№ 681
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110157378 по описа за 2023 година
И. К. Д. е предявил срещу „,,,,,”ЕООД искове, както следва:1.иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване на нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане по
договора за паричен заем №98,,,,089 от 21.01.2022; 2. иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 43.77 лева, представляваща недължимо
платена по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.01.2022 е сключил договор за паричен заем
№98,,,,089 с „,,,,,”ЕООД / с предишна фирма 4 финанс/, за сумата от 80 лева,
за срок до 26.01.2022, при ГПР-47.9% и лихвен процент по кредита -39.24%..В
договора била предвидена такса за бързо разцглеждане в размер на 15 лева,
дължима от кредитополучателя.По силата на анекс от 21.01.2022, сключен
към договора била отпусната на ищеца допълнителна сума в размер на 50
лева, като сумата за експресно разглеждане се увеличила на 23.67 лева. На
21.01.2022 е сключен нов анекс между страните, по силата на който е
отпусната допълнителна сума в размер от 80 лева, а таксата за експресно
разглеждане се променила на 36.04 лева.На 21.01.2022 е сключен и трети
1
анекс към договора, по силата на който е отпусната допълнителна сума в
размер на 50 лева, като сумата за експресно разглеждане се променила на
43.77 лева.Твърди, че е погасил сумата по договора, включително таксата за
експресно разглеждане, като заплатената сума е в размер на 303.77
лева.Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10
вр.с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно:ГПР, тъй като в договора за кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР.Поддържа, че действителният ГПР е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че таксата за
експресно разглеждане следва да бъде включена в ГПР.Невключването на
таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че посочването в договора на ГПР, който не е
реално прилагания представлява „заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.1, т.1 от ЗЗП.Твърди, че клаузата, която
предвижда такса за експресно разглеждане е нищожна.Поддържа, че
възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Налице
е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.В случая не е
налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Твърди, че
клаузата за такса за експресно разглеждане противоречи на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.Поддържа,
че таксата за експресно разглеждане представлява начин кредиторът да си
набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблудаване на
основания принцип, забраняващ неоснователното обогатяване.Твърди, че
таксата за експресно разглеждане предствалява допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,,”ЕООД оспорва предявените
искове.Потвърждава, че ищецът е заплатил задълженията си по договора
предсрочно , а именно: сумата от 303.77 лева, от която 260 лева – главница по
кредита и 43.77 лева – такса за бързо разглеждане.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
2
фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит №98,,,,089 от 21.01.2022 е предоставен
от 4 Финанс ЕООД в полза на И. К. Д. сумата от 80 лева, за срок от 5 дни, при
ГПР-47.9%, при такса за бързо разглеждане в размер ог 15 лева и обща
дължима сума в размер от 95.43 лева.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 21.01.2022 към договор за
кредит №98,,,,089/21.01.2022 е предоставена допълнително сума в размер от
50 лева или общо 130 лева, при ГПР-48.2%, такса за бързо разглеждане -23.67
лева и обща сума на връщане 154.37 лева.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 21.01.2022 към договор за
кредит №98,,,,089/21.01.2022 е предоставена допълнително сума в размер от
80 лева или общо 210лева, при ГПР-47.9%, такса за бързо разглеждане -36.04
лева и обща сума на връщане 247.17 лева.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 21.01.2022 към договор за
кредит №98,,,,089/21.01.2022 е предоставена допълнително сума в размер от
50 лева или общо 260 лева, при ГПР-48.2%, такса за бързо разглеждане -
43.77лева и обща сума на връщане 305.17 лева.
По делото е представена преддоговорна информация и Общи условия по
договора за кредит.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за кредит №98,,,,089 от 21.01.2022 е предоставен
от 4 Финанс ЕООД в полза на И. К. Д. сумата от 80 лева, за срок от 5 дни, при
ГПР-47.9%, при такса за бързо разглеждане в размер ог 15 лева и обща
дължима сума в размер от 95.43 лева.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 21.01.2022 към договор за
кредит №98,,,,089/21.01.2022 е предоставена допълнително сума в размер от
50 лева или общо 130 лева, при ГПР-48.2%, такса за бързо разглеждане -23.67
лева и обща сума на връщане 154.37 лева.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 21.01.2022 към договор за
кредит №98,,,,089/21.01.2022 е предоставена допълнително сума в размер от
80 лева или общо 210лева, при ГПР-47.9%, такса за бързо разглеждане -36.04
лева и обща сума на връщане 247.17 лева.
По силата на Анекс за допълнителна сума от 21.01.2022 към договор за
3
кредит №98,,,,089/21.01.2022 е предоставена допълнително сума в размер от
50 лева или общо 260 лева, при ГПР-48.2%, такса за бързо разглеждане -
43.77лева и обща сума на връщане 305.17 лева.
Съгласно Общите условия към договора таксата за бързо разглеждане е
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и
отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по
телефон или на хартиен носител в офис на партньор.Таксата за бързо
разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на
кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в
Общите условия и съгласно Тарифа на кредитора.
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, клаузата следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като
същевременно не попада в никое от изключенията на чл.144 от ЗЗП.С
клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане на документи по същество
се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит.Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не
може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение
за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита и клаузата , която предвижда
дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата
за бързо разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на
кандидат –заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на
кредита, а не допълнителна услуга.
С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за бързо
разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
4
По отношение на ГПР
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 21.01.2022,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.01.2022 е в размер от 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на
10%.В случая по договора ГПР е 48.2% /след последния анекс и така както е
посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%..
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и таксата за бързо
разглеждане.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата
за експресно разглеждане представлява също разход по кредита, който следва
да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от факта, че таксата за бързо
разглеждане е включена в общата дължима сума, по договора за кредит,
подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва.
Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.
Съдът намира, че ако таксата за бързо разглеждане бъде включена като
разход в ГПР, той ще надвиши ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
5
недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за бързо
разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че И. Д. е погасил задължението по договора, като е
заплатил цялата сума в размер от 303.77 лева, която е отчетена като пълно
погасяване на задълженията, с кояго е погасена главница в размер от 260 лева
и 43.77 лева – такса за бързо разглеждане..По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и обстоятелство, че ищецът е заплатил на
ответника дължимата такса за бързо разглеждане в размер на 43.77 лева.
Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, съдът приема, че ищецът дължи само чистата на
стойност на кредита или сумата от 260 лева.
С оглед на което съдът приема, че сумата от 43.77 лева, с която е
погасена такса за бързо разглеждане, е платена на ответника без основание.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 100 лева за държавна такса.
Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение
по всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
6
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД. Освен това между същите страни са налице три дела-гр.дело №62115/23,
гр.дело №59123/23 и гр.дело №57378/23 по идентични искове чл.26, ал.1 от
ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД по различни договори за кредит.Воденето на
множество дела по искове с нисък материален интерес водят до неоснователно
трупане на разноски. С оглед на което съдът намира, че в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, предвиждаща такса за бързо
разглеждане по договор за паричен заем №98,,,,089 от 21.01.2022 по
предявения от И. К. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,ра” 20, със съдебен
адрес:гр.Со,,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, срещу „,,,,,”ЕООД, ЕИК,,,,8, със
седалище и адрес на управление:гр.С,,,,цев” №52-54, иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „,,,,,”ЕООД, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,,,цев” №52-54, да заплати на И. К. Д., ЕГН**********, с
адрес:гр.,,,,ра” 20, със съдебен адрес:гр.Со,,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 43.77 лева, представляваща
недължимо платена по договора за паричен заем, ведно със законната лихва
върху нея от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „,,,,,”ЕООД, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на
управление:гр.С,,,,цев” №52-54, да заплати на И. К. Д., ЕГН**********, с
адрес:гр.,,,,ра” 20, със съдебен адрес:гр.Со,,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „,,,,,”ЕООД, ЕИК,,,,8, със седалище и адрес на
7
управление:гр.С,,,,цев” №52-54, да заплати на ЕАД „Д. М.”, процесуален
представител на И. К. Д., с адрес:гр.Со,,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8