О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2025
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на двадесет и втори октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1518 по описа
за 2019 година.
С Решение № 122
от 03.07.2019г., постановено по гр. дело № 1253/2018г. по описа на Районен съд
– Несебър е отхвърлен иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК на „Сибо 69“
ЕООД със седалище гр. София за приемане за установено, че Ю.В.Е., роден на ***г.
в Република Русия – собственик на имот в комплекс гр. Равда, ул. „Рибарска“ №
16, бл. 1, ет. 2, ап. 222, дължи на „Сибо 69“ ЕООД следните суми – 690, 16
лева, задължение за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. според сключения
помежду си договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.07.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, както и сумата 179, 28 лева, представляваща лихва за забава от
01.01.2016г. до 23.07.2018г., както и 625 лева, представляващи разноски, от
които 600 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса за
заповедно производство, за което е издадена Заповед за изпълнение №
436/03.09.2018г., постановена по частно гр. дело № 764/2018г. по описа на
Районен съд – Несебър.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Сибо 69“ със седалище гр.
София, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена изцяло
претенцията против Ю.В.Е.. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. По отношение на допустимостта на
решението се посочва, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са послужили
впоследствие за постановяване на краен съдебен акт, като тези въпроси не са въведени
от страните в процеса, съдът е обсъдил обстоятелства, които ответникът не е
коментирал и не е оспорвал – нито в отговора си към исковата молба, нито в
открито съдебно заседание. В жалбата се посочва, че е неправилен направения
извод от страна на съда, че договорът, сключен с Председателя на етажната
собственост в комплекса е в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС,
тъй като е предвидена възможност всички или част от правомощията на управителя
да се възложат единствено на физическо лице, което не е собственик, а в
настоящия случай не е налице такава хипотеза. В жалбата се посочва, че е
неправилен извода, че ответникът не е страна по сключения Договор за поддръжка
и управление и съответно не дължи
претендираната сума, тъй като задълженията на ответника да заплаща разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат на първо
място от закона и от решението на Общото събрание на етажната собственост,
независимо от уговореното в договора.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса е
заплатена, жалбата е депозирана в преклузивния срок за атакуване на решението и
процесуалният представител на въззивното дружество разполага с валидна
представителна власт да я депозира пред въззивната инстанция.
Ответната
страна – Ю.В.Е. чрез своите процесуални представители – адвокат Е.К. и адвокат
Александър Богданов депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в
който посочва, че не е налице твърдяната от въззивното дружество недопустимост
на постановеното съдебно решение. Посочва се, че депозираната жалба е
недопустима доколкото в нея се навеждат нови твърдения относно това какъв е
характера на представения в производството по делото договор. Посочва се, че
правилно е единствено становището на въззивното дружество, че задълженията на
ответника да заплаща разходите за управление и поддържане на общи части на
сградата произтичат от закона и от решение на ОС на ЕС, но начинът на
определяне на тези такси също възниква по силата на закона, а именно съобразно
разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС, по силата на която разходите се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните семейства и съответно следва да е съпроводен от решение на ОС в този
смисъл, но е факт липсата на уговорен размер на таксата от Общото събрание, на
взето решение относно разпределението на разходите по реда на чл. 51 от ЗУЕС, не
е налице и доказателство тези разноски
да са поемани от страна на ищеца.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са
няколко обективно кумулативно съединени иска от „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр.
София против Ю.В.Е. от с. Равда, с който се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответната страна – Ю.В.Е., че същият дължи на „Сибо
69“ ЕООД следните суми: сума в размер на 690, 16 лева, представляваща
задължение за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. според сключения помежду
им Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс ведно със законната
лихва върху тази сума от 23.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер от 179, 28 лева, представляваща лихва за забава от
01.01.2016г. до 23.07.2018г. , както и разноските по делото.
Безспорно е, че
предявеният иск е по реда на чл 422 от ГПК след депозирано възражение и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 436 от
03.09.2018г., постановена по частно гр. дело № 764/2018г. по описа на Районен
съд – Несебър.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 5794/23.07.2019г. по описа на Районен съд – Несебър
от „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр. София против Решение № 122 от 03.07.2019г.,
постановено по гр. дело № 1253/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението
да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.