№ 18461
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110111175 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът М. Б. твърди в исковата молба, че против него е проведено заповедно
производство, приключило с издаден изпълнителен лист на 17.4.2014г., въз основа на който е
образувано ИД ***, както и че на 16.12.2024г. е постановен отказ същото да се прекрати.
Твърди се, че молбата за взискателя за образуване на ИД не е отговаряла на изискваният ана
закона, поради което и действията, извършени въз основа на нея, не прекъсват давността,
както и защото действията срещу несеквестируемо имущество не я прекъсват. Ето защо,
при липса на извършени изпълнителни действия, довери до запор, опис и оценка на вещи,
без същите да са осъщесвени, счита, че не прекъсват давността за вземането, която счита, че
е изтекла. Предявява се иск за признаване за недължимостта на сумата 3071,03 лева
главница по договор за кредит и 156,26 лева лихва за периода 4.5.2004г.- 20.10.2013г.
Ответникът в срока за отговор, сочи, че вземането по изпълнителния лист му е
било прехвърлено с договор за цесия, сключен на 18.1.2016г., за което ищецът бил уведомен,
като сочи конкретни действия, които счита, че прекъсват давността за вземането. Позовава
се на спиране на давностния срок на основание ЗИДЗЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 11.4.2014г.
Юробанк България АД е подал заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано грд.№
1
760/2014г по описа на РС – Габрово, и на 17.4.2014г. е издадена заповед по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист против ищеца за : сумата от 3071,03 лева главница по договор за кредит,
законната лихва от 11.4.2014г до плащането, 156,26 лева – такса за обслужване на кредитна
карта за период 4.5.2004г. зо 20.10.2013г, сумата 64,55 лева – разноски, по което не е
подадено възражение, въз основа на който е образувано ИД, след което вземането по
изпълнителния лист е било прехвърлено с договор за цесия, сключен на 18.1.2016г на
ответника, който е встъпил в образуваното ИД.
От приложения заверен препис на изпълнително дело *** е видно, че същото е
образувано по молба от 14.7.2014г. на Юробанк България АД, с приложен изпълнителен
лист за вземанията, посочени по – горе и направено искане за налагане на запор на трудово
възнаграждение на М. Б. и запор на банкови сметки. С разпореждане от 14.7.2014г., ЧСИ е
образувал изпълнително дело, като е наложил запор на трудово възнаграждение на М. Б. и
запор на банкови сметки-.
На 31.7.2014г. е получен от Юробанк България АД отговор по чл.508,ал.1 ГПК, че
е наложен запор на банкови сметки, но запорът не може да бъде изпълнен, защото
наличността по сметка не е достатъчна. На 25.8.2014г. е постъпила молба от взискателя за
заплащане на такса за налагане на запори, като на 14.8.2014г. от работодателя на ищеца е
получено запорно съобщение. Не е постъпил отговор по чл.508 ГПК.
Изготвена е справка с отдалечен достъп към 12.2014г., от която е видно, че М. Б. не
работи по трудово правоотношение.
С разпореждане от 13.1.2015 г. ЧСИ е разпоредил да се наложи запор на банкови
сметки на ищеца, в няколко кредитни институции. На 19.1.2015г на ищеца е връчена покана
за доброволно изпълнение.
На 27.1.2015г. е получен от Уникредит Булбанк АД отговор по чл.508,ал.1 ГПК, че
е наложен запор на банкови сметки, но същият не може да се изпълни, поради недостатъчна
наличност.
На 15.1.2015г. е постъпило писмо от Банка ДСК АД, с което сочат, че М. Б. няма
открити сметки при тях, но има сметка на ЕТ с това име, която е блокирана временно и се
чакат инструкции от ЧСИ дали запорът да се изпълни върху тях.
На 16.6.2016г е подадена молба от ответното дружество ЕОС Матрикс ЕООД, с
искане за конституиране на основание чл.429 ГПК като взискател, въз основа договор за
цесия, както и за носрочване на опис и оценка на движими вещи.
С постановление от 20.7.2016г. ЧСИ е конституирал ответното дружество като
взискател, производството по отношение първоначалния взискател е прекратено. С
разпореждане от същата дата е насрочен опис на движимите вещи на ищеца, както и е
наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца при Темпо Газ ЕООД. Съобщението за
налагане на запор е върнато невръчено на работодателя.
С молба от 22.7.2016г. ЕОС Матрикс ЕООД е представил доказателства за платени
такси в полза на ЧСИ, като с разпореждане от 31.3.2017г. ЧСИ е насрочил описа на движими
2
вещи на ищеца, съобщението не е било връчено редовно. Същото разпореждане и издал
ЧСИ и на 30.8.2017г., отново невръчено.
На 23.8.2018г ЕОС Матрикс ЕООД е подал молба за насрочване на опис и оценка на
движими вещи и справка в НОИ за трудови договори и пенсия, както и налагане на запори.
С разпореждане от 28.11.2018г. е насрочен опис на движими вещ, съобщението
отново не е връчено.
На 19.6.2019г. е подадена молба от ЕОС Матрикс ЕООД за налагане на запор на
банкови сметки на ищеца в Интернешънъл Асет Банк АД.
Следващото изпълнително действие, предприето от ЧСИ, е с разпореждане от
25.11.2020г., с което е насрочен опис на движими вещи, съобщението отново не е връчено.
На 12.3.2021г.е подадена молба от ЕОС Матрикс ЕООД за извършване на справка за
трудови правоотношения, пенсия, налагане на запор, справка в регистъра на БНБ за сметки
и налагане на запори. След указания за внасяне на такса, с разпореждане от 26.3.2021г.ЧСИ е
наложил запор на банкови сметки на ищеца в Интернешънъл Асет Банк АД и Пейнетикс
АД. С молба от 8.4.2021г. по чл.508,ал.1 ГПК, Интернешънъл Асет Банк АД е уведомил
ЧСИ, че запорът е наложен, но по банковата сметка на ищеца има предходни наложени
запори по изпълнителни дела. С молба от 14.4.2021г. по чл.508,ал.1 ГПК, Пейнетикс АД е
уведомил ЧСИ, че запорът е наложен, но по банковата сметка на ищеца няма наличност.
На 7.5.2021г взискателят е подал молба до ЧСИ с искане да се наложи запор на
банкова сметка при Банка ДСК АД, като с разпореждане от 9.6.2022г. е насрочен запор на
движими вещи на ищеца, съобщението отново не е било връчено на ищеца.
На 6.1.2023г взискателят е подал молба до ЧСИ с искане да се извърши справка за
трудови правоотношения, пенсия, налагане на запор, справка в регистъра на БНБ за сметки
и налагане на запори, с внасяне на такса. Не са предприети действия.
На 13.3.2023г. взискателят е подал молба до ЧСИ с искане за налагане на запор по
банкова сметка в ОБщинска банка АД. Не са предприети действия.
На 3.10.2023г. взискателят е подал молба до ЧСИ с искане с искане да се извърши
справка за трудови правоотношения, пенсия, налагане на запор, справка в регистъра на БНБ
за сметки и налагане на запори, с внасяне на такса. Не са предприети действия.
На 16.4.2024г. взискателят е подал молба до ЧСИ с искане с искане да се извърши
справка за трудови правоотношения, пенсия, налагане на запор, справка в регистъра на БНБ
за сметки и налагане на запори, с внасяне на такса.
Ищецът е подал до ЧСИ молба за прекратяване на изпълнително дело, като с
разпореждане от 16.12.2024г., ЧСИ е отказал да я уважи.
На 4.2.2025г. взискателят е подал до ЧСИ молба с искане с искане да се извърши
справка за трудови правоотношения, пенсия, налагане на запор, справка в регистъра на БНБ
за сметки и налагане на запори, с внасяне на такса.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По съществото на спора. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
4
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния
лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД, в която ЧСИ е
овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени, както и последвалите
молби за извършване на изпълнителни действия на ответника. При съобразяване на
задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за прекъсването на
давностния срок, посочена по – горе, не се обсъждат доводите на ищеца за този факт с
правно значение за прекратяването на изпълнителното дело на основание чл433,ал1,т.8 ГПК.
По всяка молба, по която е извършено действие от страна на ЧСИ, по негови
указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че давността за
вземанията е била прекъсвана с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този смисъл са и
дадените разяснения с Тълкувателно Решение № 2 ОТ 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 Г.,
ОСГТК на ВКС.
Считано от всяко прекъсване на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да
тече нова петгодишна давност, при съобразяване, че за период от 13.3.2020г.- 20.5.2020г.
теченето на давностния срок е било спряно, на основание ЗИДЗЗ.
СРС намира, че за вземането е изтекла абсолютната погасителна давност, уредена в
разпоредбата на чл.112,ал.1 ЗЗД, поради следното. С цитираната разпоредба се прие, че с
изтичане на десетгодишна давност се погасяват парични вземания, независимо от спирането
и прекъсването на давността. Вземането произтича от договор за кредит, поради което не е
изпълнена хипотезата на чл.112,ал.2 ЗЗД и цитираната разпоредба на ал.1 е приложима. С
разпоредбата на чл.112,ал.3 ЗЗД е прието приложение на разпоредбата на ал.1, при
съобразяване на разпоредбите на чл.115 ЗЗД и чл.118 ЗЗД. Последната разпоредба е
неприложима – същата касае доброволно платените суми, за каквито няма твърдения по
делото. Разпоредбата на чл.115 ЗЗД предвижда хипотезите, при които теченето на
5
давностния срок се спира. Без изрично да е установено началото на теченето на давностния
срок по чл.112,ал.1 ЗЗД, приложима е разпоредбата на чл.114 ЗЗД, а именно, давностният
срок започва да тече от изискуемостта на същото. По вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, давността за същото започва да тече от изискуемостта на същото,
която към подаване на заявлението следва да е настъпила. В частност, изискуемостта на
вземането по заповедта започва да тече към 11.4.2014г., на която дата кредиторът е подал
заявление по чл.417 ГПК. При съобразяване на изложеното по – горе, както и спиранията на
давностния срок със ЗИДЗЗ, към датата на предявяване на иска – 25.2.2025г, с който
длъжникът се позовава на загубеното от взискателя право да изпълни принудително, срокът
на абсолютната давност от 10 години, е изтекъл.
При извода за погасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.78,ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. С определение от
14.3.2025г., СРС е освободил ищеца от заплащане на такса по делото, и поради
основателността на иска, на основание чл.78,ал.6 ГПК, таксата следва да се възложи на
ответника.
Процесуалният представител на ищеца претендира определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,л.2 ЗАдв. Съдът не обсъжда наведения довод от ответното
дружество за прекомерност на възнаграждението, защото същият е допустим само при
реално платено възнаграждение. Съгласно цитираната разпоредба, съдът определя
възнаграждение на адвоката, и не е обвързан от посочения от адвоката размер. При
съобразяване на сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, и при
условие, че цената на иска възлиза на сумата 3227,29 лева, то съгласно чл.7,ал.2,т.2 от
Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа/ размерът на възнаграждението
възлиза на 522,73 лева, която сума съдът присъжда на адвоката.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.439 ГПК, че М. И.
Б. ЕГН ********** с адрес *** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Рачо Петков – Казанджията № 6, етаж 6,
чрез принудително изпълнение сумата от 3071,03 лева – главница по кредит, сумата
156,22 лева лихва за период 4.5.2004г.- 20.10.2013г.- вземане по изпълнителен лист, издаден
на 17.4.2014г. по влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 760/2014г. на РС –
Габрово, въз основа на който е образувано ИД *** на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Рачо Петков – Казанджията № 6, етаж 6 да заплати, на
6
основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на Софийски районен съд сумата от 129,09 лева държавна
такса.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Рачо Петков – Казанджията № 6, етаж 6 да заплати, на
основание чл.38,ал.2ЗАдв, на адвокат Н. К., Адвокатска колегия София, с личен номер
********** с адрес град София,улица Три уши № 1, етаж 1, офис 2 сумата от 522,73 лева
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7