№ 3147
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Боян Г. Бояджиев
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13234/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 24036/2022 г.
по описа на СРС, 56 състав, е допуснато да бъде извършена съдебна делба
между М. З. Е., ЕГН ********** и К. Х. Х., ЕГН **********, по отношение на
следния съсобствен между тях недвижим имот: апартамент № 81, находящ се
в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, трети
етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 88,43 кв.м., при съседи: стълбище, ул. „Баба Вида“, Д.Г.П. и двор,
ведно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, Д.Г.П. и М.Ц.Й., ведно с
5,155 % идеални части от правото на собственост върху общите части на
жилищната сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна
земя, представляващ съгласно схема № 15-104875-02.02.2022 г., издадена от
СГКК – гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.606.885.3.81, с адрес на имота гр. София, район Подуяне, бл. ****, ет.
****, намиращ се на трети етаж в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.606.885.3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.606.885, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, нива на обекта: 1, посочена в документа площ 88,43
кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 9 и 5,155 % идеални части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.606.885.3.80, под обекта: 68134.606.885.3.78, над обекта:
68134.606.885.3.84, при следните квоти: за М. З. Е. – 1/2 ид.ч. и за К. Х. Х. –
1/2 ид.ч.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба на ответника К. Х. Х.. В
жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост, като макар правилно да е
приел за доказано възражението за симулативност на сделката по отношение
на цената, то поради превратното тълкуване на показанията на разпитаните
свидетели на ответника и частичното им некредитиране е достигнал до
неправилния извод за неоснователност на възражението по чл. 23, ал. 2 СК за
частична трансформация при придобиването на процесния недвижим имот.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което делбата да
бъде допусната при посочени във въззивната жалба квоти.
Въззиваемият М. З. Е. оспорва подадената въззивна жалба. Счита
обжалваното решение за правилно и обосновано и моли за потвърждаване на
същото, както и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Производството е образувано по предявен от М. З. Е. срещу К. Х. Х. иск
с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот, придобит в
режим на СИО и останал в обикновена съсобственост между страните след
прекратяване на брака им, а именно: апартамент № 81, находящ се в гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, в жилищна сграда – блок № ****, ****.
В срока по чл. 342 ГПК ответникът е оспорил иска за делба по
отношение квотите в съсобствеността на процесния апартамент, като е
релевирал възражение за частична трансформация с твърдения, че имотът е
придобит частично с негови лични средства.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че по време на сключения
между страните граждански брак К. Х. Х. и М. З. Е. са придобили в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на договор за покупко-продажба
процесния апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, в
жилищна сграда – блок № ****, ****, ведно с избено помещение № 9. Не е
спорно също така, че с Решение № 70 от 12.06.2020 по гр.д. №16/2020 г. по
описа на РС-Мадан, на основание чл. 51 СК е одобрено постигнатото
споразумение между К. Х. Х. и М. З. Е. и е прекратен сключеният между тях
брак.
2
Спорът в настоящото производство е съсредоточен върху това дали
процесният апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. “Хаджи Димитър”, в
жилищна сграда – блок № ****, ****, е притежаван от страните в условията
на съсобственост при равни дялове, или ответникът притежава по-голям дял
от същия, тъй като е налице частична трансформация на лично имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, аналогична в
съответната част на чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г., вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Чл. 20, ал. 1, изр. 1 СК
от 1985 г. /отм./, съответно чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК от 2009 г. запазва
индивидуалната собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити
от единия съпруг по наследство или дарение, поради което, ако такива
имущества бъдат трансформирани изцяло в течение на брака в други
имущества, новопридобитото остава лична собственост на придобилия го
съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите
през време на брака. Единият от тях няма никакво участие в придобиването. В
този смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 5/1972 г. След прекратяването
на имуществената общност поради развод също така по силата на изричната
разпоредба на закона – чл. 28 СК, дяловете на бившите съпрузи от вещите и
вещните права, които са съставлявали съпружеската имуществена общност, са
равни. С иска или възражението по чл. 23, ал. 1 СК се цели установяване, че
при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия
съпруг средства, имущество по чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК или друго лично
имущество, придобито преди брака. Основание за индивидуалното
притежание в този смисъл е липсата или незначителността на принос от
страна на другия съпруг - аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК.
Според практиката на ВКС - например Решение № 355/09.01.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 430/2011 г., II г.о., всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал.
1 и ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съответна на чл.23, ал.1 и ал. 2 СК от 2009 г., по
същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на
презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е
за този, който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи
приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на
извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретната вещ или
вещно право.
С ТР №3/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато в утвърденото от
бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101 СК от 1985 г.
/отм./, съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са
уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен
помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в
съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-
голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово
лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съответно чл. 23, ал. 2
СК от 2009 г.
В процесния случай ответникът по иска за делба оспорва презумпцията
за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на вещни права по
време на брака, като релевира възражение за частична трансформация на
лично имущество, в това число като се стреми да докаже симулация на
посочената в нотариалното производство продажна цена за процесния
апартамент. При преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска
3
имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят
всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на
преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно
изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни
такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно
стойността на придобитото по време на брака имущество /Решение № 347 от
15.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1071/2011 г., IV г.о./.
По делото е представен Договор за посредничество при покупка на
недвижим имот от 16.02.2007 г., по силата на който К. Х. Х. е възложил на
„Орбита - недвижими имоти“ ООД да посредничи срещу възнаграждение за
закупуването на следния недвижим имот - апартамент № 81, находящ се в гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, трети етаж,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
88,43 кв.м., при съседи: стълбище, ул. „Баба Вида“, Д.Г.П. и двор, ведно с
избено помещение № 9, при съседи: коридор, Д.Г.П. и М.Ц.Й., ведно с 5,155 %
идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната
сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна земя, при
следните условия: обявена офертна цена 57 500 евро, която не подлежи на
промяна.
На същата дата 16.02.2007 г. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който “Финлийз” АД, в
качеството на продавач, се е задължило да продаде на К. Х. Х. като купувач
процесния недвижим имот най-късно до 28.03.2007 г., при нотариус Д.Ж., рег.
№ 101 в НК. Продажната цена на имота е определена в размер на 57 500 евро,
платима от купувача със собствени средства и с кредит за закупуване на имот,
предоставен от “Първа инвестиционна банка” АД, като е отбелязано, че така
уговорената цена е окончателна и не подлежи на промяна - т. 2.1 и т. 2.5 от
договора. Уговорено е още заплащането на задатък /капаро/ в размер на 5 000
евро от страна на купувача към момента на сключване на договора, за
удостоверяването на което обстоятелство изрично е посочено, че подписаният
между страните договор има характера на разписка - т. 2.2.
От представения договор № 68КР-АА-0684/13.03.2007 г., сключен
между “Първа инвестиционна банка” АД като кредитодател и К. Х. Х., в
качеството на кредитополучател, се установява, че на ответника е предоставен
кредит при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при
максимално допустим размер от 60 000 лв. за закупуване и ремонт на
апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. ****,
****.
Пред първоинстанционния съд е представен Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 1471, дело № 63 от 2007 г. от
20.03.2007 г. на нотариус Д.Ж., №101 в НК, по силата на който ответникът К.
Х. Х. е закупил от “Финлийз” АД, представлявано от С.И.Б., процесния
недвижим имот - апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, ****, при посочена продажна
цена сумата от 50 000 лв., дължима в седемдневен срок от вписване на
договорна ипотека върху имота в полза на “Първа инвестиционна банка” АД.
За обезпечаване на вземането по предоставения овърдрафт в полза на
банката е учредена първа по ред договорна ипотека върху процесния имот,
видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 67, том I, №
1472, дело № 64/2007 г. от 20.03.2007 г. на нотариус Д.Ж., № 101 в НК, вписан
4
в СВ – гр. София на 20.03.2007 г., акт № 163, том XII, дело № 9683/2007 г.,
страни по който са “Първа инвестиционна банка” АД като кредитор, К. Х. Х.,
в качеството на кредитополучател и ипотекарен длъжник, както и М. З. Х.а -
ипотекарен длъжник, действаща чрез К. Х. Х. като неин пълномощник.
Представена е разписка от 20.03.2007 г., обективираща изявлението на
С.И.Б., в качеството на изпълнителен директор на “Финлийз” АД
/дружеството продавач/, че е получил от К. Х. сумата от 20 500 евро и сумата
от 2 500 лв., която съдържа подпис на посоченото като автор лице и печат на
дружеството. Доколкото разписката представлява частен свидетелстващ
документ, същият по аргумент от разпоредбата на чл. 180 ГПК се ползва от
формална доказателствена сила по отношение на обстоятелството, че
материализираното в него изявление е направено от лицето, посочено като
издател.
Между страните не е спорно, че кредитът е усвоен, като с преводно
нареждане за кредитен превод от 28.03.2007 г. К. Х. Х. е наредил в полза на
С.И.Б. сумата в размер на 60 000 лв., при посочено основание за плащането
покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 66/20.03.2007 г.
За установяване на обстоятелството, че ищцата е имала принос в
събирането на средства за закупуването на процесния имот пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Л. Е. - съпруга на брата на
ищцата и служител при страните, и Б.Е. - брат на ищцата. И двамата излагат
информация относно придобития през 2007 г. недвижим имот, находящ се в
гр. София, кв. “Хаджи Димитър”, като са запознати и с обстоятелствата
относно тегления от страните заем за неговото закупуване. Свидетелят Е.
посочва, че имотът е бил закупен за лични цели, тъй като страните имали
обща мечта да дойдат да живеят в София, за което извън тегления кредит
спестявали пари. Първоначално имотът бил ползван от човека, от когото го
закупили, който останал в него като наемател, след което имало други
наематели до 2021 г., когато последно е бил освободен. Свидетелите
еднозначно посочват, че и двамата съпрузи са участвали в изплащането на
кредита, като твърдят, че самите те /Л. и Б.Е.и/ са получавали пари от тях -
както от М., така и от К., които са внасяли за тяхна сметка в банката за
погасяване на задълженията по кредита.
Изложената информация се потвърждава и от разпитаната в хода на
въззивното производство свидетелка Е.К., втора братовчедка на ищцата -
имотът бил закупен една част със спестявания и друга част с кредит, като
целта на страните била да се преместят да живеят в гр. София заедно с децата
си. За целия период от закупуването му до 2021 г. обаче имотът бил ползван от
наематели, като М. и децата не били живяли в апартамента - преди живяли в
гр. Рудозем заедно с родителите на К., след което семейното жилище в гр.
Рудозем им било дадено от неговите родители, а преди 3-4 години /считано от
о.с.з., проведено на 26.02.2025 г./ М. и децата се преместили на квартира в гр.
София, на ул. “Нишава”. По повод осъществяваната от страните търговска
дейност свидетелката посочва, че имали няколко магазина в гр. Рудозем, с.
Смилян и гр. Мадан, в които и двамата съпрузи работели, като натрупаните
спестявания били именно от личния им бизнес.
Съдът кредитира в цялост изложените от тази група свидетели
показания като логични, последователни и взаимно допълващи се, като
въпреки обстоятелството, че и тримата ангажирани от ищцата свидетели са
лица от очертания в разпоредбата на чл. 172 ГПК кръг, настоящият състав
5
дава вяра на представената от тях информация, тъй като свидетелите Л. и
Б.Е.и излагат данни за лично осъществени и възприети от тях действия по
погасяване на процесния договор за кредит, в това число за предоставянето на
парични суми и от двамата съпрузи, докато свидетелят Е.К. възпроизвежда
сведения в подкрепа на установеното от тях. Именно в качеството на близки
до страните лица, посочените свидетели са били обективно запознати с
действителните отношения между съпрузите, с фактическото ползване на
имота, а конкретно свидетелят Л. Е. - и с упражняваната от тях търговска
дейност, в качеството на техен служител.
За опровергаване на презумпцията за съвместен принос чрез
установяване на произхода на твърдените като извънсемейни средства за
закупуването на процесния имот ответникът представя два договора за
дарение. Първият е сключен на 23.04.2006 г., в гр. Атина, между Й.И.Х., в
качеството на дарител, и К. Х. Х., в качеството на дарен, за сумата от 20 000
евро. Вторият договор е от 12.02.2007 г., сключен в гр. Рудозем, между Х. Х.
Х. - дарител, и К. Х. Х. - дарен, съгласно който на ответника е предоставена
сумата от 14 000 лв. Видно от удостоверение за раждане № 55 от 04.04.1975 г.,
Й.И.Х. и Х. Х. Х. са родители на ответника.
По въпросите дали приложените договори за дарение отговарят на
посочените в тях дати на издаване, какъв е приблизителният период на
съставянето им и има ли следи от антидатиране на същите, пред
първоинстанционния съд е допусната СГЕ, заключението по която не е могло
да даде отговор за времето на произход на използваните хартия и химикални
пасти, нито по въпроса за датирането на представените документи, каквито
възражения са наведени от ищцата по делото.
Предвид липсата на оспорване на автентичността на обсъдените
писмени доказателства в установения от закона преклузивен срок, съдът е
длъжен да приеме за автори на изявленията лицата, подписали договорите за
дарение, тъй като същите представляват частни диспозитивни документи и се
ползват от формална доказателствена сила /чл. 180 ГПК/. Същите обаче не се
ползват с такава сила относно посочените в тях дати, които нямат
характеристиките на достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. В
случая М. Х.а се явява трето по договорите лице, тъй като не е участвала в
създаването им и правата могат да бъдат увредени от тяхното антидатиране,
доколкото с тях се цели да се изключи едно имущество от нейния
патримониум по силата на твърдяната частична трансформация вследствие
получените по договорите за дарение парични средства /в този смисъл
Решение № 273 от 02.12.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1067/2019 г., IV г.о./.
Съгласно изричната разпоредба на закона частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Такива обстоятелства не са удостоверени в хода на
производството, поради което посочените в документите дати са
непротивопоставими на ищцата и същите имат достоверна дата от датата на
представянето им с отговора на исковата молба /Решение № 147 от 6.11.2020
г. на ВКС по гр.д. № 3283/2019 г., III г.о./.
За установяване на обстоятелствата относно симулативност на договора
6
за покупко-продажба в частта за цената, заплащане на част от цената за
придобиване на процесния имот с лични на ответника средства, както и за
произхода на тези средства пред първоинстанционния съд са проведени
разпити на трима свидетели, ангажирани от ответника. Допустимостта на
гласните доказателствени средства за разкриване на симулацията е обусловена
от наличието на начало на писмено доказателство, на основание чл. 165, ал. 2
ГПК. Такива документи представляват предварителният договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 16.02.2007 г. и писмената разписка от
20.03.2007 г., доколкото изхождат от другата страна по волеизявлението, чиято
привидност се твърди, а именно от прехвърлителя по договора за покупко-
продажба - “Финлийз” АД, представлявано от изпълнителния директор С.И.Б.
/Решение № 775 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 929/2009 г., I г.о./.
Обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването на
имота, могат да се установяват с всички допустими по ГПК доказателствени
средства - Решение № 94 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1258/2009 г., I г.о.
Съгласно показанията на свидетеля В.С.Б. - семеен приятел на страните,
покупката на процесния недвижим имот се е случила по средата на месец
февруари 2007 г. Същият излага сведения как по молба на ответника закарал
със своя бус от София стока за магазина му в гр. Рудозем и тъй като станало
късно, останал да пренощува в дома на своя приятел. Твърди, че на
следващата сутрин преди да си тръгне били той, К. и чичо Х. /бащата на
ответника/, когато последният предоставил на сина си пари да си купи
апартамент, за което подписали “нещо”. Ответникът преброил парите, като
сумата възлизала на около 14000-15000 лв. Някъде около месец след това
свидетелят получил обаждане от К., който му заявил, че носи голяма сума
пари за закупуване на апартамента и го помолил да спи в неговото жилище в
кв. “Люлин”. Ответникът бил много притеснен, като вечерта преброили
парите и установили 1000-2000 лв. и някъде около 20 000 евро. На следващия
ден отишли заедно при нотариуса, тъй като ответникът не познавал София и
го било страх да отиде сам - свидетелят останал да чака в коридора, където
държал парите, след което ги подал на ответника. В.Б. твърди, че не е бил в
стаята, видял е други хора да влизат, но не знае на кого К. е дал парите. След
това излага сведения, че след като се прибрал от Рудозем, няколко дни по-
късно, ответникът му се обадил много щастлив и му казал, че има
предварителен договор за покупка на апартамента. Отделно посочва, че
вечерта преди срещата с нотариуса К. му бил споменал, че стойността на
апартамента била около 60 000 евро, а парите, които носел в себе си, били от
майка му и баща му, но трябвало да изтегли кредит за останалата сума.
Разпитан е свидетелят Й. Х. Х. - брат на ответника, който споделя как
през 2006 г. неговото семейство и това на брат му прекарали Великденските
празници в Гърция, където били поканени на гости от тяхната майка. Посочва,
че помнел годината, тъй като тогава се родила племенницата му. Една вечер
двамата братя били извикани от майка им, която им обявила, че искала да даде
пари на К. за жилище, като по-късно щяла да даде и на свидетеля за ремонт на
къщата. Извадила сумата от 20 000 евро, която преброили, и му ги дала в брой
/на К./. Подписали документ, тъй като майка им искала да се запише, че тези
пари ще отидат за жилище на брат му - “не просто така да му даде пари, а да
бъдат упоменати, че са за жилище”. От майка си свидетелят разбрал, че искала
да даде парите на К., защото със съпругата му не били в добри отношения.
Сочи, че брат му имал магазин “Левче”, но нямал чак такива приходи, че да си
закупи жилище, като не знае дали майка им му е помагала с бизнеса. М.
7
тогава през 2006 г. била бременна и гледала децата, след което работела в
магазина като продавачка. Излага още, че е запознат и с предоставянето на
парични средства от техния баща в полза на брат му - сумата от 10 000 - 15
000 лв., вложени от К. за жилище в гр. София, ж.к. “Хаджи Димитър”.
Свидетелят заявява, че и самият той е получавал пари от родителите си,
включително и по банков път от своята майка, но не са подписвали договор за
дарение.
Обстоятелства относно разпоредителната сделка с процесния недвижим
имот излага и свидетелят С.И.Б., представляващ дружеството продавач
“Финлийз” АД, който потвърждава факта, че е продал имота на К. Х. Х., като
лично се е явил на сделката при нотариус Д.Ж., а преди това са подписали и
предварителен договор. Посочва, че не помни дали е имало промяна в
продажната цена в периода от подписването на предварителния договор до
нотариалната сделка, но заявява, че в копието на предварителния договор, с
което си служи, е записана сумата от 52500 евро, а вписаната в нотариалния
акт сума е 50000 лв. В о.с.з., проведено на 27.06.2023 г., на С.Б. е предявена
разписка от 20.03.2007 г., находяща се на лист 41 от първоинстанционното
дело, по отношение на която свидетелят заявява, че подписът прилича на
неговия, но е малко по-различен. На следващо място, потвърждава, че
неговият екземпляр е идентичен с приложения по делото предварителен
договор, находящ се на л. 38 и сл., но поддържа, че вписаната в нотариалния
акт сума най-вероятно е тази, която са получили. Разликата в цените обяснява
с изминалия период от един месец, считано от 16.02.2007 г. до 16.03.2007 г.,
както и с възможността цената да бъде редуцирана при наличието на тежест
върху имота.
В хода на въззивното производство е разпитана свидетелката Л.Л.Е. -
адвокат по професия, позната на ответника от пролетта на 2007 г., когато
техният общ приятел В.Б., също разпитан пред първоинстанционния съд в
качеството на свидетел, ги запознал по повод оказването на съдействие на
ответника при нотариалното изповядване на сделката за покупка на процесния
имот. Съгласно показанията на свидетеля Е. същата е присъствала в
апартамента на В.Б., където К. Х. останал да пренощува вечерта преди
срещата с нотариуса. Тогава ответникът показал предварителния договор,
който бил сключил месец по-рано и по който заплатил капаро в размер на 5
000 евро, като съгласно представената от него информация останалата
продажна цена трябвало да заплати с лични средства и с банков кредит.
Посочва, че К. бил доста притеснен, тъй като съгласно обясненията му
действителната продажна цена, която щяла да бъде записана по нотариалния
акт, щяла да бъде и тази, която ще постъпи по отпуснатия му банков кредит, а
не цената, отразена в предварителния договор. На тази среща свидетелката
разбрала, че ответникът носи около 20 000 евро и около 2 000 лв., които заедно
с В.Б. преброили за предаването им на следващия ден на продавача. Предвид
разминаването между действителната продажна цена и тази, посочена в
нотариалния акт, нейната роля в процесните събития се изразявала в това да
придружи ответника при нотариуса и да убеди управителя на дружеството
продавач да подпише поне една саморъчна разписка за сумата, която е
получил в брой. На следващия ден в кантората на нотариуса присъствали
представителят на продавача, К. и свидетелката Е., докато техният приятел
В.Б. останал отвън пред кабинета, където държал на съхранение парите.
Твърди се, че след изповядването на сделката К. взел парите от Васил и в
присъствието на нотариуса те били отново преброени и предадени на
8
управителя - конкретно сумата от 20 000 евро и сумата между 2000 и 2500 лв.,
за което управителят съставил саморъчна разписка, подписана и подпечатана
лично от него пред адв. Е.. Последната излага сведения и за проведен
емоционален разговор по телефона с майката на ответника вечерта преди
сделката, която споделила, че е предоставила на сина си на практика
всичките си спестявания от дългогодишната си работа в Гърция - сумата от
около 20 000 евро, както и че неговият баща също му е помогнал с определена
сума пари.
При съвкупния анализ на обсъдените гласни доказателствени средства
от разпитите на свидетелите В.Б., С.Б. и Л. Е. и приложените по делото
писмени доказателства, съдът кредитира изложените от тях показания по
отношение на фактите, за които се подкрепят и допълват, а именно - че С.Б.
като представляващ “Финлийз” АД е сключил с ответника предварителен
договор за покупка на процесния недвижим имот, след което се е явил пред
нотариус Д.Ж. за нотариално изповядване на сделката, където получил в брой
сумата от 20 000 евро и сумата от 2 000 - 2 500 лв. от К. Х., в качеството му на
купувач, доколкото посочените обстоятелства съответстват на приложената по
делото разписка от 20.03.2007 г., удостоверяваща, че С.И.Б., в качеството на
изпълнителен директор на “Финлийз” АД, е получил от К. Х. сумата от 20 500
евро и сумата от 2 500 лв. При отчитане и на преводно нареждане за кредитен
превод от 28.03.2007 г., настоящият състав намира за безспорно установено
наличието на симулативност в изявленията на страните по извършената
разпоредителна сделка в частта относно продажната цена на процесния
апартамент. Действителната цена на имота възлиза на сумата от 57 455,74
евро, представляваща сбор от сумите 31 955,74 евро /равностойност на сбора
от сумите от 60 000 лв. - продажна цена по нотариалния акт, и 2 500 лв.,
получени от св. Б./, 20 500 евро, също получени в деня на сделката от св. Б., и
сумата от 5 000 евро, получена като задатък при подписване на
предварителния договор. В този смисъл съдът кредитира показанията на
свидетелите В.Б. и Л. Е. единствено в частта, в която разкриват симулацията
по отношение на продажната цена за апартамента, но не и в частта относно
произхода на вложените средства за разликата над получената по договора за
кредит сума до пълния размер на платената цена по договора.
Извън гореизложената част събраните гласни доказателствени средства
от разпита на свидетеля В.Б. са непоследователни и вътрешно противоречиви
по следните съображения: Първоначално свидетелят заявява, че покупката е
извършена в средата на месец февруари 2007 г., като месец по-късно, тоест
през месец март 2007 г., получил обаждането от К., който го уведомил, че носи
голяма сума пари за закупуване на апартамента и на следващия ден заедно с
ответника посетили нотариуса. След така представената информация
свидетелят разказва, че след като се прибрал от Рудозем, няколко дни по-късно
/което времево предхожда посещението на ответника в гр. София/, разбрал от
К., че има предварителен договор. По повод наведените доводи на въззивника
за съответствие на показанията на този свидетел с приложените по делото
писмени доказателства следва да се посочи, че макар свидетелят да описва
събитията към момента, съответстващ на съставянето на документите, прави
впечатление, че изложените от него данни са разпокъсани, а не хронологично
подредени с оглед хода на тяхното настъпване. Житейски логично е първо да
се сключи предварителен договор и едва след това да се премине към
окончателното изповядване на сделката, която прехвърля собствеността върху
имота, а от разпита на В.Б. се извежда обратна последователност. Това
9
обстоятелство би могло да се обясни с изминалия дълъг период от време,
считано от датата на събитията /2007 г./ до момента на провеждане на разпита
в о.с.з. през 2023 г., ако свидетелят не излагаше толкова ясни и конкретни
данни за начина на получаване на паричните суми, тяхното преброяване и
конкретния им размер, което не кореспондира с объркването му по отношение
на останалите факти и обстоятелства относно разпоредителната сделка.
Изложеното поставя под съмнение обективността на свидетеля при даване на
показанията и навежда на извода, че същият не е бил конкретно наясно със
случващото се, а това само по себе си дискредитира достоверността на
изложената информация. Настоящият състав отчита критично още
обстоятелството, че свидетелят Б. не споменава в нито един момент
присъствието на свидетеля Л. Е. в апартамента му вечерта преди
нотариалното изповядване на сделката, нито в кантората на нотариуса, което
свидетелства за избирателно подбраната информация, която да бъде изложена
пред съда, а в тази връзка и очевидния стремеж на свидетеля да опише
процесните събития по начин, който счита, че е най-благоприятен за неговия
приятел. По тези съображения съдът не дава вяра и на твърденията, че
свидетелят е присъствал на реалното предаване на парични средства в размер
на 14 000 - 15 000 лв. от Х. Х. на К. Х..
Свидетелят Й. Х. е брат на ответника и неговите показания предвид
възможната му заинтересованост в полза на брат му, също не могат да се
кредитират като обективни и безпристрастни, по аргумент от разпоредбата на
чл. 172 ГПК. Свидетелските показания, които изхождат от близък роднина,
следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, като се отчита дали
свидетелят е лично ангажиран от даването на подобни показания. В този
смисъл съдът е свободен в преценката си, като следва да се ръководи от
съответствието им с останалите събрани по делото доказателства, преценени
самостоятелно и в тяхната съвкупност, както и от правилата на логиката
/Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 843/2009 г., I г.о./. В
конкретния случай съдът намира за изцяло противречащо на формалната
житейска логика съставянето на писмен договор за дарение между роднини по
права линия, още повече предвид твърденията, че и свидетелят Х. е получавал
парични средства от родителите си, за което не са съставяли такива договори.
Различното отношение на двамата родители към синовете им не може да се
обоснове и със становището, че в отношенията между съпрузите “имало
нещо”. Обстоятелството, че през 2006 г. страните като семейство са били
поканени от майката на ответника да празнуват заедно Великденските
празници, както и фактът, че ищцата по това време е била бременна,
опровергават тази теза. Същевременно, влошените лични отношения между
съпрузите, съпътстващи брака им /за които твърдения по делото няма
ангажирани доказателства/, нямат пряко отношение и не могат да бъдат
доказателство за твърдяната трансформация на лични средства. Показанията
на свид. Й. Х. са нелогични, видимо пристрастни и резултат не на
действително възприети обстоятелства, а на предварително подготвена линия
на защита на въззивника по делото. Предвид изложеното, съдът не кредитира
показанията на свидетеля Х. по отношение на твърденията, че лично е
възприел предаването на сумата в размер на 20 000 евро от неговата майка в
полза на ответника.
Настоящият състав не дава вяра и на показанията на свидетеля С.Б. в
частта относно продажната цена за апартамента - тази от 50 000 лв., която е
вписана в нотариалния акт, доколкото по делото са налице писмени
10
доказателства за извършването на паричен превод за сумата в размер на 60
000 лв., а що се касае до разписката за получаване на пари в брой в размер на
20 500 евро и на 2 500 лв., същият не отрича категорично, че това не е
неговият подпис, като е налице и поставен печат на дружеството продавач.
Посочените обстоятелства са възприети лично и непосредствено от
свидетелката Л. Е. - както подписването на процесната разписка, така и
приемането на сумите от изпълнителния директор на дружеството продавач.
Що се отнася до показанията на разпитаната пред въззивния съд
свидетелка Л. Е., съдът констатира несъответствия между представената от
същата информация и останалия събран по делото доказателствен материал.
Майката на ответника споделила на свидетелката, че е предоставила на К.
всичките си спестявания от дългогодишната си работа в Гърция, което не
кореспондира на изложените от свидетеля Й. Х. данни, че и на него са
обещани пари за ремонт на къщата, както и че и друг път е получавал пари от
родителите си. Изложеното свидетелства за доброто финансово състояние на
родителите /каквито твърдения излага и самият ответник в отговора на
исковата молба/ и възможността им да осигуряват парични средства и на
двете си деца, като, доколкото не става дума за изолиран случай, съдът
приема, че отстъпените безвъзмездно суми от родителите в полза на ответника
и на неговия брат имат характера на обичайни дарения. По отношение
упражняваната от свидетелката адвокатска професия, същата посочва, че не е
била упълномощавана никога по настоящото дело, нито е присъствала на
заседанието по време на разпита на свидетелите пред районния съд, а е чакала
отвън пред залата преди да бъдат разпитани. В тази връзка буди недоумение
защо свидетелят В.Б. не е разкрил в показанията си присъствието на адв. Е.
както вечерта в неговия дом, така и на следващата сутрин при нотариуса, а
единствено заявява, че са влизали хора в кантората, но не знае какви са.
Съществено различни са и оценките, които двамата свидетели дават за
състоянието на ответника вечерта преди нотариалното изповядване на
сделката - свидетелят В.Б. обяснява притеснението на К. с обстоятелството, че
носи голяма сума пари в себе си и с това, че го било страх да отиде сам при
нотариуса, тъй като не познавал София, докато свидетелката Л. Е. свързва
притеснението му с реалната продажна цена за апартамента и тази посочена в
нотариалния акт. Изложеното само по себе си поставя под съмнение
действителното положение на нещата и навежда на извод за силна
заинтересованост в линията на защита на ответника. Следва да бъде отчетено
още обстоятелството, че след прекратяване на брака между страните адв. Е.
като представител на въззивника е образувала две заповедни производства за
неплащане на консумативи и разноски за процесния имот срещу ищцата, което
също демонстрира нейната заинтересованост в полза на ответника по делото.
Установява се, че този свидетел няма преки впечатления за непосредствено
получаване от ответника на парични суми от неговите родители, като
изложената в този смисъл информация има производен характер. Отделно от
изложеното, свидетелят споделя с изключителни подробности обстоятелства
/точен размер на предавани суми, точни думи на ответника и майка му/, които
са настъпили преди 17 години, при това касаещи един от всичките й клиенти,
което съдът намира за абсолютно нелогично и резултат не на действително
възприети обстоятелства, а на предварително подготвена защитна линия на
въззивника. По тези съображения извън гореизложената част /за предаване на
сумите на С.Б. съгласно разписка от 20.03.2007 г./ съдът не дава вяра на
показанията на свид. Л. Е..
11
Други доказателства за оборване законовата презумпция на чл. 21, ал. 1
СК и за установяване липсата на съвместен принос в придобиването на
процесния имот не са ангажирани.
Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 72/07.07.2017 г. на
ВКС по гр.д. №3056/2016 г., I г.о., Решение № 581/02.08.2010 г. на ВКС по
гр.д. №1329/2009 г., I г.о./, трансформацията следва да бъде установена при
условията на пълно и главно доказване или по категоричен начин, което в
настоящия процес не е направено, като въззивният съд споделя изцяло
решаващия извод на първоинстанционния съд за необорена презумпция за
съвместен принос.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД договорът за дарение може
да бъде сключен като формален или като реален договор. Следователно, за да
породи правно действие, договорът следва да бъде сключен или в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, или действието му се поражда при
реалното предаване на дареното имущество, в който случай не е обусловено от
наличието или липсата на писмен документ. Същевременно, предвид
възражението за антидатиране на документите, доколкото ищцата има
качеството на “трето лице” в изяснения по-горе смисъл, датите на съставяне
на процесните договори трябва да бъдат установени с всички допустими от
закона доказателствени средства от страната, която се ползва от тях
/претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, предмет на
направените изявления/, т.е. в случая от ответника. От показанията на
разпитаните по делото свидетели обаче не се установява при условията на
пълно и главно доказване нито даването на самите парични средства, нито
конкретния момент на тяхното извършване, доколкото съдът не кредитира
показанията на свидетелите В.Б. и Й. Х. в тази част. В този смисъл, при
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал,
настоящият състав приема, че оспорените договори за дарение са съставени за
целите на съдебния процес. При липса на установено реално предаване на
дарената вещ, договор за дарение, сключен в обикновена писмена форма, по
своята същност представлява обещание за дарение, което само по себе си не
произвежда действие - по аргумент от нормата на чл. 226, ал. 1 ЗЗД.
Достоверността на поддържаната от ответника защитна теза се
разколебава и от обстоятелството, че страните са упражнявали търговска
дейност по управление на магазини, в който смисъл са показанията на всички
разпитани в хода на производството свидетели, близки до страните. Самият
факт, че ответникът е имал отворени три магазина в различни населени места
/съгласно показанията на свидетелката Кичукова/, навежда на извод, че те са
генерирали приходи, което обуславя и възможността за натрупване на
спестявания за закупуване на жилище, каквито данни се извличат от
показанията на Л. Е.. Включително братът на ответника потвърждава, че и
ищцата е работила в магазина, което от своя страна също обуславя
вероятността от заделени парични средства. В този смисъл към момента, към
който се твърди, че е липсвал принос - датата на придобиване на процесния
имот, е установено, че ищцата е работила, а след това е била ангажирана и с
погасяване на задълженията по отпуснатия кредит, като тези обстоятелства са
достатъчни, за да разколебаят тезата на ответника в противната насока.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че процесният апартамент № 81, находящ
се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, ****,
12
е придобит от двамата съделители при наличието на съвместен принос и при
режим на СИО, като след прекратяване на брака между двамата същият е
останал в обикновена съсобственост и при равни квоти по ½ ид.ч.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 750
лв. Същото е действително заплатено, видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, представляващи разписки за
получените суми /л. 45-46/.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13234/27.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 24036/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА К. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на М. З. Е., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в
размер от 750 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13