Решение по дело №251/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 321/16.5.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ВАСКО НАНЕВ 2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

При секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.а.х. дело № 251 по описа на съда за 2019 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалбата на Г.А.К. с ЕГН ********** *** против решение № 1441 от 06.12.2018 г. по гр. дело № 2922/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г.А.К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик по подадено искане с вх. № 44-Г-258/08.05.2018 г. за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.

С касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно районният съд е конституирал заинтересовани страни и им е присъдил направените по делото разноски за процесуално представителство. Моли се да бъде обезсилено като недопустимо решението в частта му по присъждане на деловодни разноски на трети лица – аргумент по чл. 78, ал. 10 от АПК. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – кмета на Община гр. Пазарджик, редовно призован се представлява от юриск. В., която по изложени съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на Районен съд гр. Пазарджик. Претендира направените по делото разноски.

Заинтересованата страна – ЕТ „Гарсон – Гърев – А. Г.“, се представлява от адв. П., който по изложени съображения в писмен отговор, моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Заинтересованата страна – „Агрико Сит“ ЕООД, се представлява от адв. П., който по изложени съображения в писмен отговор, моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на касатора срещу мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик по подадено искане с вх. № 44-Г-258/08.05.2018 г. за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и възприемането на фактическата обстановка по делото, съдът правилно е приел, че бързото производство по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ ползва единствено собственик с възстановено право по реда на земеделската реституция. Тази процедура се установява само в защита на правата на собствениците на земеделска земя, чиито права неоснователно и неправомерно се накърняват от трети лица. Съдът правилно е приел, че в случая е необходимо наличие на три кумулативно предвидени предпоставки, а именно лицето да е собственик с възстановено право на собственост върху земеделски земи, ползване на земеделската земя от трети лица и това ползване да е без правно основание. Тези доводи на първоинстанционния съд напълно се споделят от касационната инстанция.

Жалбоподателят е сезирал с искането си кмета на Община Пазарджик, който е бил материално и териториално компетентният административен орган да издаде заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната норма, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Систематичното място на разпоредбата в реституционния закон за възстановяване собствеността върху земеделски земи води до извода, че с това производство законодателят е установил бърз административен способ за възстановяване нарушени собственически права на собственици с възстановено право на собственост по реда на земеделската реституция. Нормата намира ограничено приложение, само по отношение на онези собственици на земеделски имоти, за които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдените факти, от които влече изгодни за себе си правни последици. Поради това, че както в административното, така и в съдебното производство същият не е представил доказателства, че е собственик с възстановено право на собственост на земеделски имоти, той не е активно легитимиран да иска издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят действително е собственик на земеделския имот, но е придобил същия по силата на договор за дарение, т.е. не се явява лице с възстановено право на собственост. Предвид на това за него не е предвидено право за иницииране на облекченото административно производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, което води до извода за законосъобразност на отказа на административния орган да се произнесе по така направеното искане.

Оплакването в касационната жалба за незаконосъобразност на постановеното решение е неоснователно. Районният съд възприемайки правилно фактическата обстановка е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението. Предвид на това решението на Районен съд гр. Пазарджик, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна без уважение.

Съдът намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба по отношение на конституирането на заинтересованите страни. Следва да се отбележи, че производството пред районния съд се развива по реда на АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от същия кодекс съдът конституира страните служебно. В чл. 153, ал. 1 от АПК пък е регламентирано, че страни са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е конституирал като заинтересовани страни лицата, за които оспореният акт е благоприятен. Правилно също така, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК на същите са присъдени и направените в съдебното производство разноски.

С оглед изхода на делото, съдът намира, за основателно направеното искане от процесуалния пълномощник на Община Пазарджик за заплащане на направените по делото разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Основателно е и искането на заинтересованите страни за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1441 от 06.12.2018 г. по гр. дело № 2922/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „Гарсон – Гърев – А. Г.“, ЕИК *********, с. Величково, общ. Пазарджик, ул. „Пета“ № 7, представлявано от А. Г. Г.направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агрико Сит“ ЕООД, ЕИК *********, с. Величково, общ. Пазарджик, ул. „24“ № 7, представлявано от С.С. Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.