№ 1816
гр. Варна , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502751 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260298/13.08.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г., срещу
решение № 3384 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело № 19674/2020г. на ВРС, 47-ми
състав с което е прието за установено, че Д. П. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„Дунав“, № 16, ет. 2, не дължи на въззивното дружество сумата от 14821.20 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за периода от 12.12.2017г. до 11.12.2018г. за обект, находящ се в
гр. Добрич, ж. к. „Христо Ботев“, бл. 9, вх. В, ет. 8, ап. 22, кл. № **********, аб. №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/24.10.2019г., на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия и е спазена нормативно установената процедура. Отправеното
искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Д. П. К. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 14821.20 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за периода от 12.12.2017г. до 11.12.2018г. за обект, находящ се в
гр. Добрич, ж. к. „Христо Ботев“, бл. 9, вх. В, ет. 8, ап. 22, кл. № **********, аб. №
**********.
Ищецът твърди в исковата молба, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се
в гр. Добрич, ж.к. „Христо Ботев“, бл. 9, вх. В, ет. 8, ап. 22, клиентски № **********,
абонатен № **********. Посочва, че при проверка на задълженията си към ответника
установил, че му е начислена процесната сума. Твърди, че не е ползвал начислената енергия.
Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Развива съображения, че
корекционната процедура въвежда безвиновна отговорност на потребителите, което е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД. Посочва, че електромерът е
собственост на електропреносното предприятие, поради което последното следва да носи
отговорност за неговата изправност. Счита, че за да се извърши корекция на количеството
потребена електрическа енергия, следва да се установи неправомерно въздействие върху
електромера, осъществено от страна на потребителя и твърди, че такова не е налице в
случая. Навежда доводи за неравноправност на клаузите в общите условия на ответното
дружество, предвиждащи възможност за извършване на едностранна корекция на сметката
на потребителя. Възразява, че след отмяната на чл. 1-47 и чл. 52-76 ПИКЕЕ липсва ред за
установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа,
че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електроенергия. Посочва, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия, като ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена на 11.12.2018 г.
техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че в регистър 1.8.3. на електромера
има показания за потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е
отчетена и заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в
БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, е осъществена намеса в тарифната
схема на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило
становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество
неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество
заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, като с процесната фактура е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказването, че страните са
обвързани от договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект,
находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Христо Ботев“, бл. 9, вх. В, ет. 8, ап. 22, клиентски №
**********, абонатен № **********, при публично известни Общи условия, както и че
процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
2
От съдържанието на представения по делото констативен протокол №
1202515/11.12.2018г. се установява, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер с фабричен номер
1115031400712129, отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект.
Проверката е извършена в присъствието на потребителя, който е подписал протокола. В
последния е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за
търговско измерване: 1.8.1 – 005068; 1.8.2 – 009608, 1.8.3 – 077400, 1.8.4 – 000000. Посочено
е, че електромерът е демонтиран и подменен с нов изправен.
Видно от констативен протокол № 12108264/07.01.2015г., демонтираният при горната
проверка електромер е монтиран в обекта на потребление на абоната на 07.01.2015г. с
нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по
върхова тарифа.
Съгласно кКонстативен протокол от метрологична експертиза на електромер №
2451/17.10.2019г. на Българския институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – Варна, електромерът е предаден за експертиза в запечатан
найлонов плик, пломбиран с пломба № 507257, придружен с коментирания констативен
протокол, с показания на тарифите: 1.8.1 – 005070.1 kWh и 1.8.2 – 009608.7 kWh. Отразено е,
че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като е
налице преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 077490.9 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Изготвено е становище за начисление на електрическа енергия от
„Електроразпределение Север“ АД от 23.10.2019 г. в размер на 77490 kWh за период от
12.12.2017 г. до 11.12.2018 г., както следва: за периода от 12.12.2017г. до 30.06.2018г. –
42673 kWh, за периода от 01.07.2018г. до 11.12.2018г. – 34817 kWh. Посочено е, че
корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на становището е
издадена фактура № **********/24.10.2019г. за сумата 14821.20 лева.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и обоснована. От заключението на вещото лице става ясно, че
процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2014 г., като
метрологичната му годност е шест години. Вещото лице посочва, че е извършено
неправомерно претарифиране на СТИ с цел неотчитане в пълен обем на цялото количество
потребена ел. енергия по двата видими регистъра на електромера. Достига до извода, че
цялото количество електроенергия, отчетено в тарифа ТЗ в размер на 77490 kWh, е
преминало през СТИ. Въз основа на извършеното изследване вещото лице изразява
становище, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура е изчислено
математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
3
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по визуализираните тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 11.12.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 14821,20 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 12.12.2017г. до
11.12.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, близък
до минималния такъв /974,64 лв./, определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3384 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело №
19674/2020г. на ВРС, 47-ми състав с което е прието за установено, че Д. П. К., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Дунав“, № 16, ет. 2, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
с ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258 – „Варна Тауърс Г” сумата
от 14821,20 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката
на потребителя стойност на електроенергия за периода от 12.12.2017г. до 11.12.2018г. за
обект, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Христо Ботев“, бл. 9, вх. В, ет. 8, ап. 22, кл. №
**********, аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/24.10.2019г.,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Д. П. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Дунав“, № 16, ет. 2 сумата от 980 лв.
/деветстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5