№ 18946
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110137605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №19818/28.06.2021 г. на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. ., ул. ., срещу блок 817, представлявано от П. ., чрез адвокат Д.
Б. Я., от АК - ., със съдебен адрес: гр. ., ул. . № 8, партер, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. ., ул.. № 22, вътрешен двор, партерен етаж, представлявано от ., и „. .“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ., ул. ., срещу блок 817,
представлявано от П. .. Предявен е иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК при условията на
солидарна отговорност на ответниците, с цена на иска в размер на 81.43 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди за периода 28.02.2020 г. (датата, на която първият ответник е
наложил допуснатата обезпечителна мярка) до 19.06.2020 г. (датата, на която е отменено
определението за допускане на обезпечителната мярка с влязъл в сила акт), произтичащи от
наложено и отменено обезпечение – запор на вземания на ищцовото дружество в качеството му на
взискател по изп.д. № 172 и № 174 по описа за 2020 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова с рег. №
718 на КЧСИ, район на действие Варненски окръжен съд, последователно до сумата, предмет на
иска – 2594.10 лв.
Предявен е насрещен иск от „.“ ЕООД, ЕИК . , със седалище и адрес на управление: гр. .,
ул.. № 22, вътрешен двор, партерен етаж, представлявано от .,с вх. № 49594/02.09.2021 г., срещу „.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.., ул. ., срещу блок 817,
представлявано от управителя П. ., чрез адвокат Д. Б. Я. от АК - ., със съдебен адрес: гр. ., ул. . № 8,
партер, за сумата от 81.43 лв., с правно основание на иска чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.
Исковата молба в частта, с която е предявен иск срещу „. .“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ., ул. ., срещу блок 817, представлявано от П. ., е
върната на основание чл. 130 от ГПК, като определението е влязло в сила на 21.03.2022 г., оставено
в сила от СГС с Определение № 2424/29.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 14464/2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът „.“ ЕООД е поискал от Варненски районен съд
обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 от ГПК срещу ищеца в настоящото производство с
основание на бъдещия иск чл. 75, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ищцовото дружество да заплати на „.“
ЕООД сумата от 2594.10 лв. С Определение от 25.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2568/2020 г.
1
ВРС е допуснал исканото обезпечение, а именно запор на вземанията на „.“ ЕООД в качеството му
на взискател по изп.д. № 172 и № 174 – и двете по описа за 2020 г. на ЧСИ Станимира
Костова[1]Данова с рег. № 718 на КЧСИ и район на действие ВОС, последователно до сумата,
предмет на иска. След внасяне на определената гаранция в размер на 300 лв. на молителя „.“ ЕООД,
е издадена обезпечителна заповед за допуснатата обезпечителна мярка, а въз основа на нея е било
образувано изп.д. № 482/2020 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, район на действие ВОС. Сочи, че
последният е наложил допуснатия запор, като е изготвил запорно съобщение изх.
№ 4955/26.02.2020 г., получено от ищеца на 28.02.2020 г., с което последният е бил уведомен за
наложения запор. С частна жалба от 04.03.2020 г. ищецът е обжалвал допуснатата обезпечителна
мярка. По жалбата е образувано по в.ч.т.д. № 723/2020 г. по описа на ВОС. С Определение от
19.06.2020 г. ВОС е отменил обжалваното определение на ВРС и е оставил без уважение молбата на
„.“ ЕООД за допускане на обезпечение. Твърди, че сумата, предмет на запора, в размер на
2594.10 лв. е била налична по сметка на ЧСИ Станимира Костова-Данова, за периода от налагане
на допуснатия запор до отмяната му, като ищецът не е имал възможност реално да я събере и да
удовлетвори от нея вземането си по издадения за сумата изпълнителен лист. Сочи, че искът, чието
обезпечение е искал „.“ ЕООД се основавал на договор за цесия с другия ответник – „. .“ ЕООД, по
който конкурира правата на ищцовото дружество като легитимен правоприемник и носител на
спорната сума. Счита, че „. .“ ЕООД недобросъвестно е прехвърлил два пъти вземането, за което „.“
ЕООД води исково производство срещу ищеца. Това обуславяло отговорността на „. .“ ЕООД.
Претендира вреди в размер на законната лихва за забава за период от датата, на която първият
ответник ефективно е наложил допуснатата обезпечителна мярка на 28.02.2020 г. до датата, на
която същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт – 19.06.2020 г. в размер на 81.43 лв.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът „.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба , като счита исковата молба за
недопустима. Оспорва иска като неоснователен. Предявил е насрещен иск, който е за същата сума и
на основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Излага подробни доводи за неоснователност на главния иск,
респективно за основателност на насрещния иск срещу първоначалния ищец. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на насрещния иск , като в същия се
изразява становище за отхвърляне на искането за приемане на насрещния иск за съвместно
разглеждане в настоящото производство. Излагат се доводи за значително затрудняване на процеса
с този иск. Оспорва насрещния иск като недопустим, евентуално като неоснователен.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени писмени документи, в това число Съобщение до „.“ ЕООД по изп.
д. № 482/2020 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, район на действие ВОС за наложен запор по
изп.д. № 20207180400172 и изп.д. № 20207180400174 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. №
718 за сумата от 2594.10 лв., Определение от 25.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2568/2020 г. по описа на
Варненски районен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД с
правно основание на бъдещия иск чл. 55, ал.1 от ЗЗД с цена на иска чл. 2594.10 лв., при внасяне на
гаранция от 300 лв.; Обезпечителна заповед от 26.02.2020 г., издадена по същото дело;
Определение № 1617/19.06.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 723/2020 г. на Варненски ОС, ТО,
влязло в сила на 19.06.2020 г., с което е отменено Определение от 25.02.2020 г. по ч.гр.д.
№ 2568/2020 г. по описа на Варненски районен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „.“
ЕООД срещу „.“ ЕООД; Решение № 1149/30.06.2021 г. по в.гр.д. № 1376/2021 г. на ОС - ., влязло в
сила на 30.06.2021 г.; Решение № 599/24.03.2021 г. по в.гр.д. № 338/2021 г. на ОС – ., влязло в сила
на 24.03.2021 г.; Покана до „.“ ЕООД от „.“ АД относно Покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№ 20197180400377 по описа на ЧСИ Станимира Данова, вписана в КЧСИ под. рег. № 718; Молба за
налагане на запор на вземане въз основа на обезпечителна заповед вх. № 11653/2019 г. по описа на
ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895; Договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г. между „. .“
ЕООД и „.“ ЕООД, Приемо-предавателен протокол от 10.06.2019 г., Декларация от 10.06.2019 г.;
Искова молба вх. № 63248/29.08.2019 г. по описа на РС – гр. .; както и документи, приложени на
лист 174 до лист 216; както и съдебни актове, изискани от съда и приложени на л. 224, л. 231-234,
л. 237-244.
2
Други относими и допустими доказателства не са събрани по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 403 от ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму във връзка с искането и допускането в негова
полза на неоснователно обезпечение. За уважаването на такава искова претенция в доказателствена
тежест на ищеца (при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК) е установяването на
поведение на ответника, вследствие на което (наличие на пряка причинна връзка) са причинени
описаните в исковата молба имуществени вреди на претендираната стойност, като отговорността е
безвиновна, обективна.
Видно от Решение № 260458/21.12.2022 г. по гр.д. № 14387/2020 г. на ВРС, потвърдено с
Решение 0 514/24.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 385/2023 г., влязло в сила на 24.04.2023 г., е
осъден ищеца по настоящото производство „.“ ЕООД да заплати на ответника по настоящото
производство „.“ ЕООД да заплати сумата от 2594.10 лв., която сума представлява дължима на
истинския кредитор „.“ ЕООД главница, платена на мнимия кредитор „.“ ЕООД от длъжника „.“
АД, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „.“ АД фактура № ********* от 12.05.2011 г., на основание чл. 55, ал. 1,
предложение 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „. .“ ЕООД на „.“ ЕООД с договор за цесия
от 23.10.2014 г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. от РС – гр. . по гр.д.
№ 9774/2014 г., 25 състав, в полза на „. .“ ЕООД, които суми са изплатени в полза на ответника по
изпълнително дело № 390/2019 г. на ЧСИ Станимира Костова-Данова, на основание чл. 75, ал. 2 от
ЗЗД.
В мотивите на горните две решения, постановени в производство, в което и двете страни в
настоящото производство са участвали и са обвързани с тях, е установено, че вземане в размер на
2594.10 лв. от „.“ АД е с кредитор „.“ ЕООД. Поради това обстоятелство, предявеният по
настоящото производство насрещен иск е недопустим, тъй като същият е за сума от 81.43 лв., с
правно основание на иска чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и произтичащо от същата фактическа
обстановка като разгледания по гр.д. № 14387/2020 г. на ВРС спор.
Що се касае иска по чл. 403 от ГПК, предявен от „.“ ЕООД, съдът счита, че предвид
наличието на окончателен акт, с който е бил уважен иска на ответника в настоящото производство
„." ЕООД срещу настоящия ищец, то безспорно е, че допуснатото в полза на „.“ ЕООД обезпечение
на иска по чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, макар и отменено в последствие от въззивната инстанция, не е
било неоснователно, тъй като вземането в полза на ответното дружество е съществувало към
момента на неговото обезпечаване. На следващо място, ищецът не доказва да е претърпял вреди и
то в претендирания размер от допуснатото в полза на ответника обезпечение. Не е достатъчно само
определението, с което е било допуснато обезпечението да е било отменено, необходимо е да са
настъпили действителни вреди в полза на ищеца и те да бъдат доказани в хода на производство,
каквото пълно и главно доказване до приключване на делото не е проведено. Предвид това, че
между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че вземането, за чието събиране ищецът
твърди, че е претърпял вреди, поради забавяне на събирането му вследствие на допуснатото
процесно обезпечение, не принадлежи на ищеца, а на ответника, съдът счита, че твърденията за
тези вреди са недоказани, неоснователни, а оттам и исковата претенция. Страната, която не е
кредитор на дадено вземане, не може да търпи вреди от забавеното му получаване, вследствие на
допуснато обезпечение, поради това, че това вземане не й принадлежи.
С оглед горното, следва иска да бъде отхвърлен като неоснователен, а на ответника да се
присъдят сторените разноски. Предвид това, че ответникът от своя страна е предявил един
недопустим иск, по отношение на който производството следва да бъде прекратено, поради
наличие на разрешаването на същия спор със сила на пресъдено нещо, то на ищеца му се дължат
разноски по насрещния иск. Ето защо, следва всяка страна да поеме разноските, които е направила
по делото за предявения от нея иск, като неоснователен за ищеца и като недопустим за ответника,
насрещен ищец.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.., ул. ., срещу блок 817, представлявано от управителя П. ., чрез адвокат Д. Б. Я. от
АК - ., със съдебен адрес: гр. ., ул. . № 8, партер, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул.. № 22, вътрешен двор, партерен етаж, представлявано от ., и „. .“ ЕООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ., ул. ., срещу блок 817, представлявано от П. .,
иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска в размер на
81.43 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за периода 28.02.2020 г. (датата, на
която първият ответник е наложил допуснатата обезпечителна мярка) до 19.06.2020 г. (датата, на
която е отменено определението за допускане на обезпечителната мярка с влязъл в сила акт),
произтичащи от наложено и отменено обезпечение – запор на вземания на ищцовото дружество в
качеството му на взискател по изп.д. № 172 и № 174 по описа за 2020 г. на ЧСИ Станимира
Костова-Данова с рег. № 718 на КЧСИ, район на действие Варненски окръжен съд, последователно
до сумата, предмет на иска – 2594.10 лв., като неоснователен.
ОСТАВЯ без разглеждане предявения насрещен иск т „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Veneta
Stoyanova Georgieva на 09.09.2022 г. в 15:20:13 ч. Актът е постановен на 09.09.2022 управление: гр.
., ул.. № 22, вътрешен двор, партерен етаж, представлявано от .,с вх. № 49594/02.09.2021 г., срещу
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.., ул. ., срещу блок 817,
представлявано от управителя П. ., чрез адвокат Д. Б. Я. от АК - ., със съдебен адрес: гр. ., ул. . № 8,
партер, за сумата от 81.43 лв., с правно основание на иска чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, като
недопустим, поради разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо по друго гражданско
производство, като връща насрещната искова молба на насрещния ищец, на основание чл. 130 от
ГПК.
ОСТАВЯ в тежест на всяка от страните сторените от тях разноски с оглед
неоснователността на предявения иск и недопустимостта на предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4