Решение по дело №160/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т. 24.03.2021г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесет и втори март две хиляди двадесет е първа  година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00160 по описа за 2020г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е искова молба от Ж.И.И.  ЕГН **********, И.И.И. ЕГН **********, З.И.И. ЕГН **********, тримата  чрез пълномощник адв. Д. Ч.  с адрес ***  срещу  Х.Г.П. ЕГН ********** ***, Г.Д.И. ЕГН ********** ***, С.Д.Б. ЕГН ********** ***, М.Д.Г. ЕГН ********** ***, М.К.З. ЕГН ********** ***, М.К.В. ЕГН ********** ***, И.П.К. ЕГН ****** ***, М.В.Г. ЕГН ********** ***, П.Г.П. ЕГН ********** *** и В.Г.П. ЕГН ********** ***  с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците   правото на собственост на ищците  върху поземлен имот с  трайно предназначение на територията –земеделска, с начин на трайно ползване –нива  с площ от  18 005 кв.м., трета категория, в местност „Ж.М.“  съставляваща ПИ с идентификатор 39534.126.6 по КККР на  с. К., общ. Г.Т.  на основание  наследствено правоприемство от И.И.П., б.ж. на с. К., починал на 21.04.1989г. при квоти от 2/4 идеални части за първата ищца и по 1/4 идеални части за втория и третия ищец.

В съдебно заседание ищците не  претендират  сторени разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.І от ГПК.

От приложените по делото доказателства съдът намира са установено следното: Със заявление-декларация от 29.08.1950г. наследодателят И.И.П. внесъл в ТКЗС с. Б. 18, 000 дка ниви. Същият е починал на 24.04.1989г.

С решение №32/1 от 8.08.1995г. ПК /ОСЗ  е възстановено правото на собственост на наследниците на посочения наследодател  върху  18, 000 дка земеделски земи в землището на с. К., общ. Г.Т., имот № 126006 по плана за земеразделяне на селото.

Съгласно приложената скица понастоящем процесните земеделски земи се идентифицират като поземлен имот с  трайно предназначение на територията –земеделска, с начин на трайно ползване –нива  с площ от  18 005 кв.м., трета категория, в местност „Ж.М.“  съставляваща ПИ с идентификатор 39534.126.6 по КККР на  с. К., общ. Г.Т..

Видно от приложените удостоверения за наследници първата ищца е наследник по закон-дъщеря   на И.И.П. от брака му с Й.И.И., починала на 7.03.1960г., като вторият и третият ищец са низходящи от втора степен, деца на починалия преди наследодателя негов син.

Съгласно акт за женитба от 14.08.1961г. наследодателят И.И.П. сключил втори по ред граждански брак с Й. Г. П., от който брак нямат родени деца.

Ответниците са наследници по закон на втората съпруга Й. Г. П., починала на 17.12.1993г.-братя и сестри и техните низходящи.

В тази насока  са и показанията на свид. Ст. Ц., които  се потвърждават от посочените писмени доказателства по делото.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Безспорно е установено, че Й. Г. П., с която наследодателят на ищците  И.И.П. е сключил втори по ред граждански брак, има качеството на последващ съпруг по смисъла  на чл.9а от Закона за наследството. Съгласно посочената разпоредба когато към открито наследство се възстановява право на собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяването на собствеността  и от брака му с наследодателя няма родени  или осиновени деца.   

В случая собствеността върху процесния поземлен имот е възстановена през 1995г., последващата съпруга  е починала през 1993г,  преди тази реституция, както и от последващия брак с наследодателя  няма родени  или осиновени деца.    Поради това в този случай кръгът от законни наследници се определя само между ищците при следните законовоустановени квоти: 2/4 идеални части за първата ищца и по 1/4 идеални части за всеки едни от втория и третия ищец. 

Предвид така установената фактическа и правна обстановка  съдът намира исковата молба за доказана и основателна, като искът  следва да се уважи, както е предявен. Ищците са заявили, че не претендират сторени разноски по селото, поради което съдът не дължи такова произнасяне.

Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :

 

                                        Р           Е         Ш         И        :       

                                       

             Признава за установено по  отношение на Х.Г.П. ЕГН ********** ***, Г.Д.И. ЕГН ********** ***, С.Д.Б. ЕГН ********** ***, М.Д.Г. ЕГН ********** ***, М.К.З. ЕГН ********** ***, М.К.В. ЕГН ********** ***, И.П.К. ЕГН ****** ***, М.В.Г. ЕГН ********** ***, П.Г.П. ЕГН ********** *** и В.Г.П. ЕГН ********** ***   правото на собственост на Ж.И.И.  ЕГН **********, И.И.И. ЕГН **********, З.И.И. ЕГН **********  върху поземлен имот с  трайно предназначение на територията –земеделска, с начин на трайно ползване –нива  с площ от  18 005 кв.м., трета категория, в местност „Ж.М.“  съставляваща ПИ с идентификатор 39534.126.6 по КККР на  с. К., общ. Г.Т.  на основание  наследствено правоприемство от И.И.П., б.ж. на с. К., починал на 21.04.1989г. при следните  квоти : от 2/4 идеални части за Ж.И.И.  ЕГН **********; от 1/4 идеални части за И.И.И. ЕГН ********** и от 1/4 идеални части за З.И.И. ЕГН **********.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от  съобщаването.

                                                              

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ  :