РЕШЕНИЕ
№……/…
Година 2021
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На единадесети
март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Д.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4979 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Красимир Стоянов Минчев в качеството на управляващ на „Съмър-КМ” ЕООД против
Наказателно Постановление № 540747-F567611/09.10.2020г.
на Директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с
което на „Съмър-КМ” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева
на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.
Жалбопоподателят иска отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
След преценка на
доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз.Минчев
бил управител на „Съмър-КМ”
ЕООД. Същият е
допуснал дължимата декларация по ЗКПО да не бъде подадена в законоустановения
срок, а именно до 30.06.2020г.-удължен с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. Поради това бил съставен акт за установяване на административно
нарушение в който било описано допуснатото нарушение.
Въз основа
на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта
фактическа обстановка. Прието било, че е нарушена разпоредбата на чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО, с което бил осъществен състава на чл.261 ал.1
от ЗКПО. Било посочено, че нарушението е извършено за първи път. Поради това,
административно-наказващият орган на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО наложил на „Съмър-КМ”
ЕООД наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500 лв.
В хода на
съдебното производство бе
разпитана
свид.Д. актосъставител,
чиято
достоверност на показанията съдът кредитира, като дадени обективно и
безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната
преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора
на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Варна, съгласно заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Съдът счита, че
административно-наказателното производство образувано по отношение на „Съмър-КМ”
ЕООД е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. При
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление. В
тази връзка съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата, че
съществуват процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП. Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Установена е била датата и мястото на извършване
на нарушението. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не споделя
възраженията посочени в жалбата, че са допуснати съществени процесуални
нарушения налагащи отмяна на НП.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивникът не е подал декларация по чл. 92 ал.2 вр. ал.1
от ЗКПО за 2019г. в
законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че данъчна декларация се подава от
данъчно задължените лица в териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация до 31 март на следващата календарна година. Този срок
е бил удължен до 30.06.2020г.-удължен с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. Това не е било сторено от въззивника,
който съгласно чл 3 ал.1 от ЗКПО, като управител и представляващ на местно
дружество е данъчно задължено лице и като такова е следвало да подаде
съответната декларация в предвидения в закона срок. С бездействието си, той
безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗКПО. Причините за
неизпълнение на вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за
делото. Съгласно чл.7 от ЗКПО подаването на декларации се извършва по
електронен път, като това не е било сторено от жалбоподателя. Подаването на
годишен отчет за дейността за 2019г. в
Националния статистически институт не представлява подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО. Причините за извършване на деянието са ирелевантни.
Декларацията
по смисъла на чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО се дължи от всички данъчно задължени
лица, като законът не прави разграничение за наличие или липса на положителен
финансов резултат, осъществявана стопанска дейност и други. Предвид тези
обстоятелство съдът намира, че за „Съмър-КМ”
ЕООД не е отпаднала необходимостта от подаване на декларацията по смисъла на
чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО за 2019г.
Правилно е било определена и
санкционната норма – чл.261 ал.1 от ЗКПО,
тъй като именно там е предвидена санкция за управител, който с
бездействие е допуснал нарушение на чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, а именно
неподаване в срок на дължимата по този закон декларация.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния
бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.
Следвало е въззивницата да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗКПО. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При индивидуализиране на наложеното
наказание, административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път. Поради това
съдът намира, че наказанието „Имуществена санкция” е
определено към минималния размер и е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН следва на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 540747-F567611/ 09.10.2020г.
на Директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с
което на „Съмър-КМ” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева
на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА „Съмър-КМ” ЕООД да заплати на НАП гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на
осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: