РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Чирпан, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Колев Колев
при участието на секретаря Християна В. Тодорова
като разгледа докладваното от Тихомир Колев Колев Гражданско дело №
20255540100530 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба, ИМ с рег. № 41851/11.04.25
г. от С. И. В., ЕГН **********, гр.П., ул. *** чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров,
с ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Александър Батенберг" № 28, ет.
5, офис 42, действащо чрез управителя адв.. Мартин Веселинов Мавров, с имейл за
кореспонденция: *******@******.**, с цена на кумулативно предявените искове: 2258,76
лева и 1281,24 лева и с правно основание чл. 26, ал. 1 отЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23
от ЗПК.
Твърди се в ИМ, че на 16.10.2024 г.,че ищцовата страна в качеството й на
кредитополучател е сключила Договор за паричен заем № 5252764, с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, в качеството си на
кредитодател. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни
средства в размер на BGN 2000 /две хиляди лева/ на г- жа В., а тя следвало да възстанови
кредита, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора, годишен лихвен
процент по заема бил 50 % /петдесет процента/, а годишният процент на разходите бил 62.52
% /шестдесет и две цяло и петдесет и два процента/. Срокът на договора бил 24 /двадесет и
четири/ седмици.
Във връзка с Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година и на
основание чл. 4, т. 3 от последния, ищцата сключила и договор за гаранция с "Файненшъл
България" ЕООД, с ЕИК *********, с цел обезпечение на вече подписания договор за
потребителски кредит. С договора за гаранция се уговаряли, че ищцата дължала
възнаграждение на втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* за това,
че ставал гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от г-
жа В. директно по сметките на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* ежемесечно,
заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредита.
1
Въпреки тези факти, касаещи договора за гаранция, ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* не бил отразил това обстоятелство в годишния процент
на разходите и не бил включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е
трябвало.
Изнася още, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а. ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя бил
изискал и събрал от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит,
които не били предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Също така и
въпреки, че в договора бил посочен лихвен процент и годишен процент на разходите,
ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което
било в противоречие с чл. 19 от ЗПК.
Твърдят още, че в договора не били включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* нямал право да формира ГПР в размер на 62.52 %
/шестдесет и две цяло и петдесет и два процента/. Това било така, защото освен
възнаградителната лихва, следвало като разход по заема да се включи и възнаграждението за
гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща
годишния процент на разходите, следвало да бъде обявена за нищожна на основание ал. 5 от
същият член. В тази връзка считали, че това нарушение имало за правна последица
недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по
кредита, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Смятат още, че ако сумата за възнаграждение на гаранта по договора за кредит е
била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същия би бил
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на възнаграждението на
гаранта в разходите по заема целяло единствено въвеждане в заблуждение на доверителката
му относно стойността на разходите, които трябвало да направи по обслужването на
кредита.
Предвидената сума в договора за поръчителство бил скрит разход по заема и като
такъв било следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19. ал.
I от ЗПК, защото годишният процент на разходите по кредита включвали в себе си всички
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците
за сключване на договора. Твърдението се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4 от
Договора за паричен заем, доверителката му следвало да предостави в срок до 3 дни,
считано от датата на сключване на съответния договор, обезпечение, което да бъде - две
физически лица-поръчители банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита
или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставяло гаранционни сделки,
като въпросният гарант по всички договора винаги бил "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК
********* като същевременно договорът за гаранция, се сключвал непосредствено след
подписване на основания договор. В договора за гаранция се предвиждало възнаграждение,
а това възнаграждение се дължало пропорционално на възнаградителната лихва и
погасителните вноски по основания договор
Изнасят още, че поставените от ответника в чл. 4 от процесния договор условия,
практически били невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от
цитирания член от договора, а именно предоставянето на поръчителство от одобрено от
ответника дружество - гарант. Това било така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4,
доверителят му е трябвало да обезпечи заема с: 1/. Две физически лица - Поръчители, всяко
от които да отговарял на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
2
възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не
бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да нямал неплатени осигуровки за последните две години; да нямал
задължения към други банкови и финансови институции или ако е имал - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30
дни“; Поръчителят подписвал договор за поръчителство. 2/. Банкова гаранция с бенефициер
- Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор. Тъй като било невъзможно да се изпълнят
първите две опции, за потребителя като единствен вариант остава само сключване на
договор с дружество-гарант, което е предварително одобрено от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********.
В тази връзка, считали че това бил опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По
този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно
от която едноличен собственик на капитала на - „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* бил „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, като печалбата на първото
дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в
полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********.
Твърдят още, че с цел заблуда на потребителя никъде в основания договор за заем не
се бил посочвал, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано лице на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, и че това поръчителство щяло да бъде възмездно.
Основната причина за сключването на акцесорния договор била чрез нелоялна търговска
практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се
постигне свръхпечалба за ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, което от
своя страна водило и до недействителност на договора за кредит. В продължение на горното,
изтъкват още че завишаването на разходите по заема без да е било изрично посочено такова,
представлявало и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП давала
легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използвала в настоящия
случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към
потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласял, че заблуждаваща била
такава търговска практика, при която се съдържала невярна информация и следователно
била подвеждаща. Сочат още, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди
сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити
без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедирали по този начин.
В клаузата, която предвиждала, че следва да се предостави гарант/поръчител след
подписване на основания договор била в пряко противоречие с целта на Директивата. С
такива нелоялни търговски практики се създавало предпоставка за свърхзадлъжнялост на
длъжника. От всичко изложеното обосновават факта, че поръчителството било
предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния
3
процент на разходите по заемите.
Добавят още, че договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което
можело да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените
съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не
била произвела правен ефект, смятали, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на
втория ответник „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* за учредяване от негова
страна на лично обезпечение също била нищожна. Конкретният договор обаче бил
недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство бил уреден в чл.
138 от ЗЗД и представлявал съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор
длъжникът бил трето, не участващо лице. Договорът бил възмезден и каузален, като целта
му била кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията
на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на
практика лишавал от основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към
потребителя да заплаща възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на
кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, водило до
допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48. за което
обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.
На самостоятелно основание, считали че приложената възнаградителна лихва в
размер от 50 % /петдесет процента/, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД „лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерски съвет“, а според чл. 9 от същия закон „страните имат свобода на договаряне,
доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на
Закона и на добрите нрави“, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до
който може да се уговори възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следвало да компенсира заемодателя за това, че се е лишил
временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на
насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се правила с оглед момента на
сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.
Според практиката на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави
се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение -
надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски
съвет /съответно ПМС. Уговорената в настоящото правоотношение възнаградителна лихва
от 50 % /петдесет процента/ надхвърляла както двукратния, така и трикратния размер на
законната лихва за претендираните периоди, с което правила клаузата, уговаряща размера й -
нищожна. В процесния случай, дори не било от значение обстоятелството дали
задължението по договора за кредит се приемало като необезпечено или като обезпечено,
тъй като сключеният договор за гаранция с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. с
ЕИК ********* трябвало да се приеме като вид обезпечение по кредита. Уговорената
възнагратителна лихва надхвърляла и двете допустими хипотези
С оглед всичко изложено по-горе, молят да приемете, че по Договор за паричен заем
№ 5252764 от 16.10.2024 година сключен от С. И. В., ЕГН: ********** не била погасила
всички претендирани суми от ответника по процесния договор за кредит, но е платила сума
еквивалентна на получения заем, дори и повече. В тази връзка за неговата доверителката
възникнал правен интерес да сезира съда с искане за установяване на това, че Договор за
паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година и Договор за гаранция към него са
недействителни на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, тъй като ответните
дружества претендирали заплащане на суми, които според изложените твърдения в исковата
молба, произлизали от недействителни клаузи, противоречащи с императивни норми на
4
материалния закон.
Молят още, съдът да приеме, че съществувала трайна съдебна практика, с която се
приемала, че когато е предявен иск за нищожност, то повод за завеждането на иска
съставлява фактът на самото сключване на договора, съответно на съдържащите се в него
клаузи. Фактът на съществуването на нищожната уговорка за заплащане на лихви,
неустойки и/или такси, обуславяла интереса на ищеца да претендира нищожността на
клаузата, алтернативно договора по съдебен ред.
Предвид изложеното и приложените доказателства, молят съдът да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем № 5252764
от 16.10.2024 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и С. И.
В., ЕГН: ********** е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът не прецени, че целият договор е
недействителен, като е взел предвид изложеното и приложените доказателства, молят да
постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че следните клаузи по
сключения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и С. И. В., ЕГН:
**********, Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година, са нищожни, а
именно: Чл. 2, т. 6 от Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година, съгласно
която се дължи възнаградителна лихва в размер от 50 % /петдесет процента/ върху
главницата. Чл. 4 от Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година, съгласно
който заемополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави обезпечение, което да бъде - две физически лица-поръчители, които
трябва да отговарят на поставени от заемодателя условия, банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договора винаги е
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********.
Молят също съдът да постанови съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Договор за предоставяне на гаранция № 5252764 от 16.10.2024 година към
Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година, сключен между "Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК ********* и С. И. В., ЕГН: ********** е изцяло недействителен,
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
Претендират съдебни разноски.
В срока за отговор са постъпили такива:
Видно от постъпилия в срок отговор с вх. № 4952/22.08.2025 г от получаването на
исковата молба, депозирана от С. И. В., ЕГН: **********, въз основа на която е образувано
гр. дело № 530/2025 г., по описа на РС -Чирпан е постъпил отговор от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин
Тодоров – изпълнителен директор чрез главен юрисконсулт Д. К. със съдебен адрес за
получаване на книжа: гр София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40-46, email: *****@**********.**, в който отговор молят съда, в случай, че счете
предявените искове за допустими, молят и да приеме, че твърдението на ищеца, че договора
за паричен заем бил недействителен, за неоснователни и молят още искането му да остане
без уважение.
Оспорват изцяло твърденията на ищцовата страна в ИМ, че процесният договор за
паричен заем бил недействителен, като излагат подробни съображения за това, в това число
цитират и практика на СЕС.
Молят съда, да остави предявените искове без уважение като неоснователни, както
и да бъдат присъдени в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, разноските в
5
настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в т.ч. и разноски за процесуално
представителство в размер на 360,00 лв. Добавят още, че ако съдът постанови решение в
полза на ищцовата страна, правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Видно от постъпилия в срок отговор с вх. № 4949/22.08.2025 г от получаването на
исковата молба, депозирана от С. И. В., ЕГН: **********, въз основа на която е образувано
гр. дело № 530/2025 г., по описа на РС - Чирпан срещу „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от юрисконсулт М. З., съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 35-46, email: **@*********.**., с който заявяват, че твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на гаранция били напълно неоснователни,
видно и от аргументацията, която се основавала на неверни твърдения, инсинуации и
оценъчни съждения на ищеца.
Оспорват изцяло твърденията на ищцовата страна в ИМ, че процесните договори
били недействителни, като излагат подробни съображения за това, в това число цитират и
практика на СЕС.
Молят съда, отхвърли предявените искове и да ги остави без уважение като
неоснователни и недоказани, както и да им бъдат присъдени, разноските в настоящото
производство на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в т.ч. и разноски за процесуално представителство
в размер на 360,00 лв. Добавят още, че ако съдът постанови решение в полза на ищцовата
страна, правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК и
чл. 23 от ЗПК, за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с "Изи
Асет Мениджмънт" АД, както и за установяване недействителността на договора за
поръчителство, сключен с "Файненшъл България" ЕООД.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.10.2024 г. ищцовата
страна в качеството й на кредитополучател е сключила Договор за паричен заем № 5252764,
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, в
качеството си на кредитодател. По силата на този договор, последният е предоставил заемни
средства в размер на BGN 2000 /две хиляди лева/ на г- жа В., а тя следвало да възстанови
кредита, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора, годишен лихвен
процент по заема е определен на 50 % /петдесет процента/, а годишният процент на
разходите на 62.52 % /шестдесет и две цяло и петдесет и два процента/. Срокът на договора
бил 24 /двадесет и четири/ седмици.
Във връзка с Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година и на
основание чл. 4, т. 3 от последния, ищцата сключила и договор за гаранция с "Файненшъл
България" ЕООД, с ЕИК *********, с цел обезпечение на вече подписания договор за
потребителски кредит. С договора за гаранция се уговаряли, че ищцата дължала
възнаграждение на втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* за това,
че ставал гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение се заплащало от г-
жа В. директно по сметките на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* ежемесечно,
заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредита.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит страните са постигнали
съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
6
на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус „ период на просрочие от 0 до 30 дни „ , банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след
крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция ,сключен между
"Файненшъл България" ЕООД чрез "Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на
посредник, и С. И. В. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на
потребителя, поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с "Изи
Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а
именно – задължение за връщане на заемната сума от 2000,00 лв. Установено е, че договорът
влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от
Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1281,24 лв. лв., платимо
разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора
за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждение по начините, установени в
договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален
или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните
средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна
парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
7
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за
възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19,
ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
8
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер
на 62,52 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към
размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съдът намира, че при сключване на договора е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит тъй като макар в договора да е посочен
общия размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размерът на
отделните задължения, от които е формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е
общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за
предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за
поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява
кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на
задълженията.
Горното се установява и от приетата и неоспорена в съдебно заседание ССЕ с вещо
лице М. К.. От заключението на вещото лице безспорно се установява, че ГПР по Договора
за паричен заем , с включено в калкулацията възнаграждение за гаранта е в размер на
166,83%.
В случая при тълкуване на Закона за потребителския кредит в светлината на
цитираната Директива, при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9
10 ЗПК относно минималното необходимо съдържание, доколкото не е налице яснота от
съответните компоненти на задължението, как последното е формирано, какъв е размерът на
общото задължение и разход по кредита, след включване към тях и на задължението за
заплащане на възнаграждение за поръчител.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че процесният
договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради което предявеният против "Изи Асет Мениджмънт" АД главен иск следва да
се уважи като основателен.
По предявеният главен иск против "Файненшъл България" ЕООД, съдът намира
следното:
Предвид установената в производството по делото недействителност на договора
за паричен заем, съдът намира, че договорът за предоставяне на гаранция сключен с
ответника "Файненшъл България" ЕООД, е недействителен, тъй като същият е лишен от
основание с оглед недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във
връзка с който е възникнало правоотношението по договора за поръчителство.
Съгласно чл. 1 от Договора гарантът "Файненшъл България" ЕООД се съгласява да
даде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел обезпечаване
изпълнението на паричните задължения по договора за потребителски кредит. Следователно
договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и единственото основание за
неговото сключването е договорът за кредит, съответно предвиденото в него задължение за
предоставяне на гаранция. Ето защо, предвид недействителността на договора за кредит и
доколкото от постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за
сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение по заема, чрез
предоставяне на гаранция, липсва и основание за сключването на договора за предоставяне
на поръчителство.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора
той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно и доколкото
по принцип договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от
още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е
установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения
кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
С оглед гореизложеното процесния договор за предоставяне на поръчителство
поначало е лишен от основание, тъй като с него не се предоставя услуга в полза на
потребителя. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет
Мениджмънт" АД, цялото възнаграждение за него е поето от потребителя, като в случай на
плащане по издадената гаранция възниква задължение на потребителя към "Файненшъл
10
България" ЕООД за сумата изплатена към "Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно със
съответното обезщетение за забава до окончателното плащане (чл. 5 от Договора). Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така сключеният договор за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният против "Файненшъл България" ЕООД иск
следва да бъде уважен на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.
Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва на
ищцовата страна да се присъдят разноски в размер на:- 231,95 лв. ДТ и 300,00
лв.възнаграждение за вещо лице или общо в размер на 531,95 лв.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество Мавров, с Булстат
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора , бул. Княз Александър
Батенберт № 28,ет.5, офис 42, представлявано от адвокат Мартин Веселинов Мавров, тъй
като преди приключване на съдебното дирене е представен списък по чл. 80 ГПК, в който
като разноски за производството пред първата инстанция адв. Мавров е посочил адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА Възнаграждението е претендирано в полза на
представляваното от адв. Мавров адвокатско дружество, като е представена и Справка от
НАП. С Молба с вх. № 6754/ 10.11.2025 г. се навеждат основания за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА .
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, съдът намира
следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения
в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до
ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
11
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В този смисъл с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС,
І т. о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ
на материално затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на
Наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения
представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и
преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат
чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство
възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия
адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което
не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при
определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото.
В този смисъл е и Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023
г., I т. о., ТК.
Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен съд съдът
намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по
300 лв. по всеки иск. Това е така, тъй като при поемане на безплатната адвокатска защита от
страна на процесуалния представител на ищеца са осъществени правни действия, който не
12
се характеризират с правна сложност.
Към така посочения размер на възнаграждението от по 300 лв. следва на
основание § 2 а от Наредбата да се добави данък добавена стойност като се присъди сумата
от по 360 лв. с ДДС. За да достигне до този извод съдът съобрази, че с актуалната практика
на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК се приема, че при отправено до съда основателно искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат,
регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния
регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза н а адвоката следва да се присъди възнаграждение в
приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху
защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС.
В тази връзка, съдът не споделя направеното възражението за прекомерност на
договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се
определя от съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. В., ЕГН **********, гр.П.,
ул. *** чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, с ЕИК: *********, със съдебен адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Александър Батенберг" № 28, ет. 5, офис 42, действащо чрез
управителя адв.. Мартин Веселинов Мавров, с имейл за кореспонденция: *******@******.**,
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров- изпълнителни
директори иск, че Договор за паричен заем № 5252764 от 16.10.2024 година, сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и С. И. В., ЕГН: ********** е изцяло
недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. В., ЕГН **********, гр.П.,
ул. *** чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, с ЕИК: *********, със съдебен адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Александър Батенберг" № 28, ет. 5, офис 42, действащо чрез
управителя адв.. Мартин Веселинов Мавров, с имейл за кореспонденция: *******@******.**,
срещу „"Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов- управител иск, Договор за
предоставяне на гаранция № 5252764 от 16.10.2024 година към Договор за паричен заем №
5252764 от 16.10.2024 година, сключен между "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК
********* и С. И. В., ЕГН: ********** е изцяло недействителен, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество Мавров, с Булстат ********* със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора , бул. Княз Александър Батенберт №
28,ет.5, офис 42, представлявано от адвокат Мартин Веселинов Мавров, сумата от 360,00 лв.
с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
13
настоящото производство.
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество Мавров, с Булстат
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора , бул. Княз Александър
Батенберт № 28,ет.5, офис 42, представлявано от адвокат Мартин Веселинов Мавров, сумата
от 360,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по настоящото производство.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „ Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на С. И. В., ЕГН **********, гр.П., ул. ***
чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, с ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Александър Батенберг" № 28, ет. 5, офис 42, действащо чрез управителя
адв.. Мартин Веселинов Мавров, с имейл за кореспонденция: *******@******.**
направените по делото разноски в размер на 531,95 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
14