Р
Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 08.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1609
по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 97 и сл. от Закона за социалните услуги.
Образувано е по постъпило искане
от дирекция “Социално подпомагане” Враца за допускане настаняването на лицето –
К.Д.К. с ЕГН ********** в специализирана
институция – Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания
№ 2 - гр. Враца за срок от три години.
Посочено е, че К. е лице с трайно
увреждане със 100 % трайно намалена работоспособност, за което е издадено ЕР на
ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ АД Враца № 0519/017/31.01.2013 г. със срок
пожизнен и водеща диагноза „Детска церебрална парализа. Квадрипареза тежка
степен. Енцефалопатия тежка степен. Тежка афазия. Тежка умствена
изостаналост." Посочено е, че с
Решение № 423 от 28.10.2014 г. на Окръжен съд Враца, постановено по гр. дело №
540/2014 г., влязло в сила на 17.11.2014 г., е поставена под пълно запрещение.
За настойник на лицето била определена В.Г. Тодорова - Христова - директора на
специализираната институция, назначена със Заповед № 114/20.01.2020 г. на
органа по настойничество и попечителство при община Враца.
Поддържа се, че по подадена
молба-декларация с вх. № СУ/Д - ВР/59 от 31.03.2021 г. от настойника на К.К. до
директора на дирекция „Социално подпомагане" (ДСП) - Враца и въз основа на
издадена Заповед № вх. № СУ/Д - ВР/59 от 08.04.2021 г. на директора на
ДСП-Враца, лицето е настанено в социална услуга в общността от резидентна грижа
- Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания (ЦНСТДМУ)
№ 2 - гр. Враца.
При пристъпване към изслушване на
лицето К.К., посредством приложение на комуникация – Вайбър – при осигурена
видео и аудио връзка, съдът констатира, че същата не отговаря на поставените й
въпроси. Единствено поклаща главата си и издава нечленоразделни звуци.
Изслушана,
В.Г.Т.-директор на ЦНСТДМУ №2 гр.Враца и настойник на лицето, заявява, че К.К.
е при тях още с разкриване на услугата. В.Т. твърди, че лицето не говори, като
преди това е била в други специализирани институции. Поддържа, че лицето е с
множество увреждания и се нуждае от постоянно наблюдение и съдействие в своето
ежедневие - при прием на лекарства, съдействие за хранене. Зависима е от лица,
които да я обслужват. Никога не е търсена от близките й. От ранно детство е по
такива домове, но поради тежкото й състояние е насочена в този регион.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно изготвения доклад от Дирекция „Социално
подпомагане” Враца се установява, че К.К. е лице с трайно увреждане със 100%
трайно намалена работоспособност съгласно медицинската експертиза с ЕР на ТЕЛК
общи заболявания № 0519 от 017/31.01.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания към
МБАЛ - АД ВРАЦА, с чужда помощ, със срок: пожизнен и с водеща диагноза „Детска
церебрална парализа. Квадрипареза тежка степен. Енцефалопатия тежка степен.
Тежка афазия. Тежка умствена изостаналост". Поддържа се, че К.К. е инвалидизирана
още при раждане на *** г. за пръв път и е поставена под пълно запрещение с
Решение № 423 от дата 28.10.2014 г. на Врачанки окръжен съд, постановено по гр.
д. № 540/2014 г., влязло в законна сила на 17.11.2014 г. Поддържа се, че със
Заповед № 114/20.01.2020г. на органа по настойничество и по попечителство при
община Враца, на поставената под пълно запрещение - К.К. е определен за
настойник - управителя на социалната услуга в общността от резидентен тип
(Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания 2 - гр.
Враца) - В.Г. Т.- Х..
В социалния доклад се сочи, че К.К.
е с абсолютна невъзможност да се самообслужва. Настанена е в ЦНСТДМУ 2 на
10.12.2014 г. и до момента живее там. Поддържа се, че майката - Денка Тодорова
Николова и бащата - Димитър Костадинов Киров са подписали нотариално заверена
декларация № 374/13.10.1998 г., с която са дали съгласие за пълно осиновяване. Твърди
се, че откакто е в социалната услуга няма данни лицето да е търсено и
посещавано от други близки и роднини. Емоционалната връзка с тях е трайно
прекъсната.
Твърди се, че лицето е с увредено
общо физическо психическо състояние. С тежка степен на квадрипаза тежка степен.
Енцефалопатия тежка степен. Тежка афазия. Тежка умствена изостаналост. Поради
тежката квадрипареза не може да ходи и седи самостоятелно. Придвижва се с
инвалидна количка с чужда помощ. Поради тежката афазия, лицето няма развит
говор. Състоянието на слуха е съхранено, зрението и е много влошено. Отсъстват
възприятия и представи за време и пространство. Тя често е неспокойна и
раздразнителна.
Поддържа се, че лицето понякога
има автоагресивни прояви, изразяващи се в хапане на ръцете си или удряне в
главата и гърдите и не е в състояние самостоятелно да приема медикаментозната
си терапия. Лекарствата й се дават от дежурен член на персонала по
предварително изготвен график. Лицето не може да получава и разходва само
паричните средства. Не познава парите и не може да борави с тях. Тя няма
усвоени умения за работа с електрически уреди и с техника.
В
социалния доклад се сочи, че вида и степента на трайното увреждане не е
позволило К. да посещава училище и е без образование. За нея е полагала основно
грижи персонала на ЦНСТДМУ. Те закупуват необходимите й вещи, лекарствени
продукти и оказват помощ при необходимост от ползване на административни
услуги, за осигуряване на правата й. При потребност от посещение на болница за
провеждане на прегледи, лечение и зъболечение винаги си придружава от служител
от ЦНСТДМУ.
Посочено е, че медицинската
експертиза на лицето е постановила, че: „при неприемане на поддържащата
медикаментозна терапия тя става агресивна и опасна най-вече за себе си, поради
което застрашава своя живот и здраве. Заболяването на лицето е довело до
продължително, пожизнено и необратимо разстройство на здравето му, което не му
позволявало сам да се грижи за себе си, да задоволява ежедневните си битови
нужди, както и да защитава своите интереси."
Твърди
се, че по подадено заявление с вх. № СУ/Д-ВР/59 от 31.03.2021 г. от настойника
на К.Д.К. до директора на дирекция „Социално подпомагане" - Враца, със
заповед № СУ/Д-ВР/59 от 08.04.2021 г. лицето временно настанено в социална услуга в
общността от резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания 2 - гр. Враца, общ. Враца. Сочи се, че на този етап е
необходимо К. да продължи да ползва социална услуга тъй като няма близки и
роднини които да се грижат за нея.
В изготвената от дирекция „Социално подпомагане” Враца предварителна
оценка на потребностите от социални услуги се установява, че К. е с увредено
общо физическо психическо състояние, с тежка степен на квадрипаза тежка степен.
Енцефалопатия тежка степен. Тежка афазия. Тежка умствена изостаналост. Поради
тежката квадрипареза не може да ходи и седи самостоятелно. Придвижва се с
инвалидна количка с чужда помощ. Поради тежката афазия, лицето няма развит
говор. Отсъстват възприятия и представи за време и пространство. Тя често е
неспокойна и раздразнителна. Няма изградени елементарни навици и умения за
самообслужване. К. е напълно зависима от ежедневните грижи на персонала на
услугата при поддържане на лична и битова хигиена, хранене, обличане и
събличане, прием на предписаната медикаментозна терапия.
В доклада е застъпено, че лицето се нуждае от
настаняване в социалната услуга – Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания № 2, където да продължи да ползва подкрепа. Персоналът
задоволява напълно нуждите на лицето, предвид състоянието му и това му
гарантира социално-икономическа закрила и качество на живот.
В изпълнение на изискването на чл.95, ал. 3,
т.3 ЗСУ, към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите
подходящи социални услуги в общността и специализирани институции в рамките на
област Враца. От същата се установява, че към момента на територията на
страната функционират 12 центрове за настаняване от семеен тип за младежи с
увреждания.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 95 - чл.101
от ЗСУ регламентират условията и реда за настаняване на пълнолетни лица,
поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и в социални услуги
в общността от резидентен тип в случаите, когато липсва подходяща, с оглед
спецификите на обследваните лица, семейна среда, в която те да бъдат адекватно
обгрижвани. Дадено е предимство на насочването на лицата към ползване на услуги
в общността от резидентен тип.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установи, че лицето, чието настаняване се иска, е
пълнолетно и е поставено под пълно запрещение с влязло в законна сила съдебно
решение. Родителите й са дали съгласие за осиновяването й и не проявяват
интерес към нея. Предвид здравословното състояние на К., изискващо същата да е
под постоянен надзор, с оглед задоволяване на нейните елементарни и ежедневни
човешки нужди, се налага изводът, че същото следва да бъде настанен в специализирана
институция или в социална услуга в общността от резидентен тип.
Предложената от ДСП-Враца
социална услуга – Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания № 2 - гр. Враца от своя страна осигурява възможността обследваното
лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни
медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно
потребностите на лицето и ще бъде съблюдавано и съхранено остатъчното му
физическо и психическо здраве, което не може да бъде постигнато в семейната му
среда предвид невъзможността лицето да бъде отглеждано в биологичното му
семейство и изключителните му и специфични нужди. Съгласно чл.98, ал.2 ЗСУ в рамките на производството
не се установи възможност за полагане на грижи за лицето в домашна среда и в
общността.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че искането на ДСП-Враца за настаняване на К.К. в Център за настаняване
от семеен тип за деца и младежи с увреждания № 2 - гр. Враца е основателно, тъй
като е изцяло в интерес на поставеното под запрещение лице, което налага
уважаването му.
На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ следва да се определи
срок на настаняването, като с оглед данните по делото, съдът намира за
подходящо, същият да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за
три години, считано от настаняването по административен ред – 08.04.2021 г.
Воден от горното и на основание
чл. 98, ал.1 от ЗСУ, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА
К.Д.К. с ЕГН ********** в специализирана институция – Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи с увреждания № 2 - гр. Враца за срок
от 3 години, считано от 08.04.2021 г.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд гр. Враца в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: