.И.Р., ЕГН ********** - син и Р.И.Р., ЕГН ********** - син.- настоящите ответници по делото.

ВИДНО  от печата на гърба на представения изпълнителен лист  от 19.2.2008 г. по чл.237, aп. 1, б.”к”ГПК/отм./, издаден по гр.д. ***г. по описа на ПРС за 2008г  съдът приема, че заповедта  влезнала в сила на19.2.20008 г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба с вх. №. № 5724 от 05.12.2008г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД срещу И.Р.К. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа па изпълнителен лист издаден по частно гражданско дело ***г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на 310.21 лева - главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от 11.10.2005г. до 10.12.2007г., сума в размер па 44.83 лева - законна лихва за забава за периода от 11.12.2005г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер па 10.10 лева и направени по делото разноски. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение, получена от наследодателя на 10.01.2009 г., като същата е с изх. № на ЧСИ ОТ 15.12.2008 г.

В поканата ЧСИ Е ПОСОЧИЛ, ЧЕ  насрочва опис на запорирани вещи /възбранени имоти на 06.03.2009 г., като ЧСИ НА  06.01.2009 Г  е бил уведомен, че лицето няма недвижими имоти, видно от писмо от Началник отдел- МДТ. Лицето не е имало и трудови договори към процесния момент и не са му били налагани запори. Други данни за извършени изп. Действия по делото няма. По делото няма  и друга депозирана нито една друга молба от взискателя за насочване на изпълне­нието, с изключение на молбата за образуване. Няма и издадено постановление на ЧСИ Димитрова на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2015г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за производството, което е било по отм ГПК и  е било постановено по реда на чл.237 ГПК отм. Определение, за процесните суми и издаването на изп. Лист, на база на което и последният е бил издаден на 19.2.2008 г, катоза влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.  

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

Давността е прекъсната на 05.12.2008г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело , като е срещу И.Р.К. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д., като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност, като няма данни за успешни запори или възбрани или опис на имущество. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

           От материалите по изпълнителното дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС,се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение.  Следователно съдът намира, че на 05.12.2010г. делото е пермирано поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2015г.

            Доколкото обаче към тази дата /05.12.2010 г./ все още не е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от  пермирането на делото, като до този момент давност не е текла – и следователно давността е изтекла на 05.12.2015 г., а исковата молба е подадена на 01.02.2021 г., което обуславя извода, че взе­мането е погасено както на материално, така и на процесуално основание, поради което и вече не се дължи.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ЧСИ / не е прекратил производството по делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 и не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител. 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

      

       По въпроса Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; е постановено Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.

            

Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50 лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и 900 лева или по 300 лева за всеки ответник, което е минимума съгласно Наредбата и не подлежи на намаляване, поради което и възражението на ищеца не може да бъде уважено. Следователно същият следва да понесе разноски от общо 974 лева

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** 34, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, , НЕ ДЪЛЖАТ на "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, сумата от:  310.21 лева - главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от 11.10.2005г. до 10.12.2007г., сума в размер на 44.83 лева - законна лихва за забава за периода от 11.12.2005г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума 13 размер на 10.10 лева направени поделото разноски, поради погасяването й по давност.,  въз основа на които е било образувано изпълнително дело ***по описа на ЧСИ С.Д. за 2008г., водено срещу техния наследодател- И.Р.К., поради погасяването й по давност.

 ОСЪЖДА "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, общо сумата в размер на 974 лева– направени разноски или за всеки от тях сумата в размер на 324,67 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. *** г. по описа на ПРС за 2011г. да бъде върнато в архив.

 

 

             Вярно с оригинала:С.Г.                РАЙОНЕН СЪДИЯ: