№ 235
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20241001000854 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство „Корпоративна търговска банка“ (в
несъстоятелност), чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу Решение № 1194
31.08.2024г. по т.д.н. № 789/23г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с-в, с което е
отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.124 ГПК положителен
установителен иск от синдика на „Корпоративна търговска банка“ (в
несъстоятелност), /, ЕИК *********, като представляващ длъжника в
производството по несъстоятелност, срещу „Приста ойл холдинг“ЕАД, ЕИК
*********, за установяване съществуване на вземане на ищеца, за което се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 71063/2022г.,
представляващо разходи на ищеца по чл.1, ал.8, б.“в“ и „г“ , съгласно договор
за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от
09.07.2012г. в общ размер на 75 255, 90 евро.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че е
извършена неправилна преценка за действителността на извършеното
прихващане в производството пред Търговския трибунал в Париж. Не било
1
съобразено приложимото право по отношение на извършеното прихващане на
комисионни. Грешно били интерпретирани доказателствата, включително и
неправилно били преценени счетоводните записвания. Неправилно бил
приложен материалния закон, като не било преценено, че между страните е
уговорено друго, което дерогира разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД, тъй като
разноските по договора за поръчка се дължат предварително. Твърди се
нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е спрял
производството до приключване на производството по делото пред френския
съд. Не са направени докзателствени искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, с който се
оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Твърди се, че не е
налице условие на преюдициалност на спора пред френския съд. Не са заявени
доказателствени искания.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК и е подадена от процесуално легитимирана
страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и
подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД (н) е подала до СРС
заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу „Приста ойл холдинг“ АД в размер на сумата от 75 255,90
евро, ведно със законната лихва от датата на заявлението, въз основа на което
е образувано ч.гр.д.№ 20221110171063 по описа на СРС. В заявлението е
посочено, че сумата се претендира въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката и документ – договор за гаранционна сделка за поръчка за
издаване на банкова контрагаранция с покритие парични средства от
09.07.2012г.
2
Издадена е заповед за изпълнение на тези вземания на 13.01.2023
година, разпореждане за незабавното изпълнение и изпълнителен лист,
издаден на 13.01.2023 година. На 13.03.2023 година е подадено възражение от
длъжника „Приста ойл холдинг“ АД по заповедта за изпълнение, което видно
от разписката, представена от ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, по изп.д.
№20239240400814, удостоверяваща датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение /10.03.2023 година/, заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№71063/2022г. по описа на СРС, е
подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
С определение № 148/01.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 11131/23 по описа на
СГС е било отменено разпореждането от 13.01.2023г. на СРС, по ч.гр.д. №
71063/22, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение на паричното задължение и е издаден изпълнителен лист и е
обезсилен издадения изпълнителен лист.
Между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Приста ойл холдинг“
АД, в качеството на наредител е сключен договор за гаранционна сделка за
поръчка за издаване на банкова контрагаранция с покритие на средства на
09.07.2012година. По силата на постигнатото съгласие между ответника, в
качество на наредител и настоящия ищец, последният е поел задължение по
нареждане на ответника, да издаде за сметка на ответника покрита банкова
контрагаранция за сума от 1 206 644 евро пред Banque BIA Paris (БИА), която
да издаде на свой ред такава контраганация пред Banque Exterieure D Algerie
(БЕА), а последната да издаде такава пред дружество Naftal Spa Located at
Route Des Dunes (Нафтал СПА), като обезпечение на добро изпълнение на
задълженията на ответника „Приста ойл холдинг“ АД по договора, сключен с
алжирското дружество за покупка на смазочни материали.
В чл.1(2) от договора между страните е посочено, че наредителят
предварително предоставя на банката сумата от 1 206 644 евро, която да
послужи за покритие на банкова гаранция, която банката дава в полза на Банка
БИА. В чл. 1(3) от договора е уговорено с подписването на договора,
наредителят нарежда на банката да преведе на Банка БИА 1 206 644 евро
които да послужат за покритие на банковата контрагаранция. Уговорено е , че
същите ще послужат за учредяването на реален залог, който се изиска по
договора за контрагаранция между КТБ АД и Банка БИА.
В чл.1 ал.7, т.7 от договора, страните са приели, че настоящата
контраганация влиза в сила, считано от датата на издаване на гаранцията в
полза на бенефициента и ще е валидна до представяне на приемо-
предавателен протокол за получаване на стоката и до изрично освобождаване
на банката от ангажимента и от страна на Banque BIA Paris чрез посочените
способи в тази норма – автентично писмо или шифриран телекс.
В чл.1, ал.8 от договора, наредителят е поел задължение да заплаща на
банката определени по своя характер и определяеми по своя размер парични
3
суми, обозначени като такси, комисиони, разходи, допълнителни разходи и др.
Съобразно б.“б“ на цитираната разпоредба наредителят следва да заплати на
банката комисиона за издаване на втората банкова контрагаранция, в размер
на 1% годишно върху размера , платима авансово на тримесечие или на част
от тримесечие. Посочено е, че комисионата за първото тримесечие е платима
при поискване от банката, в деня на издаване на втората контраганация, а
следващите комисиони са платими на тримесечие, считано от датата на
издаване на контраганацията.
В б.“в“ от цитираната разпоредба е уговорена дължимостта на всички
такси и разноски, свързани с издаване на втората контраганация, които Banque
BIA Paris поиска да бъдат платени от „КТБ“ АД, включително по
споразумението за паричен залог, което предстои да бъде подписано и от
всички последващи споразумения на банката и последиците от тях, такси за
регистрация, марки, уводомления, данъци и такси- сегашни и бъдещи,
адвокатски хонорари, които биха могли да възникват за банката.
В б.“г“ от същия текст е уговорена дължимостта на всички комисиони и
разходи, свързани с издаване на банковата гаранция, които Banque Exterieure
D Algerie поиска директно или чрез Banque BIA Paris от „КТБ“ АД.
Страните са уговорили, че тези такси, комисиони и разходи,
регламентирани в б. „в“ и „г“ са платими от наредителя в срок от два работни
дни от датата на писменото им поискване от банката.
Това поето с договора задължение е възпроизведено и в раздела,
уреждащ правата и задълженията на страните по договора – чл.2.2 от
договора, а забавата в изпълнение на това парично задължение е скрепена със
санкцията по чл.4, ал.1 и ал.2 от договора – възникване на мороторна
неустойка за банката в размер на 12% върху непогасената част от вземането.
Договорът съдържа удостоверяване на обстоятелството, че преди
издаване на банковата гаранция ответникът е предоставил на банката
предварително покритие от 36 200 евро, които е превел по сметка на „КТБ“
АД и чието предназначение е да погаси задълженията на наредителя по чл.1,
ал.8, б.“б“ от договора - комисиона за издаване на втората банкова
контрагаранция, в размер на 1% годишно върху размера и, платима авансово
на тримесечие или на част от тримесечие, която е заплатена от ответника
авансово, за период от три години.
В чл.3.3 от договора между страните е уговорено задължението на
„КТБ“ АД, след пълното освобождаване от задълженията по издадената
банкова контрагаранция и след връщане на парични средства дадени за
покритие на контрагаранцията пред Банка БИА, Париж, да върне на „Приста
ойл холдинг“ ЕАД даденото от него покритие на банковата контрагаранция,
намалено с всички дължими от „Приста ойл холдинг“ ЕАД, но неплатени от
него задължения към банката, възникнали във връзка с контрагаранцията и с
договора.
В изпълнение на уговореното между ищеца „КТБ“ АД и Банка БИА е
бил сключен договор за реален залог върху сумата 1 206 644 евро, която
4
ищецът е превел по сметка в посочената банка. Уговорено е, че същият служи
за обезпечение на насрещната гаранция, която френската банка ще издаде в
полза на Алжирската външнотърговска банка, Алжир (Банка БЕА) и
договорът за залог на паричните средства ще служи като обезпечение на
банковата сделка и на задълженията за плащане от страна на залогодателя
(КТБ) които той дължи или ще дължи на френската банка. Банка БИА е
учредила контрагаранция в полза на Банка БЕА, както е било уговорено в
договора.
Не е спорно между страните, че сумата 1 206 644 евро е предоставена на
ищеца от ответника, като обстоятелството, как е придобита тази сума от
ответника е без значение за настоящия спор.
С Решение № 73 на УС на БНБ „Корпоративна търговска банка” ЕАД (в
несъстоятелност) е поставена под специален надзор, а с Решение № 114 е
удължено действието на специалния надзор до 20.11.2014 г., като е спряно
изпълнението на всичките задължения на банката. С Решение № 138 от
6.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът на банката да извършва банкова
дейност.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. от
СГС VI-4 с-в е обявена неплатежоспособността на банката-ответник с дата
06.11.2014 г., впоследствие изменена на 20.06.2014 г. с решение № 1443 от
03.07.2015 г. на САС, ТО, III с-в и е открито производство по несъстоятелност.
За предоставената от ответника на ищеца сума по обезпечението- залог
на парични средства и като покритие на банковата гаранция от 1 206 644 евро
е предявено вземане в производството по несъстоятелност на ищеца, което е
прието под условие от синдика, под № 7420 в обявения списък на приети
вземания, съставен от синдика и обявен по партидата на банката на
21.08.2015г. Това обстоятелство се установява след справка по партидата на
ищеца, като посоченото от синдика условие е „след пълно освобождаване на
КТБ АД (н) от задълженията й по издадената банкова контрагаранция и след
връщане на пълния размер на паричните средства, дадени от КТБ АД (н) за
покритие на контрагаранцията пред Banque BIA, Paris и след намаляване на
приетото вземане с всички дължими от „Приста ойл холдинг“ ЕАД
задължения към КТБ АД (н), възникнали във връзка с контрагаранцията и с
договора от 09.07.2012г.“.
Не е спорно обстоятелството, че алжирското дружество Нафтал СПА е
усвоило частично банковата гаранция, дадена му от Банка БЕА, а останалата
част от 881 641,90 евро е освободена от Банка БЕА.
Във връзка с направените разходи по трите банкови гаранции и
доказване на същите, ищецът е представил по делото писмо, получено от
Банка БИА, с което френската банка предоставя на ищеца банкови извлечения
в периода от 1.01.2012г. до 16.06.2019г.; от 01.01.2012г. до 13.12.2019г. и две
обобщаващи таблици, които съдържат данни относно размера на комисионите
на френската и алжирската банка.
Пред Търговския съд –Париж е било образувано производство по иска
5
на ответника „Приста ойл холдинг“ ЕАД срещу Банка БИА за връщане на
остатъка от сумата по учредения залог, без удържаната от Нафтал СПА. В
това производство е била привлечена от ответника „КТБ“ АД (н), като
последната също е предявила иск за връщане на сумата срещу Банка БИА.
Съдебните производства по двата иска са били съединени в общо такова.
Представено е постановено решение от френския съд, с което е било
установено, че част от дадената сума като залог е била удържана в полза на
алжирското дружество, страна по договора с „Приста ойл холдинг“ ЕАД,
както и че част от сумата в размер на 41 919,60 евро, представляваща
комисионни по договора е удържана за Банка БИА и сумата 48 919,60 евро,
представляваща комисионни по договора е удържана за Банка БЕА. Решение е
постановено по отношение на остатъка от сумата в размер на 806 939,91 евро,
като е прието, че същия следва да бъде върнат на „Приста ойл холдинг“ ЕАД ,
но е постановено депозирането на сумата пред Председателя на Парижката
адвокатска колегия до окончателното разрешаване на спора. Представено е и
решение на апелативна инстанция, което приема, че сумата в размер на
806 939,91 евро следва да бъде варната на „КТБ“ АД (н). Решението не е
влязло в сила, тъй като е подадена касационна жалба.
Установява се от преписите от двете съдебни решения на двете
инстанции, че предмет на спора е сумата в размер на 806 939,91 евро, като не
се спори за сумата в размер на 41 919,60 евро, представляваща комисионни по
договора е удържана за Банка БИА и сумата 48 919,60 евро, представляваща
комисионни по договора е удържана за Банка БЕА, за които е било извършено
извънсъдебно прихващане. Предвид изложеното не са били налице и
условията за спиране на настоящото производство до решаване на спора пред
френския съд, тъй като предмет на този спор не са посочените суми, удържани
за комисионни на двете банки, а същите са платени с извършеното
прихващане и от представените доказателства е видно, че съдът няма да се
произнася относно тяхната дължимост и съответно връщане на ищеца или на
ответника в настоящата производство.
Пред първата инстанция е било изслушано и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието като неоспорено, от което се
установява, че ответникът „Приста ойл холдинг“ ЕАД по силата на договора
за гаранционна сделка от 09.07.2012г. за поръчка за издаване на банкова
контрагаранция с покритие парични средства е предоставил на „КТБ“ АД /н/
суми в общ размер 1 242 844 евро, както следва: - по чл. 1, ал. 2 - 1 206 644,00
евро, за покритие на банковата контрагаранция; - по чл. 1, ал. 9 - 36 200 евро,
дължима комисионна по чл. 1, ал. 8, буква „б“ от договора, за период от 3 (три)
години.
Размерът на осчетоводеното при ищеца към датата на заявлението по чл.
417 ГПК вземане на „КТБ“ АД (н) към „Приста ойл холдинг“ ЕАД и дали
коректно е отразеното в извлечението, използвано в заповедното
производство, вещото лице дава заключение, че претендираното вземане е
осчетоводено с вальор 16.09.2021 г. — датата на решението по дело на
Търговски съд - Париж, трети състав. Размерите на осчетоводените вземания
са следните: - 26 336,30 евро — събрана от Банк БИА такса банкова гаранция;
6
- 48 919,60 евро - събрана от Банк БЕА такса банкова гаранция. Заявлението
по чл. 417 ГПК е депозирано в Софийски районен съд на 29.12.2022 г., а
приложеното към него извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) е
от 22.12.2022 г. през периода от 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г. по
осчетоводените при ищеца вземания не са отразени движения, т.е. същите са
отразени коректно в извлечението, използвано в производството по чл. 417
ГПК.
Фактическата обстановка, така както е установена от представените по
делото доказателства не е спорна между страните.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79 ал.1
от ЗЗД във вр. чл. 442 от ТЗ.
Искът е допустим и предявен в преклузивния срок по чл. 415 ал.4 от
ГПК.
По отношение на възражението на ответника, че липсва идентичност на
сумите претендирани със заявлението и исковата претенция, настоящата
инстанция споделя мотивите изложени от СГС и препраща към тях.
По отношение на основателността на предявения установителен иск
намира следното:
Между страните е сключен в писмена форма договор за покрита банкова
гаранция.
По своята същност банковата гаранция е едностранна формална сделка,
включена в обхвата на абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Легална дефиниция на тази банкова сделка се съдържа в чл. 442 ТЗ, според
която "с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на
посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията,
предвидени в нея". Банковата гаранция се издава в изпълнение на сключен, по
инициатива на наредителя, договор с гаранта, съдържащ съществените
елементи на договора за поръчка. Целта на банковата гаранция е да обезпечи
вземането на съконтрагента на наредителя при неизпълнение на задължения
на последния, произтичащи от сключен между тях възмезден договор
(валутно отношение). Уговорените банкова гаранция и контрагаранции са
неотменяеми и безусловни и плащане по тях се дължи незабавно при
получаване на писмено поискване без обръщане към наредителя. Сумите
внесени от наредителя за покриване на гаранцията служат за удовлетворяване
на същата.
В конкретния случай, договорът за банкова гаранция между страните
предвижда задължението на ищеца да обезпечи издавеното на контрагаранция
от страна на френската Банка БИА, която от своя страна да обезпечи
издаването на контрагаранция от алжирската Банка БЕА, която да обезпечи
доброто изпълнение по валутното отношение.
С писмения си отговор, ответникът е въвел възражение, че договорът
между страните е бил прекратен, тъй като междувременно ищецът е бил
7
обявен в несъстоятелност и не е могъл да изпълнява задълженията си по
договора. Възражението е неоснователно. Съобразно установената съдебна
практика по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 375 от
11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 527/2018 г., II т. о., наложената забрана за
осъществяване от банката на дейностите по издадения й лиценз при
поставянето й под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на
лиценза й за банкова дейност, не представляват невъзможност за изпълнение
по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции.
Установи се от събраните доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията
си по процесния договор и не са били налице условия за прекратяване
(разваляне) на същия, поради виновно неизпълнение, нито поради обективна
невъзможност, съобразно цитираната практика.
За изпълнение на тези задължения е уговорено, че наредителят дължи
възнаграждение на ищеца в размер на съответните такси и комисионни.
Такова възнаграждение, в уговорен размер, се дължи на другите две банки,
като в договора между страните е уговорено то да бъде заплатено от ищеца
„КТБ“ АД, след поискване от страна на френската Банка БИА и алжирската
Банка БЕА, като ответникът следва да внесе сумата за изплащане на същото в
двудневен срок по сметка на „КТБ“ АД от поискването на ищеца, а
последният да го заплати на другите банки. В този смисъл неоснователен се
явява довода във въззивната жалба, че разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД е
дерогирана от страните с уговореното в договора. Разноските дължими за
чуждестранните банки се дължат след поискването им от ищеца, а той следва
да уведоми ответника да заплати същите на ищеца в уговорен срок, който да
ги заплати на чуждестранните банки.
По делото липсват данни двете чуждестранни банки изрично да са
поискали от ищеца заплащането на сумите за комисионнни и възнаграждени.
Фактът, обаче, че в производството пред френския съд са удържали
съответните суми за разноските на двете банки от сумата върху която е бил
учреден реален залог от „КТБ“ АД и която подлежи на връщане на
залогодателя (след удържането на вредите от неточното изпълнение на
валутното отношение) следва да бъде преценен като погасяване на
задължението за такси и разноски по чл.1 т. 8 б. в и г от договора между
страните от страна на „КТБ“ АД.
В този смисъл и съобразно уговореното, за „КТБ“ АД (н) е възникнало
правото да претендира тези суми от ответника.
От събраните доказателства се установи, че тези суми са осчетоводени
като дължими към момента, в който френския съд е зачел прихващането, като
е съобразено също така и обстоятелството, че ответникът е бил внесъл
предварително сумата от 36 200 евро за разноски и е намален размера на
претендираните от ответника суми.
Към настоящия момент, видно от представените писмени доказателства
пред чуждестранния съд е висящо производство с предмет правото на
връщане на сумата дали принадлежи на ответника или на ищеца.
Ответната страна се позовава на уговореното между страните в чл.3.3 от
8
договора, а именно задължението на „КТБ“ АД, след пълното
освобождаване от задълженията по издадената банкова контрагаранция и след
връщане на парични средства дадени за покритие на контрагаранцията пред
Банка БИА, Париж, да върне на „Приста ойл холдинг“ ЕАД даденото от него
покритие на банковата контрагаранция, намалено с всички дължими от
„Приста ойл холдинг“ ЕАД, но неплатени от него задължения към банката,
възникнали във връзка с контрагаранцията и с договора, като твърди, че
ищецът следва да се удовлетвори по този начин. Възражението е
неоснователно, тъй като видно от приетото за установено, ответникът е
предявил своето вземане за връщане на цялата сума за покритие на гаранцията
1 206 644 евро в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) т.е. не
същата не е намалена с дължимите суми за такси и комисионни към чуждите
банки.
Ответникът е навел и възражение за погасяване на исковата претенция
по давност на основание чл. 111 б. в от ЗЗД. Възражението е неоснователно.
Задължението на ответника за заплащане на комисионни, съобразно
уговореното между страните става изискуемо след изтичане на двудневния
срок за плащане, считано от поискването на сумите от ищеца. В конкретния
случай, поискването е станало с подаването на заявлението в заповедното
производство, поради което и не може да се приеме, че е задължението е
погасено по давност, която започва да тече от изискуемостта на същото.
С оглед, изложеното следва да се приеме, че е налице установено
вземане на ищеца спрямо ответника, произтичащо от неизпълнено
задължение от ответника по договора за издаване на банкова контрагаранция
от 09.07.2012г.
По отношение на заявеното възражение за погасяване на вземането на
ищеца по давност.
Предвид изложеното и тъй като правните изводи на САС относно
основателността на предявения иск не съвпадат с тези на СГС, следва да бъде
отменено решението на СГС, като вместо това бъде постановено ново, с което
бъде признато за установено вземането в общ размер от 75 255,90 евро,
дължимо от „Приста ойл холдинг“ АД, произтичащо от неизпълнено
задължение по договора за издаване на банкова контрагаранция от 09.07.2012г.
за комисионна по чл. 1 т.8 б в за периода от 25.04.2014г. от 16.09.2021г. в
размер на 26 226,30 евро и за комисионна по чл. 1 т.8 б г за периода от
25.04.2014г. от 16.09.2021г. в размер на 48 919,60 евро.
Тъй като в исковата си молба и впоследствие ищецът не е претендирал
признаването на установено на дължимостта на законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство, не ес дължи
произнасяне по дъжимостта на същата.
При този изход на производството, следва да бъде ревизирано
първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски, като на
ищеца се присъдят направените такива пред СГС в размер на 600лв.
Тъй като при образуването на делото не е внесена държавна такса от
9
ищеца, следва такава да бъде осъден да заплати ответника в размер на 2 940,16
лв. за първата инстанция и 2 940,16 лв. за въззивната инстанция.
Страните не са претендирали разноски пред настоящата инстанция.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1194/31.08.2024г. по т.д. № 789/2023г. по описа
на СГС, ТО, VI-6 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от
ГПК, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гл. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,
представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. срещу „Приста ойл холдинг“
АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Златен рог“ № 20, че „Приста ойл холдинг“ АД , ЕИК ********* дължи на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК ********* сумата от общо 75
255,90 евро, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на
комисионна по чл. 1 т.8 б. в за периода от 25.04.2014г. до 16.09.2021г. в размер
на 26 336,30 евро и неизпълнено задължение за заплащане на комисионна по
чл. 1 т.8 б. г за периода от 25.04.2014г. до 16.09.2021г. в размер на 48 919,60
евро по договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова
контрагаранция с покритие на парични средства от 09.07.2012г., сключен
между тях, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1482/13.01.2023г. по ч.гр.д. № 71063/22 по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Приста ойл холдинг“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Златен рог“ № 20 да заплати на
Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гл. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявана от
синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. разноски за първата инстанция в размер на
600лв.
ОСЪЖДА „Приста ойл холдинг“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Златен рог“ № 20 да заплати държавна
такса на Апелативен съд – София в размер на 2 940,16 лв. за първата
инстанция и 2 940,16 лв. за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11