РЕШЕНИЕ
№
05.01.2021 г., гр. Варна
Варненски
районен съд, гражданско
отделение, 43-ти състав, в закрито заседание, проведено на първи януари две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Районен съд: Татяна Лефтерова
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 12412/2020 г. по описа
на ВРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С решение № 262683/25.10.2021 г.
по гр.д. № 12412/2020 г. по описа на ВРС, съдът е приел за установено, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът „П.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, че не дължи на ответника О. В. с адрес: ********* Булстат *********, представлявана
от кмета И.П., сума в общ размер
на 986,04 лева - лихва върху данък
за превозните средства за 2009 г. и 2010 г., представляваща част от сума в общ
размер на 7932,12 лв. - вземане на
О. В. по и.д. №589/2020 г. на ЧСИ И.С.рег. №712 КЧСИ, включваща: олихвяема сума в размер на
1812,24 лв. от 25.08.2020
г.; олихвяема сума в размер на 1775,31 лв. от 10.09.2020 г. /общо главница в размер на 3587,55 лв./, законна лихва в размер на 9,05 лв., както и неолихвяема
сума в размер на 4335,52 лв., поради погасено право на принудително
изпълнение, като е отхвърлил иска за разликата
над 986,04 лева до пълния претендиран
размер от 7932,12 лева.
Постъпила е молба от ищеца по
делото, с искане за допълване на постановеното решение, с произнасяне относно дължимостта на публичните взеамания
за лихва, за 2009 г. и 2010 г., за т.а. с рег. № ***, определени в размер на
1221,61 лева като се сочи, че с постановеното решение съдът не се е произнесъл
по цялото искане на страната, формулирано в исковата молба. Заявено е и искане
за изменение на решението, в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца.
В определения едноседмичен срок,
насрещната страна не представя становище по заявените от ищеца искания.
Съгласно разпоредбата
на чл.250, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок
от постановяване му, съдът по искане на страните може да допълни постановеното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страна. Молбата на ответника
за допълване на постановеното решение по делото
е депозирана в срока по чл.250 ал.1 ГПК и изхожда от легитимирано лице, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Допълване на решение по реда на
чл.250 ГПК е възможно, тогава когато е налице непълнота на съдебния акт. Непълно
е решението, което не обхваща целия спорен предмет – при него липсва формирана
воля на съда по част от спорното право, по един от съединените искове или по
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В процесния
случай е налице непълно произнасяне на съда, доколкото в съдебния акт, чието
допълване се иска, съдът е признал за установено, че ищецът не дължи на
ответника лихва върху данък за превозните средства за 2009 г. и 2010 г.,
определени с АУЗД № МД-АУ-384/09.09.2014 г., като е
съобразил само тези, начислени за т.а. рег. № ***, но не и тези за т.а. с рег.
№ ***. Пропускът на съда следва да бъде отстранен по реда на чл.250 ГПК.
Допълването на решението налага
произнасянето на съда по разноските също да бъде ревизирано. Искане за
изменението му по реда на чл.248, ал.1 ГПК се съдържа в молбата на ищеца за
допълване на съдебния акт. Подадената в срока за обжалване по чл.248, ал.1 ГПК
и от легитимирано лице – ищеца по делото, молбата за изменение на решението, в
частта за разноските, е допустима и основателна. След допуснатото изменение,
дължимите в полза на ищеца разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в общ
размер на 578,70 лева, от които: 258,46 лева, присъдени с решение № 262683/25.10.2021
г. и 320,24 лева – изчислени при допълване на решение № 262683/25.10.2021 г. по
гр.д. № 12412/2020 г. по описа на ВРС, по реда на чл.250 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.250 ГПК, решение №
262683/25.10.2021 г. по гр.д.
№ 12412/2020 г. по описа на ВРС, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че „П.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, че НЕ ДЪЛЖИ на ответника О.
В. с адрес: ********* Булстат *********, представлявана от кмета И.П., И сума в
размер на 1221,61 лева - лихва върху данък за превозните средства за 2009 г. и
2010 г. /или общо 2207,65 лева, след съобразяване на решение № 262683/25.10.2021
г. по гр.д. № 12412/2020 г. по описа на ВРС/, представляваща част от сума в общ
размер на 7932,12 лв. - вземане на О. В. по и.д. №589/2020 г. на ЧСИ И.С.рег.
№712 КЧСИ, включваща: олихвяема сума в размер на
1812,24 лв. от 25.08.2020 г.; олихвяема сума в размер
на 1775,31 лв. от 10.09.2020 г. /общо главница в размер на 3587,55 лв./,
законна лихва в размер на 9,05 лв.,
както и неолихвяема сума в размер на 4335,52 лв.,
поради погасено право на принудително изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2207,65 лева до пълния претендиран
размер от 7932,12 лева.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал.1 ГПК, решение № 262683/25.10.2021 г. по гр.д. № 12412/2020 г. по описа на ВРС, в
частта за разноските, като допълва същото в смисъл:
ОСЪЖДА О. В. с адрес: *********
Булстат *********, представлявана от кмета И.П., ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, сума в общ размер на 320,24 лева,
представляваща разноските сторени по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването
му страните.
СЪДИЯ: