Р
Е Ш Е
Н И Е №
260245
гр. Пловдив, 02.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14600 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД, вр. с
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от .................
М.Д. и Н.С. чрез ..... Д. против Р.Т.Р. за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от : главница: 1842.14 лева, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва: 318.03 лева;
2002.23 лева - неустойка за неизпълнение и 206.30 лева обезщетение за забава,
както и 27 лева - разходи. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2017 г. е сключен между ...........
и ответника договор за потребителски кредит. Преди това е предоставен на
кредитополучателя Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита. Кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя потребителски заем за лични нужди в размер на 2000 лева, с
които да погаси друго задължение от 1040.95 лева. Изплатен е остатъка.
Договорната лихва за срока на договора е 384.70 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва – 2384.70 лева - се заплащат на 10 равни
седмични погасителни вноски от по 238.47 лева. Първата е платима на 17.01.2018
г., а последната на 14.10.2018 г. Предвидено е заплащане на такса за разходи
при забава над 30 дни. Начислена е такава в максимален размер - 45 лева. Предвидено е предоставяне на обезпечение в
тридневен срок - 2 физически лица при определени условия, или банкова гаранция.
Не е предоставено такова и затова е начислена неустойка 2224.70 лева дължима на
10 вноски. Сумата, която е погасена от заемополучателя е в размер на 465 лева.
С нея са погасени 222.47 лева - неустойка, 18 лева - такса разходи, 66.67 лева
– договорна лихва, 157.86 лева главница.
Не е обявена предсрочна изискуемост. На 01.10.2018 г. е сключен Договор за
цесия между ..........., и ищеца за прехвърляне на вземането. Изготвени са
уведомления до длъжника, които не са връчени. Вземането е претендирано по чл.
410 от ГПК.
В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска. Притендира
недействителност на договора поради противоречие с ЗПК. Не е посочен начина на
изчисляване на ГПР.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 15.12.2017 г. е
видно, че между ........... и ответника е постигнато споразумение за
предоставяне на заем от 2000 лв. за срок е 10 месеца. Заема се връща на 10 вноски
по 238,47 лв. от 17.01.2018 г. до 14.10.2018 г. ГЛП е 40 %, а ГПР-47,92 %.
Последният ни включва лихви за забава, неустойки и разходи. Дължи се неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер от 2224,70
лв.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010
г.; приложение от 01.10.2018 г. е видно, че между кредитора и ищеца е
постигнато съгласие за продажба на вземания, определени с премо-предавателен
протокол. На 01.10.2018 г. е предадено вземането на ........... към ответника в
размер от 4251,93 лв.
От приложеното уведомление (лист 20от делото) е видно, че до ответника е
изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.
От изготвеното заключение от 23.04.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че заемната
сума е усвоена, като част от нея-1040,95 лв. е погасила задължение по друг
договор. размера на ГПР при прилагане на формулата в ЗПК е 40%;. Оскъпяването
на договора с 111,235 % става от начислената неустойка-2224,70 лв.
От приложеното ч. г. д. 11001/19 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал
заявление по чл. 410 ГПК за притендираното
вземане,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу нея в срок е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания на заявителя за предявяване на установителен
иск.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 11001/19 г. на ПРС е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето
производство, за притежание на вземане от Р.Р. на сключен договор за цесия
между него и кредитора на ..........., то той следва да установи наличието на
всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето
спрямо третото лице.
Тъй като договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с
него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно
или срещу насрещна престация, за да е налице валидно
сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера,
доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане
като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД предишният кредитор е задължен
да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не
е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора
за цесия между страните, /същото има значение за
третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за
това. Следователно за всички трети
лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо
длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор
на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в
практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от
страна на цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да е изготвено
уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по
сключения между него и ........... договор от 16.11.2010 г. с ; приложение от
01.10.2018 г. г., но липсват доказателства установяващи връчването на
уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното
производство.
При съвкупната
преценка на доказателствата по делото, съд намира за доказано възникването на
валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит между ........... и ответника, по който последния е усвоил
заетата сума. Предвид изготвеното заключение по ССЕ което съдът кредитара
изцяло като компетентно изготвено, се доказва, че е налице непогасено
задължение по договора за главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка. Тъй като се касае за правоотношение
произтичащо от договор за потребителски кредит следва да се извърши преценка за
съответствието му с предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В
случая, при преценка съдържанието, съдът установи несъответствие с разпоредбата
на чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочен
ГЛП от 40
% без обаче да са посочени условията за прилагането му, тъй като липсва
уточнение на базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент–дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. По този начин не
е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето-върху цялата дължима
главница или е съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно как е
формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В
договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40
%.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид констатираното от съда
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, следва да се приеме договорът за потребителски
кредит за недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК.
Предвид установената недействителност на договора не се налага произнасяне от
съда по останалите възражения на ответника за недействителност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. В
случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата
се претендира като дължима на действително договорно основание, а не на
основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително правоотношение.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл.
34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване
– при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил.
Настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и
отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е
недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят такива съобразно представения списък и доказателства в
размер от 150 лв. за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер от по 537 лв. за настоящето
производство и предхождащото го заповедно производство, по което възражението е
депозирано от процесуалния представител на длъжника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от ................. М.Д. и Н.С. против Р.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1842.14 (хиляда осемстотин четиридесет и два лева и 14
ст.) лева- главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва 318.03 (триста и осемнадесет лева и 03 ст.) лева;
2002.23 (две хиляди и два лева и 23 ст.) лева - неустойка за неизпълнение и
206.30 (двеста и шест лева и 30 ст.) лева обезщетение за забава, както и 27 (двадесет
и седем) лева - разходи., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д
11001/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от .................
М.Д. и Н.С. да заплати на Р.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 150 (сто
и петдесет ) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от .................
М.Д. и Н.С. да заплати на адвокат Е.Г.И. с личен номер ......... с адрес гр. ................
сумата от 537 (петстотин тридесет и седем) лв. за адвокатско възнаграждение по
настоящето производство и сумата от 537 (петстотин тридесет и седем) лв. за
заповедното производство по ч. г. д. 11001/19 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/п./ Димитрина Тенева
Вярно с оригинала!
ММ